"Долу маските" по Алън Мур

Мисли, породени от комикса на Alan Moore "Watchmen"

Комиксите с маскирани герои крият магична сила. Читателите изпитват едновременно отвращение и удоволствие. Маската е застинало типично изражение на лицето. Като при клоуните. Клоуните рисуват върху лицето си „смях” или „плач”. Лицето им се смее или плаче, изразявайки вътрешното състояние или настроение. Но има случаи, когато  маската изобразява „смях”, а душата на героя плаче или обратно.

Защо в комикса „Watchmen” героите-управници свалиха маските си?

Психологията на маските е много сложна. Маската е костюмиране. Под закрилата на маската маскираният дава воля на същинската си природа: нерешителните стават „герои”, скромните девойки – леконравни. Маските са за всички, на които им е омръзнало да бъдат прилични, сериозни, страхливи и пр. При по-внимателно вглеждане в маскираните ще разберем кой какво обича. Ето защо маскираният в действителност е без маска. И наистина, ако бъде разпознат, той се сърди, защото душата му е гола, заловена на „местопрестъплението”. В това отношение персонажите са като децата – искат това, което животът им е отказвал дълго време. Разгледайте някой карнавал. Под маската на махараджа се крие сладострастник или деспот, под маската на принц – беден студент, мечтаещ за любов, а мацката по евино облекло е секретарка от офис или шивачка, мечтаеща за елегантен мъж, автомобил, бонбони и т.н.

Но ако това са голите души, кои са маските, които всеки ден хората си слагат след измиване? Ето такъв въпрос си поставям, разглеждайки творбата на Алън Мур. Колко по-интересни маски има в реалния живот, онези, които на никого не правят впечатление, защото ги смятаме за истински лица. Животът е чуден карнавал и сред пъстрата картина от маски да си без маска е опасно. Такъв ще бъде освиркан, стъпкан или наричан „паднал от Марс”. Затова кой как свари всекидневно слага набързо определена маска и се отказва от естествените отношения: долнопробен мошеник умело прикрива престъпленията си като благодетел или финансист. Тези около него се въртят като ветропоказатели с маска на безразличие. Други слагат маска на удивление пред бездарно произведение. „Официални любезности”- пред мразен началник, „безумно влюбен”- а отдавна е изстинал, „уважение” – а в душата кипи негодувание, „строг пазител на законите”- а е мошеник на почит и т.н., и т.н.

Днес хората безнаказано слагат маски, за да скрият нравствената нищета. В този съвременен карнавал най-голяма рядкост са смелите, доблестните хора, благородните и честни души. Маската е художествено изображение на една идея – добродетел, порок или душевно състояние. Карнавалът е символ на многолик и весело повърхностен живот. Но винаги настъпва неизбежният дванадесети час, когато за всеки угасват светилата и заповедническото „Долу маските” надвива адския шум на карнавала. Когато безсъзнателното среща чужд карнавал и участва в неговия танц, то е между живота и смъртта. Какво следва да се случи: карнавалът се превръща в тържествена трагедия - танц на смъртта.

Автор: Георги Чепилев

на снимките: кадри от комикса на Алън Мур "Watchmen"