ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ – ВАСИЛ ЛЕВСКИ
19.02.2014
Когато времената са тревожни, образите на българските великани от миналото – творците на нашата история, трябва да служат за пример. Един от тях е дякон Васил Левски. Неговото име и дела се предават като приказка от поколение на поколение. Съзнавайки, че българите имат необходимост от просвета, за да се осъзнаят като народ и подготвят за битка с тиранията, Левски става дякон и учител. Почувствал в себе си вулкан от сили и готовност за саможертва, той хвърля расото, но не и духовния сан, за да се посвети изцяло в служение. Почти е нямало село или град, където да не е стъпил неговият крак. Словото му пробуждало народното съзнание.
Левски се превръща в най-съвършената връзка между бедни и богати, учени и невежи, а по-късно - техен идеал и народен водач. Но съдбата пожелава друго. Малко преди да изгрее зората на свободата, на 19 февруари 1873 г. край гр. София той увисва на бесилото и не можа да изпита най-великото щастие: да види българският народ свободен. Примерът му обаче остава неповторим.
Българското изкуство има прекрасни творби, посветени на Йеродякон Игнатий – Васил Левски. Макар и множеството литературни тeкстове на тази тема, реализираните произведения в българските комикси за съжаление са много малко. Трябва да се има предвид, че структурата на сюжета за такъв роман в картини изисква не подчертана събитийна фабулна линия. Всичко трябва да е съсредоточено върху развитието на характера от последователни действия, а това означава специфичен комикс жанр за националния ни герой. Нека се спрем на прекрасния образ, описан от Иван Вазов:
...Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново,
и със сърце порасло и за кръст готово...
Като страни от призма се показват едни или други черти от характера на Васил Левски. Отначало е „бездомен” и обикаля страната, за да буди народа. След това виждаме, че е „без сън”, „без покой” и преоблечен като други личности осъществява мечтата за свобода на родината. Накрая разбираме, че това е път, водещ към лобното място на героя.
В центъра на комикс творба по тази тема трябва да се чувстват два аспекта: динамичен и статичен. Динамичната концепция за прекрасния човек разкрива характера в страшни изпитания, страдания и борби, които го издигат като силна личност. В стихотворението „ЙЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ – ВАСИЛ ЛЕВСКИ” от Митрополит Иларион обаче е пояснена и „обновата в прекрасна личност”- действието става в манастира:
Родината да любиш всеотдайно
и брата, страдащ от врага заклет,
научи в манастира и потайно
да мреш за него даде си обет.
На илюстрацията „Свободна България – Карлово”
©„Диаскоп”