по заглавие   по съдържание

Фантазията и комиксите в живота на българското дете

22.10.2012
Снимка 1

Малкото дете живее в приказен свят. Особено "чудният свят на разказите в картинки" за него са като водата за рибата. Без тях то би изгоряло под силните лъчи на живота. Защото не е привикнало още към живота и не знае да се пази. Чудният свят на комиксите му дава възможност да знае всичко, което фактически не може още да знае. Не мога да си представя по-тъжно нещо от дете, което расте лишено от приказки и разкази в картинки. Водата е нещо обикновено, но често като знак на живота. Но една обикновена капка от вода, погледната под микроскоп, разкрива обезпокоителен живот. Ето значението на  показания в предишна статия класически български комикс - Под микроскопа:"Живота в една капка вода от столичните чешми". Често използвано изразно средство в комиксите е капката вода, звучаща сред тишина. А българските комикси се нуждаят от материална помощ както пустинник от капка вода. Нашите деца ще бъдат нещастни цял живот, защото душата им е попарена от реалността на живота, преди още да е готова да посрещне ударите. Цял живот ще останат сухи и бледи. Защото детето навлиза в живота с широко разкрити сетива - то иска да погълне, да изпита колкото се може по-скоро и по-пълно всичко което го окръжава. Но вековете са натрупали планини от духовни и материални ценности, отношенията между хората и самия живот толкова много са се усложнили, че ако трябва да се изпита и познае всичко непосредствено, на човек не ще му стигнат и сто години детство. Деветото изкуство действат на децата непосредствено, те са като ключ към детската душа. Най-много, обаче комиксите влияят върху емоционалния живот на детето, които могат да имат голямо възпитателно значение и разширяват опита му. КОМИКСИТЕ ТОВА Е МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК НА ЧОВЕШКИЯ РОД. Те ни връщат към епохата на детството. Децата са признати за най-милото, най-свидното на обществото. Те са новата животворна струя на народа и човечеството. Без тях съществуването на човешкото общежитие е застрашено от остаряване, изхабяване и изчезване. Чрез децата възрастните осъществяват своите мечти и стремежи. Детството е емблема на НЕВИННОСТ, на РАЗВИВАЩОТО СЕ, УСЪВЪРШЕНСТВУВАЩО СЕ НАЧАЛО. Обаче израждането у нас е налице. Един пример: нека припомня известният христоматиен /за киното/ ефект "Кулешов". При който един и същи близък план на лице е монтиран последователно с други кадри, които придават различно съдържание. След кадър със сервирана маса лицето сякаш изразява ГЛАД, след кадър с дете - НЕЖНОСТ, след кадър с разголена жена - ЖЕЛАНИЕ.  НА КАКВО Е СВИДЕТЕЛ ДНЕС БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ? ВМЕСТО ЗАБАВНИ РАЗКАЗИ В КАРТИНКИ ПО ВЕСТНИЦИТЕ /като при другите държави/, ТО СЕ СБЛЪСКВА СЪС СНИМКИ НА ПОКОЙНИЦИ, А ПОСЛЕ МАЛКОТО ДЕТЕ СКАЧА КЪМ НАБЛЮДЕНИЕ НА БЕЗБРОЙНИ РЕКЛАМНИ ПРОДУКТИ /от брошурите/ И СЛЕД ТОВА КОМБИНИРА И ПРЕРАБОТВА В ДУШАТА СИ ПОЛУЧЕНИТЕ НАГЛЕДИ. Как въздействат те на неговото душевно и телесно развитие? ДЕТЕТО УЛАВЯ И ОТГАТВА НЕ СМИСЪЛА НА ГЛАД, А ЗАГУБВА СВОЯ ПОКОЙ И ОПОРА - ПАРАЛИЗА НА МОЗЪКА, ЗАЩОТО НЕ МОЖЕ ДА ОТЪЖДЕСТВИ  ПОГЛЕДА СИ СЪС СКЛОПЕНИТЕ ОЧИ НА МЪРТВЕЦА. Макар и не контролирано, случайно съчетаващите се подобни послания разстройват населението в собствената страна, вместо да е преобразяват.Тази нагласа на ума притъпява чувствителността към проблемите, ценностите и предметите с които се сблъсква и детето ги възприема по скоро абстрактно.  Изкуството на комиксите е важно в съвременната технична епоха, тъй като оказват обединяващо влияние в колективния живот, в постоянните взаимоотношения между различните слоеве от населението и традициите. Това обяснява международния интерес към Деветото изкуство. Светът се разраства със заплашителна скорост, възникват нови конструкции, нови форми и структури, които не успяват да се овладеят от мудно реформиращите се бюрократични институции, защото не разполагат със съответните инструменти или са се заключили с двойно превъртане, не виждайки, че съществува ново самостоятелно изкуство. А новото изкуство, подобно на новороден гражданин трябва да се регистрира. Това е най-трудният момент в настоящата криза - няма симфония във взаимоотношенията на Държавните представителства и народа. Ето един пример -за подпомагане от фондации, българските автори на комикси не могат да участват в конкурса, защото: В БЪЛГАРИЯ ОФИЦИАЛНО НЯМА ТАКОВА ИЗКУСТВО. БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ С БОГАТА ТРАДИЦИЯ И ПОСТИЖЕНИЯ, ПО СТАРИ И ОТ КОНСТИТУЦИЯТА, СА НЕЛЕГАЛНИ СПРЯМО ЗАКОНА И НЕ МОГАТ ДА ВЛИЗАТ В ОБЩЕСТВЕНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.Особено важно е да се каже, че това е пречка за младите таланти да се интегрират, да участват с равностоен старт в състезания с чуждестранните си връстници. Комиксите са световно признати за самостоятелно изкуство. Като всяко изкуство, от една страна са независими в своята област - те не бива да се смесват с дейностите и бюджета на другите изкуства, от друга те неизбежно влизат в досег с културни, политически, икономически и пр. отношения. Обаче в България тези взаимоотношения са прекъснати, тъй като Деветото изкуство у нас е нелегално. Получава се противоречие и враждебност към прогресивното. Но това е само у нас, а за светът, с който искаме да водим между културен диалог, комиксите са престижно изкуство - разглеждат конкретни проблеми, които вълнуват новото човечество.

Кой културен човек не си мечтае за едно бъдеще, освободено от недъзите и гнетящите противоречия на нашето време? Бъдеще озарено от нови, по-човечни, просветени и благородни разбирания се очаква от идещите поколения /от малките които растат пред очите ни/. Но тук изпъква въпроса: възпитават ли се децата с оглед към това бъдеще - подготвят ли се съзнателно за осъществяване  на мечтите? Подготвянето на малките за онова по-добро бъдеще е задача голяма и сложна. Явно е, че днешната образователна система и днешните методи са надживени от времето и, че се налагат основни преобразувания. Нашето училище изпълнява задачата си непълно и едностранчиво: то обогатява със знания, обаче не подхранва човешки добродетели, не насърчава творчески прояви, не калява характера и пр., счита тези неща за второстепенни извън класни дейности. Детето за въпросите на живота не среща подкрепа, дори се обезсърчава от някои учители. Общественият живот е в зависимост от това какви са хората които го създават. Хората пък стават едни или други в зависимост от това, какви са ги възпитавали. а тъй като у нас на възпитанието се гледа, както се каза по-горе - като на второстепенна задача, то колкото повече времето тече, толкова повече живота загнива. Основите, които се полагат в детството определят характера през живота.  А страниците на историята днес продължават да се запълват извънредно бързо с нови усложнени отношения в обществото. България бавно се заздравява и бавно се приобщава към новото, което носи просвета и култура. Тази бавност се обяснява с липсата на интелигентни хора /специални дейци/ които да дават значителна част от знанията и сръчностите си, за издигане умственото и професионалното ниво на подрастващите.Днес децата черпят главно духовната си храна визуално, т.е. по-рядко от книга. Визуалната култура става причина за прояви, тя е импулсатор за действия. Обаче съвременните визуални изкуства, ОСНОВАТА НА КОЯТО Е ЕЗИКЪТ НА КОМИКСИТЕ  са големи културни придобивки, но и едно голямо зло. Визуалното може да е необходимо учебно помагало, с което по един лек и резултатен начин може да се преподават мъчни учебни предмети. Пътят изминат през последните 5 години е увенчан с редица подвизи и постижения на съвременните български комикс автори - както организационни, така и индивидуални, които далеч надхвърлят първоначалните скромни задачи поставени от тези идеалисти. Не е необходимо да изброявам благородните инициативи във София, Варна, Русе и Пловдив. Благодарение на тези усилия развитието на българските комикси може да стане почти общонародно дело. Предстоят още големи усилия за да бъде българския комикс зачетен от Държавата като самостоятелно изкуство - с отношения на взаимно уважение, подкрепа и допълване. Заплетения възел на този въпрос в България /поради исторически фактори/ изисква да се уреди законодателно, без да се нарушават държавните интереси, интересите на професионалните комикс дружества и секции, на частните инициативи и т.н. В брой 1 на "Православен комикс" /отпечатан към вестник "Стандарт"/ е публикуван ЕТИЧЕН КОДЕКС НА КОМИКС ИЗКУСТВОТО, примерна основа за по-широко обединение на група творци. Една от най-големите пречки за зачитане на комиксите като изкуство у нас е толерантността на комикс любителите, които на практика са искрено обединени макар индивидуалните си различия. От тук и липсата на интерес от дадена политическа партия, към проблемите на толкова много привърженици на прогресивното ново изкуство. А българските комикси никога не са били с подземна култура която руши. В КРАЙНА СМЕТКА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ ПО-СКОРО БИХА МОГЛИ ДА СЕ ЛИШАТ ОТ ПОМОЩТА НА ДЪРЖАВАТА, ОТКОЛКОТО ДЪРЖАВАТА ОТ МОРАЛНО - РАЗВЛЕКАТЕЛНОТО ОБРАЗОВАТЕЛНА ПОДКРЕПА НА ДЕВЕТОТО ИЗКУСТВО. За това е знак на държавническа мъдрост да подкрепят делото на българските автори на комикси.