РОДНО И ЧУЖДО В БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ

В ранни зори млада събирачка на класове вижда кораб, приближаващ се до морския бряг. Параходът спира, от него слизат въстаници с оръжие в ръка, падат на колене, целуват своята родна земя. По лицата на всички – сълзи и усмивки. Златокосият им войвода възкликва: „Отивам сестро, да умра за родината”. От вълнение тя не могла да му отвърне „Да те подкрепи Бог”. През целия ден не събирала, защото станала свидетелка на техния трагичен край – изпълнили до край дългът си, загинали до един заедно със своя смел войвода.

Когато най-бележитият български поет-революционер  Христо Ботев прочел „Събирачката на класове от Сапри” на италианския поет Луиджи Меркантини (1821-1872), той прозрял своята собствена съдба.

Без съмнение както в италианската песен, Ботев предвожда храбра дружина, завладява парахода и спира на брега на своето отечество... В писмото си до капитана на парахода „Радецки” завършва с възгласа: „Да живее християнска Европа”. Какъв спомен за потомството! Какъв урок, какъв пример за нас. Шепа решителни млади момци минаха Дунав и с живо свидетелство показаха какви съкровища се крият в душата на българина. Тези мъченици на свободата измряха с усмивка на уста.

Ботев напечатал календар за 1875 г. – от него ни гледа хаджи Димитър, хванал с една ръка пушка, с другата – мушнат в пояса ятаган. Този образ от популярното изкуство поетът е носил в душата си, с него свързва и следната картина, напомняща италианската събирачка на класове: слънцето пали, жътварка пее в полето. Хаджи Димитър загива на Бузлуджа през лятото.

Днес обект на внимание за българските автори на комикси трябва да е осмислянето на  опозицията „родно-чуждо”. В творбите е желателно героите да са интернационални и проблемите, които третират да са общочовешки.

Комикс дружество „Диаскоп” счита  горе описаният образец, даден от първия български автор на комикси – Христо Ботев, за много актуален.

©„Диаскоп”