Свободата и политическата "чиста дъска"

С манифест на 24 април 1877 година е обявена война – на руските войски е възложено да освободят България. Желанието на Негово Величество император Александър Николаевич, на правителството му и на целия руски народ е да се възстановят свещените права на българите като самостоятелен народ.

България добива свободата си на 3 март 1878 година след тежка и кървава десетмесечна война.

Международно тя е консолидирана от Берлинския конгрес, свикан от Бисмарк по искането на Англия и Австрия. Под името България берлинските дипломати нареждат да се разбират земите от Дунав до Стара планина и от река Тимок до Черно море. В новата държава са включени окръзите София и Кюстендил. Санстефанският договор, подписан между Русия и Турция на 3 март 1878 г., е развален. По този начин се създават от българските земи вместо една, две нови държавици: Княжество България и Източна Румелия. Източна Румелия образува особена провинция, която остава под пряката политическа и военна власт на султана, но административно автономна. Тя обхваща Северна Тракия - от Стара планина до Родопите и от Ихтиман до Черно море.

Първите радости от освобождението се помрачават и недоволството на разпокъсания народ се изразява в различни форми: изпращане на депутации по държавите, отправени оплаквания, молби, протести и дори -  малки въстания.

Берлинският договор постановява окупационните войски да напуснат България и Източна Румелия в срок от 9 месеца, а през това време новите държавици се организират и снабдяват с основни закони, учреждения и предвидена военна сила.

Главният въпрос, който се налага е – каква Конституция, какви закони, основани върху нея и какви учреждения биха били най-подходящи и целесъобразни за новата държава. Необходимо било да се преустрои и преработи всичко, тъй като това е народ, освободен вчера, израснал под иго, без държавна опитност, без практика, без знания и умения. Обсъждането на този законопроект било бойно поле, върху което се сблъсквали обществено-политическите идеи на българите. В този акт на изпитания за българския разум трябвало да изпъкне и теоретикът-политик, и реалиста-деец, и практикът-работник. Всички те заедно били длъжни да дадат пример за доброто бъдеще на народа. Справедливостта изисква да се отбележи, че за добра чест изпитът блестящо се издържал.

На първо време княз Черкаски, който имал амбицията да уреди българската държава по най-модерен начин, създава 5 отдела: административен, правосъден, просветен, финансов и военен (опълчението се устройва в българска редовна армия).

По онова време българският народ представлява политически „чиста дъска” – наивен, неук, неопитен, неукрепнал стопански и социално, но народ трезвен, здрав, трудолюбив, непокварен и социално изравнен. Когато освобождението дошло, то не заварило народа съвсем без образовани българи. Мнозина събудени младежи били завършили в чужбина. Тази доста развита и много патриотична интелигенция изнася на плещите си борбите за църковна и политическа свобода, и поема управлението на свободна България. Българската интелигенция преди освобождението имала върховен идеал – духовна свобода и политическа свобода, идеал,  който дава отражение и при съставянето на Конституцията.

ПРИЛОЖЕНИЕТО НА „ДИАСКОП”:

Някои основни положения из Конституцията, приета от Учредителното народно събрание в Търново през 28 април 1879 година.

Съсловия не се допущат, привилегии никому не се дават, забраняват се титли изобщо и ордени за гражданските лица. Робство не съществува. Всеки роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, щом стъпи на българска територия става свободен. Гарантира се свободата на мисълта, съвестта, словото и печата. Никаква цензура не се допуща и никакъв залог, нито ценз може да се иска от писателите, книжарите и печатарите. Престъпленията в печата се съдят по закона за общите престъпления.

Първоначалното образование се приема за безплатно и задължително под страх от глоба. Гарантира се свободата на личността, на жилището, на труда и имота.

Особено се осигурява на жителите на Българското Княжество свободата да се събират на събрания, да обсъждат всякакви въпроси, без да искат за това позволение. Българските граждани имат право да създават полезни дружества без всяко предварително разрешение.

Законодателното тяло се състои от една кàмара с народни представители, избрани пряко от народа (според най-много получени гласове).

За избирателните права на гражданите не се иска никакъв ценз. Избирател е всеки български гражданин, навършил 21 годишна възраст, без оглед на състояние, чин, занятие, образование и т.н.

Избираем е всеки гражданин, който е грамотен (знае да се подпише) и е навършил 30 годишна възраст.

Окупационното правителство заседавало в Пловдив, но тъй като Южна България се отделяла от Северна (според Берлинския договор), същото събрание одобрило столицата на България да бъде София. Изборът на София за столица била важна сполука за географските, стратегическите и стопанските връзки - градът е център на Балканския полуостров и кръстопът от Виена за Цариград и от Дунав до Егейско море.

©„Диаскоп”

На илюстрациите творби от испанският художник кореспондент Хосе Луис Пелисар - непосредствен наблюдател на военните действия през Освободителната война с художествената си четка прекрасно илюстрирал много моменти, даващи пълна представа за ужасите на войната.

Още по темата: "Звезда на свободата"