по заглавие   по съдържание

Вихра Григорова: "Приказките на Нина Златева"

03.03.2014
Снимка 1

На 27 февруари 2014 в галерия "Жорж Папазов", Пловдив, съвместно с Театър ЕЛА, София

Вихра Григорова откри "Пробудени приказки" - изложба 2 в 1 от картини на художничката Нина Златева, проговарящи с текстовете на Елена Начева и с участието на актьора Кръстю Лафазанов.

 

Какво е приказка? Нещо като къс разказ, освежен и украсен от персонажи, случки и елементи на границата на фантастичното. Често отвъд тази граница. Приказката е увлекателна и поучителна небивалица - почти винаги с щастлив край, та да е спокоен сънят на децата, на които я разказваме за лека нощ. Унесени в нея, ние събуждаме детето в себе си и това е достатъчно основание да видим света наоколо отново, в цялата му пъстрота и разкош.

Като шарени стъкълца в детски калейдоскоп, които всяко помръдване нарежда по нов начин, картините на Нина Златева просто сияят отвътре със собствена светлина.  Не познавам друг автор, който в такава степен да заплита сложни хармонии от съвършено простичките и невинно ярки багри на самото слънце. Думата „сложен” не е точна, но не разполагам с друга. В руския език има друг термин – „замысловатый” – многопластова и многозначителна дума, която пишман преводачите с лека ръка превеждаме като „сложен”. В основата й е думата „мисъл”, та да се чудиш дали защото художникът е вложил дълбок смисъл или защото зрителят ще се замисли дълбоко...Живописните структури в картините на Нина имат точно такъв характер, в тях потъваш надълбоко и не можеш да останеш равнодушен.

Само не се заблуждавайте, че ще ви налегнат тежки или мрачни мисли! Напротив, дано имате достатъчно голямо сърце да побере цялата жизнерадост на случващото се в картините – приказки. В тях къщите разговарят една с друга „на ушенце”, хората и рибите летят наедно с птичките и дори прозаичният иначе чайник пухти дълбокомъдрено до старинен ритон, сякаш това е най-естественото нещо на света. Най-загадъчното същество във вселената – котката – си се разхожда сам-самичка и респектира с присъствието, а и с отсъствието си – предложила на любопитния зрител полегналата питанка на разкошната си опашка. Къде? Естествено пред полуоткрехнатата врата със знаков номер 13, която води или към загадъчни лодки, или към сочни нарове, или отново към вездесъщата котка , охраняваща като една мистична Бастет съкровищницата Нина Златева.

...тъкани атлазени,
шарки тюркоазени, 
малахитови и гранатови,
рубинени и ахатови...
 

Ако ви е заприличало на празничната, обшита със скъпоценности роба на приказна царица, това въобще не е случайно. Това е Нина – една Василиса прекрасна, невъзмутимо шестваща в сивия свят на възрастните, усмивката и сърцето й се надпреварват кой е по-щедър, а от широките златоткани ръкави на магическите й одежди излитат птици и се сипят дарове...Картините й носят щастие, топлина и уют, но не еснафски, а с елемент на празничност, блясък на фойерверки и звън на кристал. С такава приказка сънят е блажен, а утрото усмихнато.

Всеки път когато готви изложба, Нина Златева извезва с вълшебните си пръсти нещо много нейно, разпознаваемо и заедно с това ново и изненадващо. Изкуството й е достатъчно мощно, за да е стойностно и неустоимо женствено, поетично и вълнуващо.

Май не трябваше да четете това, а да отидете и да видите изложбата...

Нали искате приказка?

 

Изложбата на Нина Златева може да бъде видяна до 30 март 2014 в галерия "Жорж Папазов", Пловдив

 

снимки: галерия "Жорж Папазов"

 


 

редактор: Христина Мирчева