по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: "Ничия"

13.03.2014
Снимка 1

Шест месеца отброи календарът. Бяха я запознали с доктор Фернандо Гранизо. Специализант за една година в тукашна болница. Идваше чак от Еквадор. Испанският му я огряваше като слънце. Белите му едри зъби я караха да се смее. Чувстваше се радостно леко в присъствието му. Чистеше малкия му апартамент веднъж в седмицата. Телефонираше й кога е удобно. Тя изкачваше витите дървени стълби до третия етаж и вратата вече беше отворена. В кухнята, с изглед към отсрещната жилищна сграда, димяха двете чашки кафе. „Скръндзави кафета“, помисли си първия път Доротея, когато ги мерна. Откъде ги купи такива миниатюрни чашки? Наподобяваха статуи на бебета слончета, но да пиеш кафе в тях...

Напитката беше страхотна. Ободряваща и смазваща със силата си. Докторът я питаше има ли всичко за работата, оставяше на шкафчето в коридора до поставката за чадъри 20 евро, усмихваше й се – повече зъби, отколкото очи, – и излизаше. С удоволствие чистеше за него. Почти никога не размениха повече думи, освен първия път, но се усещаше приятно в апартамента му. По-късно той се влюби и неговото момиче пое ролята на въдворителка на хигиената. На раздяла я целуна по бузата и съжали, че няма повече да се виждат. Когато си тръгна, видя, че й беше оставил 50 евро, наместо обичайните 20.

Ето ти днес – денят й се пресече с нов Фернандо. Работеше и как работеше. Фурия! Едно запознанство с някакъв господин и тръпката на неизвестното изпъна ставите й, изтри преумората от крайниците, гърбът можеше да издържи километри напрягане и гребане. Дали да отиде довечера или да си вземе автобуса като разумна и неочакваща нищо от ситуацията жена? Едва ли ще я преследва по някакъв начин. Не вярва другият вторник или някой ден да я покани отново, ако я види. Не й изглеждаше на тъпанар или неразбиращ. Вероятно си търсеше компания или изследваше приумиците на жени, ударени от мъжете си неочаквано рано сутрин и непомъдрели въпреки заплахите. Каквото и да е, по-приятно е да се прибереш с лека кола, отколкото в парещия автобус, където развеселените мъже и жени носят банските си и спотаилата се страст в гънките на порозовялата кожа едва удържа мъркането си, а ти – престилката за пране и големите портокалови ръкавици...

 

откъс от новия роман на Христина Панджаридис "Ничия" - в "Нови книги" тук

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева