по заглавие   по съдържание

Старинен Пловдив, "Старите занаяти" и Капанът - в концепция от края на миналия век

27.03.2014
Снимка 1

Страници от нашето минало в рубриката една идея на „Диаскоп”:

„Епитафия за старите майстори”  - Снежана Герджикова § Христина Мирчева

Вестник „Народна култура” бр.49, 4 декември 1987 г.

откъс

Възобновяването на възрожденските занаяти като всяко ново начинание е подето с много желание. Но твърде скоро този път се оказва задънена улица – маркировката е заличена, а упътващи знаци липсват. Защо?

Но да започнем отначало...

През 1974 година на улица „Стръмна” в стария град в Пловдив се открива официално Занаятчийска чаршия. Целта е възобновяването на някои стари занаяти. Идеята е добра и работата потръгва. Стопанското ръководство се поема от СД „Местна промишленост”. Всеки един от майсторите в зависимост от особеностите на своя занаят (кожухарство, обущарство, златарство, декорация, дърворезба, тъкачество) е подчинен на съответстващия клон от предприятието. След това започват митарствата – занаятчиите минават под ръководството на различни ведомство. А от октомври 1979 г. Занаятчийската чаршия става част от производствената дейност на ТК „Балкантурист”.

Наистина, понеже през всичките тези години „Старите занаяти” се стопанисват от различни предприятия, самата чаршия се превръща в едно миниатюрно производствено предприятие. Тук повечето майстори са шести разряд. Стремежът на всеки един от тях е да изпълни спуснатия план. Като стимул за високо качество и майсторство на изделията се дава допълнително възнаграждение от 10 лева. Художествената комисия в София всяка година одобрява предложените от майсторите модели, които предстоят да се изработват. Но одобрените модели се оценяват в Пловдив. Грижа за това има щатен ценовик към ТК „Балкантурист”. Специалист по ценообразуването на менютата и напитките, негово задължение е да определя и цената на предмети с художествена стойност. Напоследък на ТК „Балкантурист” не е чужда мисълта за разширение на обекта. И понеже договарянията на поръчките за рязана бродерия (която съществува от 2-3 години) са най-много предвижда се разширението да стане най-вече в тази насока. В същото време в магазинчето „Старите занаяти” наред с художествените произведения, изработени тук, се предлагат и копринени платове, парфюми и дезодоранти, козметика, ножчета за бръснене и самобръсначки, трикотажна и текстилна конфекция, машинни плетива, часовници, дамски чанти...

В заведението „Старите занаяти”, известно повече като „дайкирите” или ”коктейлната”, е щастие за кратко време да потънеш в тишината на романтичния възрожденски въздух, да утолиш жаждата си със стари български напитки, стига да ги има.

По думите на ветераните майстори останали от основаването на чаршията, в началото е било много оживено. След 1979 година  животът залинява. От постоянната несигурност – няма ли да се отнемат ателиетата, ще се увеличи ли планът, ще остане ли време да се изработи нещо наистина ценно – работата върви неспокойно. Ветераните Ема Каспарян единствената по рода си декораторка върху порцелан в България (нейни неща са оценени и закупени от чуждестранни фирми и делегации – САЩ, Япония, Русия, Германия и др.) Христо Райдовски – един от най-популярните златари с поръчки от цялата страна. Димитър Николов – медните произведения на когото са оценявани на стойност хиляди валутни левове; Димитър Дичев – великолепен дърворезбар... Не е ли странно, че професионалисти от такъв ранг зависят от планови показатели и разреди, от регламентиран режим за изработка на предмети за масова употреба – сервизи, зодии, пръстенчета, купища еднотипни джезвета, гаванки, свещници? Възможно ли е лудостта на едно творчество да се пъхне в усмирителната ризница на канцеларщината?

Разбира се, не всички са издържали – от старите са останали едва четирима, другите 21 са нови, повечето идват от производствени предприятия, доволни са, работата е спокойна, не е необходим и конкурс да се причислиш към майсторите на старите занаяти.

А комплексът „Старите занаяти” е включен в туристическите маршрути на Пловдив. Необходимо ли е да оставяме погрешно впечатление у чужденеца за нашето културно-историческо наследство: в повечето ателиета се упражняват занаяти с нетипични, недостоверни етнографски елементи?

Като мълчаливо си задавахме въпроса какво е останало от първоначалната идея, точно тогава се заговори, че „Старите занаяти” са губеща дейност за ТК „Балкантурист”. Защо все пак ТК „Балкантурист” продължава да държи на нея? Ръководството като че доказа вече, че предприятието не може да се справи само с така наречената „чаршия”. Чаршия! Говорим за творчество, а използваме терминология, която се отнася за производството, „обект”, „комплекс”, план, разред, 10 лева „майсторски”.

Пред нас е един документ – концепция за създаване на „Градски етнографски възрожденски комплекс” в старинен Пловдив, разработена от ст.н.с. Ганка Михайлова (Етнографски институт с музей при БАН – София) през 1983 година. Според него в стария град се предвижда чаршия, която ще съществува като етнографски музей от функционален тип, ателиетата от улица „Стръмна” ще бъдат предоставени на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти...

 

графика от художника Христо Дишкелев

карикатура: Георги Чепилев

на снимката: Христина Мирчева, "Мексиканска графика"
Старинен Пловдив, Есенни изложби 2013