Предизборната спяща красавица в българските комикси

Всяко новородено дете идва в света с многобройни и разнообразни потребности. За да расте, да се развива и изобщо да живее, се нуждае от личните жертви на възрастните около него, които да му предоставят: храна, облекло, топлина, лекарства, възпитание и образование.

Една гъсто преплетена мрежа обвързва всички хора в съотношения и приемствена връзка. Тази мрежа е нравствената област, в която са сързани желания, стремежи, подбуди и влечения. Човекът е човек не само сам по себе си, но става такъв сред подобните си.

За да се съгради общество с всичката сложност, която го характеризира и с всичките условия, от които зависи неговото идеално устройство, е необходим най-напред подходящ материал. За обществото и неговото изграждане е необходим човекът, като най-важен и най-съществен градивен материал. От качеството на този материал ще зависи и съграденото. Обществото не е израз само на сбор от хора и механично сцепление. Животът е процес, който тече и се развива и в чието течение и развитие човешкият дух, по силата на своята по-голяма или по-малка издигнатост, твори и форми, и отношения.

В съвременния техничен свят човешките общества и народи са свързани толкова многостранно и здраво, че тяхното отделно, независимо откъснато съществуване е невъзможно. Доказателства за това са всекидневното заливане на небето и земята с невидимите вълни, които пренасят съобщения, музика, изображения... - и наред с механичните птици, гигантските кораби, железните пътища и пр. обхващат цялото земно кълбо като паяжина за да подържат общността на народите. Тези постижения правят невъзможно съществуването на нациите една без друга.

Приготвено ли е нашето общество за новото време? Времето на което сме свидетели как се рушат стари установени политически традиции, форми и системи, но не се създават нови идеологии. Поставя се кръст на досегашния път, но не се начертават новите надежди за новите дни.

Ето защо обществената маса се носи по хладните води на равнодушието и безразличието, тъй като винаги е склонна към сън, покой и застой.

Как да се раздвижат сънливите, уморените и изтерзаните от бремето на живота?

Има едни колебания, едни движения, които обхващат духа на отделните хора, които напомнят първите движения на морската повърхност. Те са свидетелство за начало на вълнение, което обаче може и да не се разрастне в буря. Подобно е състоянието в душите, в умовете и в сърцата на видимо спокойни, уравновесени хора, когато се проникват от нови идеи и схващания. Особено когато разкриват за самите тях принизеното им или неизгодно положение и ги заставя да се заловят за борба. В този случай някакъв ръководен принцип получава сила и възпламенява борците и те са готови да се жертват за тържеството на идеята. Дори в случаите, когато чисто материални, стопански несгоди и лишения стават причина за първите болки и брожения, тия се обличат в нравствено съдържание. В тяхната основа стои човекът и той движи процесите.

Днес съществува изострен социален въпрос, но този въпрос е предимно етичен, т.е. нравствен. В българската история можем да намерим много примери, които показват какво е значението на идеите и тяхното влияние в живота. Макар икономиката да е жизненият нерв на социалните движения, делото на отец Паисий, Софроний Врачански, техните последователи и нашите революционери, съвсем не е резултат на някакви стопански отношения. Всичко това показва, че за да има дейност е необходимо една годност на духа да възприема и да се възпламени от новите идеи.

Най-разумното е да се върнем назад към идеалите, които са ръководили тези будители от възраждането ни. Назад!... Значи днес сме се отклонили от заветите на най-светлата епоха в историята на българския народ. Преди да припомним идеалите на народните будители нека анализираме думата идеал. Идеалът е образ за личен и обществен живот. Човек се стреми да постигне нещо, което стои по-далече от него, което е по-възвишено и привлекателно. Без идеал не се постига нито знание, нито усъвършенстване на човешкия живот, невъзможно е да се познаят доброто и красотата. Ето защо стремежът към създаване на удобен и щастлив личен материален живот не е идеал. Идеалите на нашето възраждане бяха следните: да се постигне своя свободна държава; своя независима църква; родно училище; българите да говорят, учат и се молят на свой език; да се развиват свободно; да напредват в знание и материална мощ; да градят своя родна българска култура.

Тези факти се изучават в съвременните ни училища наред с множество научни дисциплини, но завършилите, виждайки неуредиците и бедствията в живота не знаят как да помогнат. Значи имаме училища в изобилие, процентът на неграмотните е сведен до минимум, а при все това все още нещо липсва. Това е така, защото многото полуучени не говорят за напредъка на един народ. Оттук е и носталгията на българите, когато четат своята история. Думата „носталгия” е съставена от две гръцки думи: nostos= завръщам и algos=болка, т.е. болката, че не си там, където си бил някога – в гнездото на изгубеното щастие. Науката и просветата са две различни неща и не трябва да се смесват. Може човек да е учен и все пак да не е просветен и обратно. Ученият се познава по неговия развит ум, а просветения по неговото сърце.

Особеностите на техническата ера е голямата автоматизация на труда и голямата технизация на бита. Това кара някои мислители да заключават, че единствено незасегнат от този процес на механизация е сексуалната област. Днешните хора не виждат нищо превликателно, а само борба за осигуряване на съществуването. Ето защо еволюцията и съдбата на човечеството не зависят от този малък „човек” - единствената му утеха и възможност за индивидуална изява е сексуалната изява. Лишеният от социални перспективи и затворен в сексуалните си мании човек винаги по-лесно се управлява. Историята показва някои политически демонстрации на трибуната, за спечелване на избори, да напомнят карнавала в Рио де Жанейро (с неговите полуголи момичета). Това модернизиране съобразно стандарта на техническата ера е безсилно да привлече на своя страна народа, тъй като вече се свързва с всекидневните нерадостни политически новини,  гарнирани с еротични куриози. Докъде може да доведе неограничаваната от никого и нищо свобода на едно демократично общество!

Липса на  въодушевяващ идеал са и комикс изложбите-турнета из провинциите. Когато цял свят става глобално село, когато жителите от провинциите напускат къщите поради липса на поминък и се трупат в големите градове, на кого и какви образи и идеи показва пътуващата изложба? Днес върху какви комикс творби от историческото развитие да се акцентира в експозициите, след като е невъзможно да се покажат взаимоотношенията на труда и капитала?  Според мнението на „Диаскоп” подходящи са разните варианти на негативния труд, по-точно: бунтът на безработните против всеобщото равнодушие и тържествуващата в света грозотия, породени от съдружието на науката и политическата икономика. Ето защо трябва по темата да се потърсят из колекциите изображение на типове, а не индивидуални личности.

Като ядро за такава сбирка е прекрасния комикс  „Бъдещият проблем”. В творбата си авторът е на мнение, че  облекчение от кризата в селскостопанската работа може да се постигне чрез танцовото изкуство. Той ни учи да не изоставяме работата си, а да работим, като не се борим против човешките закони, но се покоряваме на вечните, които и да не познаваме,  не можем да насилваме. Т.е. подчиняване  обществения живот в града на желязото, на естетическите закони чрез тройна доктрина: писател-естет (свободен дух като въздуха); оратор-моралист (спокойни движения) и директор на фирма-социолог (систематизиран механичен мозък). Ето каква картина се получава от подбраните образи из класическите български комикси:

В сянка са представени различни типове безработни от дрипави бедняци до херкулесовци без работа; стар моряк с коса; безпризорни сирачета, съпроводени от куче-демократ; босо младо семейство с майка кърмачка; политици до изборните си плакати в мандра (бълнуват за земен рай); свръхбогаташ, заемащ място в парламента, разхожда глутница кучета, дъщеря му в луксозен автомобил; независима поетеса - цветарка; пиян работник извършва дейност; учени безделници; хора, носещи каса бира, енергично скандират за премахване на бедността; гърбав препродавач на портокали; старица, раздаваща предизборни брошури; красавица с единствена задача в живота  да се облича и служи като украшение и за удоволствие; рентиерки с пирожки; пенсионер-грубян с палка, работещ като  охрана; полицейска обява на стена за грабеж; миньори, слизащи надолу в земята; извеждане от затворен обор говеда на свобода, следвани от джип; учител-историк като олицетворение на умствения труд; разюздани жестове на ученици; мис-красавица раздава мъдри книги и бели теменуги на митинг до плешив оратор; герой се сражава с подивели кучета (сили на злото)...

Тези кадри показват, че за да бъдеш свободен, трябва да се научиш да владееш страстите си, да имаш правилно поведение и настойчиво да вървиш срещу противни убеждения, нещастия и лични изгоди. Те са един пътеводител за измъкване от кошмарната улица-коридор на „лудницата”,  символ на заобикалящата ни атмосфера в съвременния живот.

Автор: Георги Чепилев