Денчо Владимиров: „Вас ви обслужва…”

Отдавна не бяхме ходили семейно на разходка в градския парк. Седнахме край фонтана. При нас дойде непознат веселяк, беше много общителен, през цялото време ни разказва вицове. По­разходихме се още малко и си тръгнахме.

А на другия ден у нас се появи жена с чанта.

- Добър ден! - каза тя. - Аз  съм  от коопера­ция  „Весело  настроение". За извършената ви вчера услуга ни дължите 14,95 лева.

- Имате някаква грешка! Вчера беше неделя и с никакъв кооператив не сме си имали работа!

- А не бяхте ли в градския парк?

- Бяхме.

- Някой да се е грижил за вашето настроение, с нещо да ви е развеселил?

- Да, имаше един, който ни разказваше шегички!

- Не ви е разказвал шегички, а ви е изнесъл хумористичен рецитал под надслов „Хумор на народите". Той е артист с няколко награди от прегледи, работи в свободното си време срещу хонорар в кооперацията...

Платих за рецитала. А когато след време ни дойдо­ха гости отдалеч, решихме да им се похвалим с атракцията в парка. Седнахме отново край фонтана и зачакахме рецитатора на вицове. Но той не се появяваше. И сигурно всички щяхме много да скучаем, ако изневиделица до нас не долетя топка. Младеж и девойка играеха и я бяха из­тървали. Върнахме им я, но топката след малко пак дойде при нас. Пак им я върнахме, после още няколко пъти така, докато накрая всички се включихме в иг­рата и започнахме весело да си подхвърляме топката.

След два часа ободрени си тръгнахме. Рецитаторът на вицове въобще не дойде.

А на другия ден... На вратата позвъни пак старата   позната  от  кооперация „Весело  настроение”.

- За   вчерашната  услуга ни  дължите  30  лева   и  50 стотинки!   -   каза   любезно тя.

 - Този път обаче имате грешка! - изсмях  се аз. - Вашият рецитатор на вицове   въобще  не  се  мярна.

- Защо „нашият рецитатор”?! Нали играхте на топка?

- Играхме. С младеж и девойка.

- Е, това са състезатели от нашата кооперация. Иг­раят  с  посетителите  в  пар­ка,   развличат   ги.  Създават им настроение и тонус. Плащаме  им  по завишена тарифа, защото и двамата са майстори на спорта!

Платих. Освен тази с топката, имало още няколко подобни неподозирани платени  тракции за  посетителите на парка. В беседка  подрънквал на китара изпълнител на романси. На пейка до зоокъта разказвала приказки бивша актриса от кукления теа­тър. Привлечен с хонорар в кооперацията, по пейките вечер дежурел научен работник, доцент, който запознавал сядащите там със за­нимателни истории и съзвездията. А най-затуленото място в парка обхождал с кратък  рецитал от любовни монолози артист пенсионер, бивш изпълнител на Ромео в местния театър.

Затова,  когато наскоро ми се случи отново да попадна в парка, още от самото начало бях нащрек. Решил бях този път да отпратя всеки нахал от развихрилия се тук бизнес.

Но когато до мен (бях сам на пейката) приближи хубаво момиче с кученце и с ангелски глас ме попита: „Мога ли да седна?", бях разколебан. Нима можех да имам нещо против компанията на такова прекрасно създание? Явно бе, че кооперацията беше въвела още една,  защо да крия...  хм, доста приятна и вълнуваща  мъжките сетива и въображение, услуга.

Реших обаче да уточня нещо предварително:

- Седнете - казах аз на създанието, - само че, бих искал да знам колко ще ми струва. . . Цялата услуга?

- Каква услуга!? - стрелна ме с поглед създанието.

- Хайде, не се превземай - намигнах й аз. - Много   добре   разбираш,   че за   услугата,  която,  хм, ще
ми направиш ще трябва да си   платя.   Искам да знам обаче колко? Като клиент имам право на това, нали?

- Вие. . . Как смеете! Простак!!!   —  пламна   хубавицата,  разплака се и хукна по алеята,  повличайки  след  себе си мъничето, което също като  господарката си обидено   заскимтя.

- Не ви е срам! Да закачате непълнолетни моми­чета! - размахаха срещу ми бастуни няколко баби и дядовци от околните пейки. От всички краища на парка заприиждаха и други възмутени посетители. На­мериха се няколко, които разказваха как са ме видели  тайно да щипя момичето. А един твърдеше, че съм се бил опитал да отнеса младата си жертва зад храстите и ако не е било кучето й, което храбро защитило стопанката си, можело е да успея в ужасното си намерение.

На другия ден, както при досегашните посещения в парка, се наложи отново да се бъркам в джоба и да плащам.

Но този път заради солидна глоба.

Наложена ми бе за безнравствено поведение на обществено място.

Илюстрация:Георги Чепилев