по заглавие   по съдържание

Благата вест в европейската живопис

25.03.2015
Снимка 1

Европейските живописни изображения на Благата вест – Благовещение, използват за основа византийската схема: Св. Дева, наричана Мариам (Мария), Архангел Гавриил и Дух Светий във вид на гълъб.

„Св. Дева Мария, дъщеря на праведните Иоаким и Анна, от родителите си била посветена в служение на Бога. Твърде малка, едва на три години и половина, я завели в Иерусалимския храм, при който имал сграда, където живеели и се възпитавали девици до известна възраст, обрекли се на Бога. И когато трябвало вече да напусне, обещала се по завещанието на родителите си цял живот да служи на Бога. Свещениците я поверили в грижата на праведния Иосиф, неин родственик, вдовец, живеещ в Назарет. За пред хората той се считал неин годеник. В неговия дом по време на молитва при нея бил изпратен ангелът да ù открие тайната на въплъщението на Бог Слово за спасение на света. Явилият се Архангел Гавриил я приветствал: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; Благословена си ти между жените”. А тя се смутила от поздрава.

Това посещение с благата вест на Ангела е разкритие на великата Божия премъдрост за спасение на човечеството от греха. Бог е многомилостив, но Той е и строго справедлив. За да не се нарушат тия две истини у Бога е станало рождението на Иисус Христос”.

из „Буквар на вярата” от митрополит Иларион

 

Преобладават няколко типа изображения на този сюжет. Когато Св. Дева Мария е със съд за вода, този тип е „Предблаговещение”. Означава се мястото, където станало приветствието – в град Назарет тогава имало само един източник на вода.

 В типа „Благовещение с ръкоделие” Св. Дева е представена с вретено в лявата ръка – тя тъкала одеждите за свещениците в Иерусалимския храм.

През 11-12 век се появява нов тип – „Благовещение с книга”. Св. Дева чете от Божественото Писание книгата на пророк Исаия. Архангел Гавриил я благославя, а в другата си ръка държи жезъл, увенчан с хералдическа лилия. Цветето лилия често присъства в изображенията като символ на девствената чистота. Или в ръката на Архангела, заместващ жезъла, или във ваза. Понякога художниците вместо лилия изобразяват Архангел Гавриил с палмово клонче – символ на страданията.

Архангела може да държи свитък. Приветствието и отговорът в сцената фигурират или написани на ленти и листове пергаменти, или думите са написани на картината, излизащи от устните на изговарящия и насочени към събеседника. В този случай обаче отговорът на Св. Дева Мария се записва в обърнат вид: 1) защото са насочени към Бог Отец, който е на небето и  2) защото Св. Дева се намира в дясната част на изобразеното пространство, а думите отиват наляво.  

Тук може да се припомнят натюрмортите на Пикасо върху тема „Кафене”. Той, вместо изображение на стъкло, въвежда шрифтова дума. Освен това представя ябълката от грехопадението като ябълка и счупена чиния. В сцената на Благовещението понякога се изобразява грехопадението, предимно като дърворезба върху поставката за книгата, която чете Св. Дева. Вместо сцената „Изгонването на Адам и Ева от Рая” често се изобразява градината на душата. Голямо значение има оградата – зад нея е дивата гора. Друг подобен детайл е прозорец с решетка, тъй като смъртният грях идва през прозореца, когато не е затворен. Светлината, която струи в закритото пространство е светлината на вярата, а Дух Светий във вид на гълъб се спуска с лъчите светлина, излизащи от Бог Отец.

На репродукцията: “Ecce ancilla domini” от Данте Габриел Росети

©Диаскоп