по заглавие   по съдържание

Албумите в българските комикси

21.11.2012
Снимка 1

Целта на житийните сцени и щампи с много клейма, на фресковите цикли, на Лицевая Библия и лубочните листове за стена, на графичните евангелски сюити, на офортните цикли, на литографските поредици и подобните на тях творби решаващи проблема за времето в изобразителното изкуство е да просветляват, поучават и възвисяват читателите чрез онагледяването. Освен това служат и като стимул за задълбочаване в изучаването на дадена история. По време на работа върху 2, 3 и 4 бр. на "Православен комикс" разбрах, че освен неподходящото заглавие включващ определението "комикс" съм сгрешил и графичното оформление.Тъй като у нас в България преди освобождението рисуваните житийни сцени са носени в чужбина за прехвърляне на печатна основа, но там са преправяли "академично" наивните изображения, аз реших тогава, че трябва да се тръгне от този факт. Но впоследствие разбрах, че ползването на картини за вероучение има специфични особености: 1/ За предпочитане е всяко изображение да има минимален брой действащи лица; 2/ Тия лица да са представени съгласно установената иконография и канони; 3/ Макар, че целта е да се покажат чрез картини възможно повече моменти, броят на изображенията върху една страница не трябва да е много, т.е. желателно е страницата да е опростена, а не сложна.ЗАЩОТО КОГАТО КАРТИНИТЕ СА МНОГО, ТЕ НЕ ПРЕДРАЗПОЛАГАТ КЪМ ИЗУЧАВАНЕ, А САМО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ПОВЪРХНОСТНО. А ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ КАРТИНИТЕ КАТО ХУДОЖЕСТВЕН И НАГЛЕДЕН ЕЛЕМЕНТ ИЗГУБВАТ ЗНАЧЕНИЕТО СИ; 4/ Сюжетите трябва да се избират в количество и варианти съобразно изображаемо време възпроизвеждащо някакъв извод. Но трябва да се има напредвид, че изображение на цяла страница противоречи принципно на движението изразяващо мисъл. Защото композицията е живописна от това и неподвижна. Такива композиции при картинен разказ са сполучливи като встъпителни /които дават движението/ или като заключителни, тъй като последните 2-3 изображения са като концовка и дават акцент. Последното изображение е най-значително, то е заключително и предимно завършва с въпрос или кореспондира с встъплението като философско разсъждение. Първият лист служи като своеобразна увертюра към цялото картинно съчинение. Встъпителния и заключителния лист образуват изобразителната рамка. Между началото и края на цикъла се развива идеята-замисъл чрез серия от изображения.Влечението към разказ-сюити, където една тема получава постепенното си развитие в последователни образи и в самостоятелни графични листове се нарича ОБРАЗЕН РАЗКАЗ и е вид книга - визуална книга. Тази книга се определя от наличието на повествователни, сюжетни връзки между изображенията, като по тях се прочита дадено действие по епизоди разположени на рисунките. Такъв картинен разказ образува изобразителна книга която се прочита в строго определена последователност, ДОКАТО "АЛБУМА" МОЖЕ ДА СЕ ПРЕЛИСТВА БЕЗ РЕД. Във визуалната книга отделните изображения са по-малко самостоятелни /те са само епизоди в разказа, глави и абзаци на изобразителния текст/. Те губят смисъл извън предшестващи и последващи епизоди. Ето защо те са динамични композиции различаващи се от живописните.Ето защо когато се говори за комикс АЛБУМ, трябва да се има напредвид, че е необходимо уточнение на уточнението. В класическия период на българските комикси съществуваше "БИБЛИОТЕКА АЛБУМИ" ЗА РОМАНИ В КАРТИНИ - в тях са събрани  последователно историите в едно цяло на вече публикувани листове от седмичниците. Диаскоп показва две такива илюстрации за видове албуми: на Тарзан, българско издание от началото на 40-те и другият вид албум - български образец от 1947 г. "Георги Димитров". Прави впечатление, че албума за "Георги Димитров" е от едно или две изображения на страница и може да се разглежда както последователно така и безразборно. Значи от серията картички на Алекс.Божинов до луксозните кино-книги се минава през албума. Ето защо често срещани са комикси джобен формат с по едно-две изображения на страница. Имаме ли български такива образци и как се наричат? Настоящата статия е преработена от предговорния текст на серия картички -"Сътворението на света" които след това бяха събрани в календара на "Диаскоп" за 2013г.