Денчо Владимиров: "Ползата от тестовете"

Прочетох в списание  някакъв тест, от който се твърдеше, че в зависимост от това кой как си подава ръката при поздрав,  може да се  получи информация за съответния  ръкуващ се и да се прецени  колко „струва” той  в действителност като личност.

Това ми направи силно впечатление и аз с безкраен интерес започнах да определям по теста характерите на тези, с които ми се случваше да се ръкувам.

Естествено, първият, с когото се ръкувах по този повод, беше колегата, работещ на отсрещното бюро. Забелязах, че той подаде ръката си с подозрение. Само двата си пръста. После с голямо удовлетворение прочетох, че такъв вид ръкуване било характерно за хора с тежък, саможив характер, грандо­мани, мизантропи,  без особени перспективи в служебната кариера.

Бай Здравко, от пропуска на учреждението, така ми сграб­чи ръката и  така енергично я раздруса, че после трябваше дълго време да й поставям компреси и в дъждовно време ме наболяваше. Прочетох в теста на какъв тип характер отгова­ряше този вид ръкостискане и открих с голямо изумление, че бай Здравко е човек с широк  административен размах и много удобен за... ръководна работа.

Издебнах случай и поздравих друг познат за новата му дисертация. Имах чувството, че съм му стиснал крака - толкова хладна се оказа десницата му. Изглежда възторгът ми му се беше сторил твърде подозрителен. Но след като отворих теста и прочетох, че такова ръкостискане е особено отличително за хората на случайната сполука, и то твърде преходна, аз бях готов да простя на своя познат и този негов последен успех.

Така продължих усилено да се ръкувам с всеки срещнат близък познат, след което бързо разтварях вълшебния си тест и със светнало от интерес лице, а много често и превивайки се от смях, четях колко и в какви форми е некадърен еди-кой си, колко е порочна еди-коя си, какви са трайните дефекти в характера на големите ми началници, къде е слабото място на всеки от обкръжаващите ме.

Срещнех ли някой - и хоп, без да се бавя, протягах ръка за поздрав. Ръкувах се и...грабвах  списанието с теста.

Чета и се превивам от смях.

Сега отдавна вече съм на нова работа.

Спокойна и добре платена.

Хората ме оцениха. Оказал съм се бил много общителен, внимателен и мил другар.

Не съм отминавал човек, без... да се ръкувам с него.

илюстрация:  ©"Диаскоп"