Христо Блажев: "Издаваме книги, които сме горди да сложим в библиотеките си!"

За четящата общност от по-ново време Христо Блажев е не само популярна личност, но и човек, известен със своя вече дългогодишен  блог "Книголандия", чиято общност във фейсбук наброява  9 353 (засега)  последователи, с навременните, точни и честни ревюта за книги.

През изминалите дни името на Христо Блажев нашумя и  с новината за създаденото от него и Благой Иванов издателство "Deja Book". Първите книги са  факт.

Интересни новини, станали причина и за този разговор с Христо Блажев - блогър,  книгоиздател и неуморен читател.

Христина Мирчева

Откъде тази любов към книгите?

Няма ясен източник за тази любов, освен може би огромната библиотека у дома, както и фактът, че родителите ми ми четяха много като малък – още си спомням живо откъси от „Синовете на Великата мечка“, които баща ми ми е чел, мислейки навярно, че едва ли разбирам за какво иде реч. И така си започна, атакувах първо училищната, после и градската библиотека, гълтах ненаситно книги, като никога не съм считал това за нещо особено, защото тогава имаше време за всичко – и за училище, и за игри, и за книги.

Случвало ли ти се е да откраднеш книга – от библиотека, от твой приятел – нещо, което си искал на всяка цена да притежаваш?

Целенасочена кражба не, но определено у дома имам заглавия, които са чужди и за някои от тях дори не помня на кого са. Успокоявам съвестта си с това, че десетки мои книги пък са при други хора, едва ли и всички ще се върнат. Няма лошо – важно е да се четат, не да залежават по рафтовете. Преди няколко седмици имах голяма драма – бях си открил два тома събрани творби на Маркес за само 40 лв., но внезапно изчезнаха от рафтовете у дома, а точно бях правил едно книжно парти. Реших, че някой ги е взел за четене, без да ми каже, но така и не открих кой е. Разбира се, оказа се, че греша – открих ги 2 седмици по-късно в един шкаф с други книги, явно при чистене аз или приятелката ми сме ги пъхнали там и сме забравили.

А да останеш без стотинка, като с последните пет или десет лева купуваш книга, без която не би могъл да живееш?

Чак дотам не съм стигал, макар да съм опуквал нужни ми за друго пари за книги много пъти. Примерно, докато следвах, работех като барман и взимах доста мизерна заплата, но ми стигаше за оцеляването. Да, но това не включва да откриеш идеално запазени 6 тома мемоари на Чърчил за само 60 лв., нали? Веднага ги купих и после имаше забавно стягане на колана за седмица-две, няма как. Но и до днес са сред много ценните ми придобивки.

Коя е книгата, която би взел на самотен остров?

Колебая се между „Одисей“ на Джойс или нещо друго от тоя мащаб – не бих взел любима книга, а нещо чудовищно, което ще ангажира вниманието ми колкото се може повече време. Не бих взел религиозна литература обаче, дори и да има добри фентъзи мотиви. Може ли да не си взимам нищо друго, а колкото се може повече книги?!

Правил ли си опит за каталог на книгите в твоята библиотека?

По едно време се опитвах да си водя списъци, но от известно време осъзнах, че книжният потоп ще залее дома ми, така че през месец дарявам по сак книги на общинската библиотека във Видин. Така че точна бройка не мога да дам, но посоката към увеличаване не може да бъде спряна.

Книга или жeна? :)

А, не така, сега с приятелката ще ме скарате, значи! Жените са най-красивите книги, нямам насищане от четенето им.

Как от "Книголандия" стигна до "Deja Book" - звучи ми като "дежа вю"?

Хм, с доста междинни спирки, като през цялото време блогът остана самостойна единица. Започна се с това, че ме поканиха да работя за издателство „Изток-Запад“, където изучих занаята, а пътем с Алекс Кръстев от „Аз чета“ създадохме онлайн книжарница „Книга за теб“, от която научих много за търговската част. Тези две неща ми дадоха сигурността, че мога да започна нещо ново, нещо, за което винаги съм мечтал – а именно с Благой Иванов да създадем „Deja Book“. Звученето е търсено нарочно, имахме десетки възможни заглавия, но избрахме това именно заради играта на думи.

И сега! Как се чувстваш като създател и управител на издателство? Не е шега. Колко дълго назряваше тази идея?

Чувствам се вдъхновен, объркан, шашнат... и странно защо, уверен, че няма как да не се получи. Идеята е в мен от самото начало на работата ми за „Изток-Запад“, винаги съм мечтал за собствено издателство, но планирах да навърша 30, преди да го създам, но ето че година предсрочно успях. Това е и заради изключителните хора, които са около мен :)

От този нов ъгъл нещата с книгите изглеждат вече по нов начин или...?

Не, няма разлика, все пак идвам от голямо издателство, но в неговите рамки развивах собствена поредица от български автори – „Гравитация“, така че знам колко е трудно да започнеш от нулата с нещо не твърде популярно. От друга страна, всяка книга е нещо уникално, или поне тези, които искам да правя, са такива – така че за всяка трябва да погледнеш по различен начин.

Как ще се преборите с големите издателства? Ще има ли битки?

Не, не мисля, че става въпрос за преборване, даже от прекомерна и безогледна конфронтация страда целият пазар. Конкуренцията е едно нещо, тя е важна и задължителна, но меренето на достойнства и взаимното надцакване не е от полза за никого. Разбира се, ще влезем в спор за правата както на български, така и на преводни автори, пък по-добрите ще победят. Не винаги парите са най-важни, често умелият маркетинг план или качествената социална кампания могат да натежат. Там ще е нашата сила.

Имате ли подкрепа и от кого?

Помощ от приятел има, стартирането на издателство е скъп и документално много сложен процес, но основните неща – селекция и кампания, са изцяло в моите и на Благой Иванов ръце. Разбира се, подкрепа имам и от цялата книжна общност, сред която имам прекрасни приятелства, натрупани през последните години, и се надявам искрено да не ги разочаровам.

А немаловажният въпрос с книгоразпространението, книжните борси...?

В случая няма такъв проблем, възможности за разпространение има много, просто с времето ще отсеем най-удачните. В някои книжарници ще нося лично книгите ни, други ще зареждат от нас, има възможност и през трета страна – варианти бол, важното е книгите да са на разположение за всички, както и да стигат максимално бързо и лесно до читателите си.

На какви автори – български и чуждестранни,  и на кои жанрове спирате най-вече вниманието си? Сигурно влияние ще имат и личните предпочитания.

Личните предпочитания са важни, но има доста примери за издателства, провалени заради прекалено разчитане на тях – все пак не правим само книги за себе си, а за читателите. Определено ще е смес от български и чужди автори, като още не мога да прогнозирам пропорциите, но 50:50 ми се струва удачно, точно такъв тип издателство няма на българския пазар, почти всички са с тежък уклон в преводните, а единици залагат преимуществено на наши автори.

Планирате ли бутикови издания, богато илюстрирани? Разбирам, че сте привлекли в екипа си талантлив художник.

Не, не сме привличали талантлив художник, не можем да си позволим това, но можем да се възползваме за отделните проекти от многото чудесни дизайнери, които има у нас – и които са отговорни за част от най-красивите и запомнящи се корици. Бутиковите издания са все още предмет на бъдещето, след като стъпим по-сигурно на пазара, ще можем да мислим за тях.

Книгоиздаването обвързано ли е с политика?

Бих казал не, но това би било невярно – случват се неща в бранша, които са в пряка връзка с нея, излизат книги по същата линия, но мисля, че човек сам преценява какви компромиси е способен да направи. Политиката окалва всичко, до което се докосне.

По няколко думи за първите ви книги, които вече са факт. Защо именно те?

Държах да започнем с български автор, защото искаме да заявим идентичност – ние не се страхуваме да издаваме некомерсиална литература, нито да поемаме рискове. „Булото“ на Мартин Маринов е сериозен, тежък роман, за мен е въпрос на чест да започна точно с такова четиво, не с нещо леко и бързооборотно. Стихосбирката „Дивата природа“ на Белослава Димитрова допълва предните ми думи – чудесен натуралистичен проект, който ни грабна с оригиналния си замисъл и смелостта на таланта на младото момиче. От тези книги няма да забогатеем, но според мен ще заявим амбициите си да правим хубави неща.

Кой е авторът, който би  мечтал да издадеш?

Ако кажа някой от любимите ми автори, които вече са излезли на български, ще излезе, че искам да го „открадна“ от колегите, които вече го издават. Но има един велик човек, когото с Благой не успяхме да издадем в „Изток-Запад“ поради ред причини – хуманистът Кристофър Хичънс, та той си остава мечтата, която един ден ще сбъдна обезателно.

Кои са твоите учители - в дейността на блогър, в писането на ревюта, в издателската дейност?

Като блогър не съм се учил от никого, то през 2009 г. имаше толкова много блогове (макар че тези за книги бяха твърде малко), а и тогава, и сега пиша ревюта според вътрешното си усещане за книгата, без да следвам схеми или правила. Виж, като издател безспорно е влиянието на бившия ми шеф Любен Козарев, собственикът на „Изток-Запад“. От него научих всичко, наистина всичко, и се надявам да постигна една малка част от това, което той е съградил през тия години, издавайки безсмъртни книги, които никой друг не би посмял.

Твоето кредо на книгоиздател, ако вече имаш такова?

Все още не съм си измислил такова, което да звучи леко и преумно, но без да го стягам в деликатна фраза – издаваме книги, които сме горди да сложим в библиотеките си.

Твоето пожелание към читателите на "Диаскоп"!

Да четат повече и по-качествени неща. Това е добра рецепта за случване на по-хубави неща в живота :)

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Казвам се Христо Блажев и скоро навършвам 29 години – идеалната възраст за всичко, което искам да правя, а това са доста неща – обичам да работя по създаването на книги, да чета по (твърде) много, да измислям нови неща от нищото, да работя по вдъхновяващи проекти, да се срещам с интелигентни хора. Роден съм в крайдунавския Видин, а от няколко години вече живея в столицата, с всички предимства и недостатъци на последното.

Образованието ми е бакалавър по история, завърших и магистратура “Глобалистика” в СУ, но освен нелоша обща култура и задълбаване в рационалното, скептично мислене не ми остана много от тях. За сметка на това срещнах чудесни преподаватели и колеги по време на следването – славни времена си бяха, но се радвам, че свършиха ведно с наложителността да живея в хаотичния Студентски град.

Дълго време работех като професионален читател, редактор и още куп неща за издателство "Изток-Запад", преди това прекарах две години в културния отдел на вестник "Сега", още преди това бях барман и други неща.

Сега, заедно с Благой Иванов, управлявам издателство "Deja Book", което създадохме през март 2014 г.

Една от гордостите ми е, че с огромна доза късмет преди време спечелих "Минута е много", при това неколкократно удвоих сумата и май още държа рекорда в това отношение, след като това прекрасно предаване беше унищожено от масовата тв халтуризация. Държа да наблегна на огромната доза късмет – в това предаване съм гледал изумителни участници, на чиито знания отстъпвам във всяко едно отношение – те са истинските победители.