по заглавие   по съдържание

Евелина Минева: "Изначалната и непреходна стойност на съзидателността в картините на Стефан Георгиев"

03.04.2014
Снимка 1

Основните и постоянни чувства, които вдъхват творбите на художника, са топлота, доброта, естественост, жизнелюбие, оптимизъм.

Красотата в живота ни чезне все повече. Надделява грозното, унищожителното, ужасното, кичът, безвкусието, преднамереният опит за привличане на вниманието с трик, предизвикателна циничност и престореност. Затова, когато се озове човек пред произведения като тези на Стефан Георгиев, които излъчват автентичност, неподправена красота и непринуденост, не би могъл освен да  им се възхити, мълчаливо изненадан в първия момент, а впоследствие да сподели с думи радостта си от все по-редките вече срещи с истинското изкуство. Основните и постоянни чувства, които вдъхват творбите на художника, са топлота, доброта, естественост, жизнелюбие, оптимизъм. Преобладават топлите цветове: червено, жълто, оранжево, златно, зелено, тюркоаз - цветове, които сами по себе се прогонват всичко ледено, студено и неествествено. В много от картините съществува един светъл център, било под формата на познатата слънчева сфера, било загатнат само цветово. Сякаш след всяка перипетия, следвайки който и да било път в живота, накрая винаги ни очаква добрата, щастлива и весела светлина. Жизнения път на човека художникът поставя в най-естествената и подрабираща се от само себе си среда - природата, присъстваща навсякъде със своите удивителни, цветя, листа, дървета, цветове, и със слънцето, източник на съществуването й.

От оптимизма и вярата в живота произтича и другата основна идея, която пронизва творбите на Стефан: изначалната и непреходна стойност на съзидателността. Без нея животът е немислим, губи същността и предназначението си. Художникът превъплъщава тази идея в традиционните символи на плодородието – плодове като ябълката и нара, слънчогледа, рибата, която зачева безброй яйца, но преди всичко жената.

Жената, както във всяко класическо и непреходно творчество, е централен образ в картините на Стефан. Макар че носи различни митологични, религиозни и легендарни маски (Европа, Ева, Богородица, Музите, славянските самодиви и др.) е реална и автентична, защото е представена в нейните истински житейски роли: майка, любима, закрилница, светица.

Наред с нея съществуват и други образи и символи, които придават историческа и диахронна перспектива на композициите: антични колони, кръстове, ключове, древни герои и митологични същества (Адам, Икар, Херакъл, совата на Атина, възлюбеният и възлюбената от „Песен на песните”). От картина на картина пред очите ни се разгръща един празник на красотата, на радостта от живота и на почитта към вечните и неуязвими човешки ценности. И всичко това, претворено с декоративните изразителни средства на традицията на сецесиона, която художникът е усвоил до съвършенство, обогатявайки я с личния си опит от родната традиция, с личната си мъдрост и чувственост.

Традиция и личност, красота и автентичност, привлекателност и топлота, умение и естественост - всичко това събрано само в няколко метра канава и хартия...

Д.ф.н. Евелина Минева
византинист и преводач
 
Изложба "Яйцето" на Стефан Георгиев в галерия "Жорж Папазов" тук

 


 

редактор: Христина Мирчева