по заглавие   по съдържание

Сабина Кърлева: "...като сенки са, като речни духове...като островна плът"

05.04.2014
Снимка 1

ИНДОНЕЗИЯ

пътищата на третия свят са тихи и чезнещи, като малки дечица, които спят в ръцете на майките си

вървя по пътеката - семейство, което живее до железопътната линия,
под открито небе
в поле, което се е разпиляло наоколо

бащата – еднорък и дребен като сърна
майката – с привързано на гърдите й бебе

някой твърдеше, че те чезнат, когато ги снимаш и след като залезе слънцето.
като сенки са, като речни духове
като островна плът, разкъсана в мраковете на света
но не е така, те са човечество, шарен град опънат край релсите
и много хора са минали оттам, за да ги снимат.

той прави заслон от ламарина, а тя на малък газов котлон
кипва орис
изморен е. пада нощта и запяват тръстиките,
релсите блясват.
когато мине влакът и зъбите на светлината захапят тъмното виждаш колко близо спят децата
до родителите си.
това е самото лице на света.

 

ЯНУАРИ

и тази пролет ще е прозаична, несвободна
янус е двуличен месец

една жена се гледа в огледалото
отрязана гърда

и тази пролет ще е прозаична, несвободна

детето й издишва въздух към стъклото
бозае зимата

чертая този ден, а нощ не ми остава никаква
вълче съм, малък страх от тъмното

кожата била обречена е винаги
да саботира формата

запомни добре –

голотата не е красота
голотата е човешката осъденост

и тази пролет ще е прозаична, несвободна

първа публикация

колаж: © "Диаскоп"

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Сабина Кърлева (1986, София) завършва НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и „Философия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В моментa учи „Медии“ и „История на изкуството“ в Кьолнския университет, Германия. 

През 2012 г. печели първа награда от Младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.

През ноември 2013 г. излиза дебютната й стихосбирка „Военната фотография“, изд. Жанет-45.

 


 

редактор: Христина Мирчева