по заглавие   по съдържание

Философското яйце в творческата лаборатория на Стефан Георгиев

17.04.2014
Снимка 1

Преданието разказва за срещата на света Мария Магдалина с император Тиберий. Когато тя поздравила императора с думите „Христос е възкръснал”, той се засмял и отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите, колкото яйцето в ръката ти е червено”. Още преди да завърши думите си, яйцето, което тя носила като дар, се обагрило в ръцете ù в червен цвят.

Стефан Георгиев посвещава изложбата си „Яйцето”, с която гостува в галерия „Жорж Папазов”, на Възкресенските празници. 16 на брой картини със сюжети от Стария и Новия Завет и пет пластики с формата на яйце, изработени от шамот в Троян по поръчка на художника.

Платната са виртуозно изрисувани със смесена техника, която разкрива разнообразните възможности на колажа, релефните повърхности, богатство на цветовете, за да се постигне внушението на идеи, вълнували Стефан през годините на своето интензивно творчество.

Но за мен още по-интересен се оказа експериментът на Стефан Георгиев с пластичното изкуство. Пет яйца – всяко с различно звучене.

Знаем, че темата за яйцето е стара, колкото и самото яйце. Да споменем само ювелирът Петер Карл Фаберже. Тръжните цени на неговите яйца-бижута, изработени от благородни метали и инкрустирани със скъпоценни камъни, към днешна дата достигат милиони долари. Веднага ми идва наум и за прочутата картина на Салвадор Дали - "Геополитическо дете наблюдава раждането на новия човек", 1943 година,  където от разтичащото се земно кълбо във формата на яйце се подава напрегната фигура. Година преди да се появи платното по идея на Салвадор Дали самият той става модел като зародиш в известната фотография на Филип Халсман "Dali in the eeg", 1941/2 година.

Яйцето! Чисто, бяло и съвършено. Чупливо. Изначално - застъпващо заплануваното отнапред сътворение. В някой вярвания  е храна за отвъдното. В други - натоварено с надежди и с витална енергия -  нерядко слънцето и луната се асоциират със златно и сребърно небесно яйце. Пролетен символ на пробуждащата се плодородна природа. Знак за възкресение.

Яйцето присъства и в орфическите митове за сътворението. Нека си спомним как вятърът обладава чернокрилата нощ, от чието яйце се излюпва Ерос или Фанес.

Представата за възникване на света от праяйце се среща и в полинезийски, японски, перуански, индийски, финикийски, китайски, финландски и славянски митове за първоначалото. Много герои също уж не били родени, а се излюпили от яйце, както например един от працарете на Южна Корея.

В образния свят на алхимиците „философското яйце” е превръщащата се в последствие във философски камък праматерия, носеща зародиша  на съзряване, при което жълтъкът е жадуваното злато.

 

Но какво конкретно ми говорят пластиките от яйца на Стефан Георгиев?

Първо от серията е яйцето със заглавие... „Яйцето”. То е съвсем бяло, сякаш току-що снесено.  Нещо като tabula raza, плоскост, върху която времето и човекът ще наслояват, и образ и на първоначалния зародиш.

В номер 2 -  „Надеждата умира последна...” яйцето е символ на живота, животът като постоянна битка за надмощие – мъжката сила и страст е приела тук формата на попови лъжички с различни гримаси – на тревога, отчаяние, непоколебим оптимизъм, тъга... Един вихър от глави с камшичета, устремен към заветния връх. Или глъбина? Най-отгоре е победителят, изплезил език на изоставащите, изпълнени със завист към надмощието на избрания. Много са желаещите, но един е влезлият в контакт с вселената. Нека споменем, че формата на яйцето напомня тестиси, семенници.

Поредицата продължава с „В начало бе...”  Колажираните върху повърхността букви поставят вечния въпрос за началото. Наистина, яйцето дава начало на живот - Леда е снесла яйцето, от което се излюпват диоскурите Кастор и Полукс, но преди това все пак е била обладана от преобразувалия се в дивен лебед Зевс.

„По наследство” е натоварено и със социални значения – роденото в затвора на клетката яйце трудно би намерило верния ключ към свободата. Яйцето е заклещено в покрита с ръждива пàтина птича клетка, чийто вратички всъщност са механизми от миши капани. Забелязва се един-единствен, малък, неотключван сякаш никога катинар, който чака своя ключ сред многото различни, пръснати хаотично по пода на клетката и залепени за дъската ключове.  Вечната обреченост на земното човешко битуване, често пъти белязано с отчайваща безизходица. Тук можем да говорим и за затвора на материалното битие, и за ограниченията на човешкия разум, който трудно полита от клетката на предразсъдъците, и за непреодолимите класови и кастови ограничения.

Серията завършва с „Гост” – яйцевиден Неидентифициран Летящ Обект, който с часовниковите механизми, полепнали по него, прилича на бомба, с перискора си напомня подводница, изплувала от дълбините на Марианската падина. Олицетворява и неутолимото любопитство, залостено във всеки един от нас. Ясно е, не сме сами във Вселената.

„Някой ни е помогнал да бъдем такива, каквито сме сега”, споделя Стефан, който, странейки от теорията на Дарвин, обявява себе си за атеист, но в същото време подхожда с вещина и разбиране не само към общочовешките, но и към библейските теми с умерена доза ирония и хумор.

Ина Мирчева

 

Още за изложбата "Яйцето" - живопис и пластика в "Диаскоп" тук
Албум с пластики и картини от изложбата на Стефан Георгиев тук