Винченцо Монти (1754 - 1828): "Смъртта на Юда"
09.04.2015
първа публикация в "Диаскоп" - 17.4.2014
В рубриката "Популярна библиотека"
Из литературното наследство на Кирил Христов
I.
Разкаяние сърце му разтрепери -
Той върна сребърниците проклети,
И по едно дърво се покатери
И бързо увисна под клоновете.
И люшнаха се; но дълго още душата
Зловещо ви във таз гръд задушена, -
Кълнеше тя Исуса, небесата,
Кълнеше адът... цялата вселена.
Най-после пред Всевишний трон застава
Духът, щом от плътта освободи се; -
Съзря го Бог и с пръстта си тогава,
Намокрен в праведната кръв, ужасна
На челото му присъда написа
И в Ахерон безмилостно го тласна.
II.
Падна той в Ада мрачен и задушен, -
И цялата затресе се земята;
Люлееше вятърът трупа бездушен,
Рушеше се от дъно планината.
Привечер там случайно прелетяха
Лъчисти ангели към небесата,
И посинелий Юда кат съзряха,
От страх с крила закриха си лицата.
А демоните трупът откачиха
И във прегръдките си те печален
Гроб на предателя Христов дариха.
И в тържество те отлетяха бясно
Към Ахерон и на духа страдален
Повърнаха пак тялото безгласно.
III.
Когато трепна пак живот в окото
На този, кой плач вечен само чака,
Великата присъда на челото
По-ясно се видя да грей всред мрака.
При тоз вид вси отстъпват ужасени:
Едни с ръце закриват си очите,
А други – в престъпления закалени –
От страх топят си в Ахерон главите.
Уплашен сам от свойто престъпление
Той скръцна със зъби, скри се и захвана
Да трий написаното с озлобленье.
Нещастни! – Туй бе прегрешенье ново, -
И ощ по-ясна присъдата стана...
Неизлечимо ù божието слово!
IV.
Но в миг внезапен шум се там повдигна –
То бе Плутон, що яростно ревеше:
Исус във владенията му пристигна, -
Свобода той да извести летеше.
Тогава се яви там Юда смаян
И взре се в него тъжно, мълчаливо:
Сълза премрежи взорът му отчаян –
Заплака безнадеждно той горчиво.
Във отговор жесток се гръм разнесе
И огнен дъжд връх клетника налете...
Той огорчи се и страшно се затресе.
То алфа бе на неговата съдбина...
И след това от тоз издайник клети
Исус отвърна поглед и отмина.
Триест, 1895 година
превод от италиански: Кирил Христов
изображения: кадри от новоиздадения български комикс "Победителят на смъртта" по идея и с благословението на Европейския митрополит Антоний
художник: Георги Чепилев