по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Ах, ах, в тъмен час!"

21.04.2014
Снимка 1

Дойде ред на демокрацията и в градския транспорт!

Пътуваш си там по автобусите и щеш не щеш слушаш културната програма, която ти е уредил шофьорът от песни на народите. В някои случаи шофьорът и кондукторките са също музикално надарени и  припяват. Случва се към техните изпълнения да се присъединяват и качващите се по спирките с изражения на Франкенщайн контрольори, които също пускат гласовете си, припявайки на певицата или певача.

Ах, каква свобода  има вече в текстовете на тези песни!

Въпреки съпротивата на паметта ми, съм успял да запомня днешни върхови поетични постижения на  естрадата, които се леят от шофьорския амвон денонощно и пълнят ушите на пътниците от упор:

“Страшна мацка аз видях,
Леле - изгорях!”,
 

съобщава на широката общественост лирическият герой на песенната творба от новите ни демократични времена и до края все това пее човекът, с прибавка и на едно “Алелеле” или  “Малелеле”, не съм сигурен точно в поетичното съчетание.

Друг вокален мъж се обръща приятелски и поучително към мъжете в автобуса:

“Ох, ох, ох, не вярвай на жена,
 знай, изменница е тя,
без срам отдава се на някой мъж,
а ти стоиш на поста в дъжд!”
 

От текста ставаше ясно, че този лиричен герой в случая е военнослужещ и през няколкото месеца, посветени на усвояване до съвършенство на бойното изкуство, "оная там"  се отдава без срам без да ù пука за него.

Третият певец, който ми се наби като кърлеж в главата по време на едно пътуване в градското обществено возило с поетичния си текст, редеше:

"Ау, шефе, много си готин, шефе,
 ау, шефе, дай ми пари!"
 

А певица с някакво три или четири буквено име направо атакуваше пътниците в автобуса с един от нашумелите хитове на демократизираната ни естрада:

"Ах, банана, ох, банана
кеф ми става
кат го хвана!"
 

Нейна колежка  също издаваше страстни звуци в  друг поетичен бисер:

"Ах, ах, в тъмен час
   Шъ съм твоя аз..."
 

В много хамлетовска ситуация обаче се оказваше следващата лирична героиня от автобусния концерт в движение. С нежно гласче певицата чуруликаше:

"Искаш да ти дам,
много ме е срам,
хайде… ще ти дам!...",
 

скланяше накрая тя, изглежда под натиска на голяма агитация от отсрещната страна.

Докато друга нейна колежка  изживяваше остра драма и стигаше до решение за борба:

"Сто рога ще ти надяна,
ако с чуждо пак те хвана!..."
 

А   ето още един от последните шедьоври на родната ни съвременна поезия  по лицензира  родно радио. Тук лирическият герой водеше песенен любовен  диалог с лирическата героиня като й задаваше въпрос:

"Знаят ли ващи
чи ходиш без гащи?"
 

Не издържах веднъж да слушам тези бисери в присъствието на  претъпкан  автобус, поне  наполовина пълен с деца,  и слязох в движение от автобуса.

Събудих се в болницата със счупен крак.

Събудих се от... песен!

Медицинската сестра  бе пуснала от радиото музика - за настроение, готвейки се да ми забие инжекцията в счупения ми от падането таз и припяваше на фолкфурията:

“Ох, докторе, сладък докторе,
ох, докторе, целуни ме, ох!”
 

Изписаха ме от ортопедията.

Но още от входа на жилищния ни блок ме посрещнаха пак с песни. Пееха децата от нашия жилищен блок.

Петгодишното Мимче от единадесети етаж, танцувайки, изстреля предизвикателно в лицето ми с дяволито изражение един от неостаряващите поетични бисери на съвременната естрада:

“Само да те гепна,
дънките щи цепна!”
 

Това е положението. Дали да не пропиша текстове за демократизираната ни естрада и аз? Колко му е?!

Пък и в това, всъщност, ще ми е спасението от слушане на поетични бисери в градския транспорт. Само за месец-два като автор на чалгатекстове ще спечеля за кола и ще се возя в пълна тишина в нея, далеч от всякаква днешна българска естрада.

 

карикатура: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева