по заглавие   по съдържание

Димитрина Бояджиева: "Вълнение осем бала"

23.04.2014
Снимка 1

Дани отпива. Отпива от коктейла. При вълнение не е желателно поемането на течности, но както и останалите пътници на кораба Дани не подозира за вълнението. Екипажът все още мълчи. Нека са спокойни пътниците. Последна безгрижна вечер. Десет дни яденето – ядене, разговорите – разговори, магазините – претъпкани, барчетата – прохладни. Кой ти гледа Акропола! Камънаци. Утре корабът като пусне котва на Варненското пристанище, хайде по местоживеене. Пък там – работа, деца, пестене.

В танцувалната зала пътниците гъмжат. Каквото е купено, купено е. Нещо дънково, нещо дантелено, нещо по-така. Нищо, че е от разпродажбите.

А сега?

Сега – обратен рейс. Напазарувано е. Накупено. Видяно.

В съзнанието на Дани още  стои потъналият в златен залез бряг и спусналите котви разноцветни яхти с бронзови мъже и жени по палубите. Дани никога не се е качвала на яхта, но затова пък може да си представя каквото си поиска. Ето, върху купената от Гърция хавлия, Дани се изляга на една от палубите, а собственикът на яхтата, готов за прегръдки, й подава златна роза. Досущ като мъжете от лъскавите корици на романите, които Дани продава на уличната сергия. Лъскави прегръдки върху лъскави корици и целувки, и сълзи, и зората, зората... Още миг, и всичко писано в романите ще се сбъдне. Ладията е поела към щастливия развълнуван океан. За това, че Данината ладия е заседнала зад сергията с книги, ухажорът няма и хабер. Вече пет години в студ, мраз, пек, дъжд, вятър Дани е зад сергията. Не й вървеше нито в работата, нито в любовта. Злощастие я гони по петите и за да обърка сякаш съдбата, се записа на тази екскурзия.

Последна вечер. След минути ще засвири оркестърът. Ще се проведе Мис „Най-сполучлива  покупка”. Гръцки тоалети върху кръшни снаги. Нека гледат мъжете. В журито са поканени поетът Търнев, художникът Зарчев, Пешко фотографът и най-вече бизнесменът Тошо Митов.

Та значи...снагù!

Оркестърът засвирва танго. Така повече пътници стават да танцуват. Като сменят с валс, иди ги гони. Тангото е приказна работа – водиш избраницата, притикаш я до сърцето си ведно с думите на певицата: „О, о, чуй ме! О, чуй, аз те викам в нощта...”/нещо като ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен!”/  и надувай платната. Пък вече на брега избраницата нека търси стъпки по  пясъка. Ето д-р Жеков доволно притиска спътницата на своето сърце. Още първия ден д-р Жеков се представи на кораба: Аз съм зъболекар, приятно ми е. Частният ми кабинет работи нонстоп. Инструменти, мазила  илачи – все американски. Четвъртък и петък почивам.

Корабът се поклаща едва забележимо. Започва да се усеща вълнението. Спътничките на Дани по каюта, млади, красиви създания, се поклащат пред журито като разцъфтели орхидеи. Сравнена с тях, Дани е като унило свраче – косите не са като златна свила, устните не са като разцъфтял гюл, зъбите не са като маргарит. Спяла е, спяла е бабата, докато са текли разноцветните води. Чак като придошла черната, бабата се събудила и там я потопила. Затова косите – перушинести, очите проблясват като сушени син сливи. А морето шуми, шуми и зове. Ето, на поета Търнев му трябва муза за ново стихотворение, фотографът Пешко търси гол етюд за предстоящата изложба, а на Тошо Митов бизнесмена – реклама. Избраната МИС е изумителна. Жена ли му е, приятелка ли, не питай. Обаче е сто процентова.

Танцувалната зала гърми. Адресът, адресът, вика някой, дай химикалката да запиша. Карнобат? Знам го този град. Савоя клуб, ехеее. Пътниците сноват насам-натам. Влизат, излизат. Записват адреси. Разменят визитни картички. Сгушила се, от никого непотърсена, Дани се оглежда за посестримите си. Къде сте, почакайте... А бързоногите посестрими, впуснали се във вихъра на танца, готови за луда, безумна любов, късат железни /разбирай гръцки/ обувки.

Вълнението се усеща все по-осезаемо. Екипажът призовава пътниците  да се прибират по каютите. Оркестърът  прибира инструментите. Това не пречи на пийнал пътник, як като бик, с пътничка безумно млада, чийто парфюм изпълва залата, да продължават да танцуват. „Мъко, ти си моя спътница...”, вика бикът неизвестно на кого, а чаровницата върти кръшно тяло. Масите редеят. На една е останало дребно старче с библейска брада. И Дани е сама на масата. През пъстрия цигарен дим са се изнизали пъстроцветните орхидеи, да отпуснат морни тела върху койките. Дани ги зове по име: Бисерка, Белорозка, Червенорозка... .Ето го и омагьосания принц. Присвил очи, Зарчев сяда срещу Дани: ”Очите ти са като лещи, знаеш ли?” Дани смутено се усмихва на тъжния възплешив принц излязал сякаш изпод ледените пръски на вълните, изпод студената шибаща вода. „Очите ти са като лещи! - повтаря Зарчев и започва да рисува, тъй да се каже, ликът й скромен с проблясващите Данини очи. Дани гуши глава, надзърта през рамото му: Лека нощ, посестрими. Лека нощ, орхидеи... И моли морето да не си прибира  пратеника в морските дълбини. Морето поклаща кораба като обещание, дремещото старче с библейската брада също се поклаща, но и то бе за Дани като обещание.

„Мъко, ти си моя спътница...” - вика, реве за кой ли път бикът от дансинга, но чаровницата, просната в краката му, изтощена, зове покой.

А Дани, убодена от вълшебното вретено, омагьосана за цяла нощ, не пожела да заспи – позира. Съдбата се бе смилила над нея, наплюнчи пръсти, щракна и благоволи  да й изпрати не яхта, не златна роза, а вълнение осем бала.

С настъпването на зората вълнението утихна.

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Димитрина Бояджиева е родена в гр. Ямбол. Завършила е Библиотекознание в София. Нейни белетристични творби са публикувани в националния печат. Спечелила е конкурс за написване на радиопиеса, която е излъчена по националното радио.

Има първа награда за разказ от Конкурса на в-к Труд „Златен ланец” 2008. Нейни разкази са публикувани в англоезични интернет издания: Local Minds, San Diego California, New York Review. 

Има пет издадени книги. Новата е „Капризите на Лола”. Предстои да излезе шестата „Бароковата Манолита”.        

Член е на Съюза на българските писатели.        

Живее и работи в родния си град.              

 


 

редактор: Христина Мирчева