по заглавие   по съдържание

Христина Панджаридис: "Скучен живот"

28.04.2014
Снимка 1

Развежда се. За първи път. Нова опитност, шегува се със безсънието си. След време ще дава съвети на изпадналите в същата ситуация, но сега му е странно. Неопределено и както би казала майка му – чоглаво.

Нито е семеен. Нито е разведен. Така се чувства той, жена му още е в неведение. Мълчи и претегля да пристъпи ли към действие или не... През деня свободни минути не остават, но вечер! Вечерите се проточват. Протяжни и скучни вечери. Изръби се да седи пред телевизора или да се прави, че пише новата си концепция.

Само преди шест години излизаха на кино, на театър, на ресторант. След сватбата им тя намрази заведенията навън и се втурна да става перфектната домакиня. Готвеше отлично. Признаваха го приятелите му. Всичките им гости нетърпеливо чакаха да ги поканят пак.

За нищо на света тя не би му признала как след смъртта на майка й се хранеха в близката закусвалня. В компанията на погледи, по-мазни от любимото на баща й телешко варено. И колко пъти вилиците и лъжиците бяха просто минали през вода, но не и измити. Спря да пие и кафе навън. Фаталистка или не, но сервитьорите все пред нея поставяха чаша със следи от червило! Не си падаше по скандалите, но те сякаш я преследваха.

Той ли е най-достойният да оспорва, че любовта на мъжа минава през корема? Но нима се ожени, за да му готвят? Не беше придирчив. Омръзваше му понякога да яде нейните съвършени манджи. Веднъж беше обядвал във френски ресторант и в собствения си дом се чувстваше така. Твърде стерилно и изискано. Хапваше му се един обикновен сандвич.

-          Неблагодарник си! Късметлия, а неблагодарник! – завиждаше колегата и приятел Христо. – Жена ми готви само в събота и неделя. Но така е – винаги благата се разпределят несправедливо!

-          Да се сменим временно – предлагаше му Димо, но биваше удостояван с презрителен поглед.

Какво ли щеше да каже Христо, ако признае, че му е писнало да го посрещат с топла храна? Или че мрази поставеното на хладилника меню за седмицата? И че би искал да изведе жена си някъде - на една непретенциозна разходка, а не да я вижда все в кухнята с престилка... наедряла, пухкава и съвсем различна от онова момиче, което харесваше. Развод. Скуката като причина за раздяла? Едва ли адвокатът щеше да е във възторг, когато чуе.

Нямаше желание да говори с никого. Искаше да говори само със себе си. Ще издържи ли, ако продължава по същия начин. Семейство? Семейство от нормално скучаещи мъж и жена. Спомни си баща си. За него уханията в дома бяха върха на удоволствието. Обичаше майка му да е все там – завряна между мивката и печката. А тя, милата, въпреки старанията си, не приличаше на вряща от щастие тенджера. Щом баща му предаде Богу дух, спря да готви.

Опита се да поговори с жена си, но тя се разплака. Станала бе твърде чувствителна. Истински костен порцелан. Изнервена от работата си на директор на пощенския клон в квартала им и от недоядените негови чинии с храна. Тя му сипваше по-малки порции, а той и тях не изяждаше.

-          Ако си намерил друга, която ти готви по-вкусно, кажи ми! – разтрепера се тя онази вечер и закърши пръсти. Маникюрът й беше недоправен.

-          Не става дума за готвенето. Ти си незаменима домакиня!

-          Тогава защо не ядеш? Яж! Нали винаги хвалеше и изтъкваше моето старание...

Той ли й внуши, че за него жената доказва любовта си между първото, второто и третото ястие? Не внесе ли той скуката в техните отношения? Хвалеше я екзалтирано, после хвалбите му бяха сдържани, по-после едвам изказани. Ами тя си знаеше, че я бива! Той, именно той, й създаде навик да готви, за да си получи комплиментите. Поне като готвачка, ако не като негова съпруга.

Скучни са му представите. Скучно му е у дома, защото мислите му са все навън. Те не влизат с него в апартамента, не докосват луничавото лице на жената, която искаше да обича до края си и тя да го обича поне някъде до там. А защо не си признае, че сърцето му бие скучно. Бум-бум. Задъхва се само, когато види шефа. И погледът му, търсещ какво да рекламира. Би предложил на търг всичко: дъщерите си, жена си, брат си, ако ще му донесат печалба над предвиденото.

А как не му доскуча, когато тежкотоварният камион идваше към малката му скромна количка. Извъртя кормилото и докато се друскаше по близката ливада в страх от преобръщане, болки и смърт, се помоли: Искам само да съм жив! Искам да съм жив! Повтори го два пъти. Нататък следваше белота.

Оживя и ходеше все недоволен. Мъж, на който му ставаше скучно, когато се прибира в къщи.

От болничния коридор пред него изплуваха очите на жената, която успокояваше семейството си. Белите й къдрави коси смешно се завиваха около ушите. Тялото й приличаше на удобен облак, склонен да те приеме за подремване. Излъчваше доброта, а не безпомощност. Лекарите я предупреждаваха за неизбежната смяна на сърдечните клапи, но тя се страхуваше. Искаше да живее с нейните, надявайки се на късмет. Тя не му приличаше никак на скучаеща жена.

На две преки от входа по телефона му се обади Христо. Гласът му клокочеше като фонтан при пробно пускане.

-          Жена ми! Няма да повярваш. Записала се на ускорен курс по готварство! Какво ще кажеш? Мечтите се сбъдват.

-          Не знаеш къде отиваш, братче! Защо ти не изкараш такъв курс? Нали на теб ти се яде? – лисна му от излишната студена вода Димо. – Приятен апетит.

Какъв мъж! Разводът нямаше да го разведри, а единствено да обърка финансите му. Правилата за добро поведения му подсказваха отговори. Цветя за жена му и поръчка на храна за вкъщи. И за десерт сладолед. Не можеше да готви. Като гаджета жена му прекаляваше със сладоледа, но фигурката й на брезичка не помръдваше от сладките калории. Днес не позволяваше внасянето на сладолед в кухнята, а едрееше като диня на слънце.

Вечерта се оформяше. Каквато и да бъде, ще е извън менюто на хладилника.

Скука? Скуката си я беше измислил той.

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева