по заглавие   по съдържание

ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР - ДИСИДЕНТИ

29.04.2014
Снимка 1

Тези дни срещам познат,  гледам го - с нов балтон.

- Браво, виждам че си се издокарал!- му казах аз. - Нов балтон имаш! Приличаш на  банкер!

- Абе, какъв ти банкер… Купих го от магазина за втора употреба! За един лев! - горчиво усмихвайки се,  обясни тихо той и ми поднесе новина. - Слушай, реших  да се обявя  за ... дисидент! Какво ще кажеш? Реших да опитам с това, може пък да поне малко да се  промени живота ми! Нали като се обявя за дисидент, ще попадна под окото и на медиите!? Интервюта, авторски статии, все някакъв хонорар ще падне… Затова  и реших да си докарам по-приличен  поне най-външен вид - затова купих балтончето! Под него  няма да се  виждат скъсаните ми панталони, че и гащи! Иначе как да се появя в публичното пространство и да се обявявам  за дисидент? Нали телевизионните камери първо в панталона ми ще се забият! Може и до гащите ми да стигнат. Та реших - ще се обявя за дисидент! Какво ще кажеш? Вече нямам друг изход, ще пробвам  и с това. Преди години някой по времето на социализма бил измърморил нещо против началника си, и хайде, през 90-те години такива като него се писаха дисиденти, около пет-шест милиона у нас се оказаха  все дисиденти, някой покрай това късно дисидентство си оправиха живота, служби получиха,  пенсии  си докараха специални, напечелиха се от бордове, годинясват  в чужбина, мъкнат се  навън по конгреси на дисиденти, на репресирани, дават интервюта, четат лекции, получават хонорари… Е, защо пък да не взема и официално да се обявя за дисидент? ”Обяви се, бе, обяви се, целият преход проспа,  мързелуваш !..” - ми вика и жена ми. Та, има  келепир в дисидентството. Западът от едно време страшно си пада по дисидентите в Изтока!! Ще започнат да ми превеждат не само книгите, но и всичките  псувни против управниците на английски, немски, френски! Може и да ги издадат в събрани съчинения и да ми дадат за тях Нобелова награда! Защото едно е да псуваш срещу  управията в държавата си като обикновен гражданин, друго - като дисидент! Ето как си  представям, че ще се развият нещата, като се обявя за дисидент:

Значи, свиквам  аз журналистите на пресконференция в някой ресторант /иначе няма да дойдат!/ и правя изявления, че не съм съгласен с това, дето го вършат  родните управници,  рожби на нашенската демокрация. И на висок глас пред камери и микрофони, тържествено с мрачно и страдалческо изражение на лицето  се обявявам  за  дисидент. Така и  ще съм се изписал  във визитните си картички, които ще раздам на журналистите. Журналистите, то се знае, светкавично  ще разгласят всичко по вестници, радио и телевизии, новината ще обходи и света.

О, представям си как солидарно ще застане зад мен  целият демократичен свят! Американският президент, френският, немският, испанският крал,  първо ще ми изпратят прочувствени телеграми. Американският президент може да ми изпрати  по тяхна си стара традиция  фуражна царевица, знам ли го как ще процедира с мен.

А  руският президент /вече не си спомням Горбачов ли беше, Елцин или Пугачов/ навярно също ще  ме почете  с някоя телеграма и приглашение да си почина в някоя тяхна вила в Сибир или в пионерския им лагер в Артек. Съветът за сигурност едва ли ще пропусне случаят да демонстрира  пред световната общественост  как се грижи  за   спазването на човешките права  и ще се събере експресно  заради мен. Може даже да гласува в пълен консенсус  да ми се предостави като на  български дисидент   служебна кола и вила на френската Ривиера, за да си отдъхна от тормоза, които съм изживял като дисидент.

Вестниците буквално ще се надпреварват да печатат срещу скъпи хонорари мои изявления и интервюта, по-смелите журналистки ще влизат в спалнята ми през прозореца и ще ме интервюират  и в леглото, носейки ми кафе и  снакс. Може и тостери. Най-добре - скара, че откога не съм кусвал кюфтенца…

От издателствата ще ми пълнят пощенската кутия с предложения за договори за неиздадените ми книги. Редактори  на колене ще ме молят да седна и да им напиша някой  нов роман. И ще ми оставят като аванс пълни куфари с долари, впрочем, по-добре е куфарите да са пълни с евро, че доларът напоследък е като асансьор – ту  като  паве надолу, ту малко мръдва нагоре.

Демократичните управници у нас, то се знай, естествено, няма да оставят нещата току-така и ще вземат всички  мерки, за да ме ликвидират, както те си знаят, тихичко, нежно, демократично.

Ще изпратят цял отряд агенти с отровни чадъри по петите ми и разни пищни блондинки да ме покварят.

Аз ще приема блондинките, ще ги оставя да ме покваряват нонстоп, ще елиминирам чадърджиите и ще продължа да си  правя  смело дисидентските  изявления .

Да, нямам вече  наистина друг  изход, освен наистина  официално да се обявя за дисидент.

След като поради това ужасно безпаричие от години  съм станал абсолютен дисидент в семейството си!

Хайде, да вървя, мисля че телевизията беше отсреща, нали? Редакторите вече ме чакат…

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


редактор: Христина Мирчева