по заглавие   по съдържание

Иван Странджев: "Любов или нещо подобно"

06.05.2014
Снимка 1

Пиеса

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

МИШО               - около тридесет години
НЕВЕНА              -  майка на Мишо – около 57 години
КАЛЧЕВ             - баща на Мишо – около 62 години
ХРИСТИНА       - квартирантка в къщата – около 27 години
ЛЮБОМИРА     - приятелка на Мишо – около 30 години
БОКО                  - момче за поръчки с неопределена възраст
СТУЦИ               - също момче за поръчки с неопределена възраст

 

Вечер. Късна есен. Мъгливо и дъждовно.

Стара къща в неголям български град. В къщата – две стаи: на Христина и на Невена и Калчев; коридор с четири врати: към стаята на Христина и Невена, тоалетната и входна врата. Обзавеждането също е доста овехтяло. Коридорът е задръстен с вехтории. От тавана и в трите помещения висят мъждиви лампи.

Христина е в стаята си. Тя е легнала с дрехи си на леглото, покрила се е с едно одеяло.

В къщата е тихо.

Пред къщата минават два силуета. По-скоро се прокрадват в мрака. Пристъпят внимателно, оглеждат се, но ние не виждаме лицата им. Те са с якета с качулки. Силуетите стигат до входната врата и се опитват да влязат в къщата. Но врата е заключена. Натискат по-здраво бравата - няма резултат. Единият вади от вътрешния джоб на якето си връзка с ключове. Опитва с тях.

         Христина чува шума.  Тя се изправя в леглото уплашено.

СТУЦИ./ шепнешком/ К’во става бе, брато? Не ще ли?

БОКО. Не ще.

СТУЦИ. Да й ударя  една глава?

БОКО. Дебела е, от старите!

СТУЦИ. Ами шперца?

БОКО. И с него не става.

СТУЦИ. Що бе? На вилата на оня балък ставаше и на гаража на оня педал стана.

БОКО. Тук не става. Нещо е особена. Или аз бъркам нещо.

СТУЦИ. Ъ-ъ, не става!

БОКО. Не става, щото е от пет лева. Ако беше от 1000 щеше да стане. Мамка й!

СТУЦИ. Заеби, заеби, пак ще дойдем. Тия много тънко го играят, ама ще хапнат дръвчето. Дай на мене!

БОКО. Няма време бе, глава!  

СТУЦИ. Шибаняшка работа!

БОКО. / сочи с глава към прозореца и продължава да опитва вратата/ Виж там има ли някой!

         Стуци отива до прозореца на стаята, в която е Христина. Тя го вижда и изпищява.

ХРИСТИНА. /пищи/ -Не-е-е-е-е….. Помо-о-о-ощ…..

СТУЦИ./на Боко/ Брато, една джанта се разпищя нещо!

БОКО. Да се измитаме!

СТУЦИ. Що бе?

БОКО. Хайде, бързо. По-късно пак ще дойдем.

         Двете сенки изчезват в мрака на нощта.

         Христина скача от леглото с възглавница в ръка и пали лампата. Уплашена е. Пуска рязко радиото и от него потича някаква нелепа жизнерадостна музика. Христина я усилва до дупка и запушва ушите си.

         Пред външната врата е застанал нов силует. Бърка до джобовете си, намира ключ и отваря вратата. Влиза в къщата. Пали лампата в коридора. Ние виждаме, че това е младеж на около 25-30 години. Носи в ръката си брезентов сак. Облечен е с избеляло брезентово яке, дънки, плетена вълнена шапка, тежки обувки, леко брадясал. Едната му ръка е превързана. Сваля шапката си. Подстриган е ниско. Отваря вратата на стаята, в която е Христина. Тя не го вижда, защото е закрила лицето си с възглавницата.          Това е Мишо.  Той спира на вратата. След това влиза в стаята и изключва радиото.

ХРИСТИНА.   Не! Не се приближавай!…. Ще викам! Ще викам!  

         Настава тишина. Двамата се гледат мълчаливо известно време.

ХРИСТИНА. Не ме докосвай!

МИШО. / сочи с пръст към Христина/  Коя си?

ХРИСТИНА. Какво?

МИШО. Коя си?

ХРИСТИНА. Не знам.

МИШО. Остави възглавницата.

         Мишо посяга да й вземе възглавницата, с която Христина в уплаха си се е прикрила.

ХРИСТИНА. Не-е-е-е… Не ме докосвай! Не ме докосвай! Ще викам…Ще ме чуят. Ще дойдат!

МИШО. Глупачка!  

ХРИСТИНА. Ти кой си?

МИШО. Какво те интересува.

ХРИСТИНА. Не те познавам кой си и най-добре е да си тръгнеш веднага от тук.

МИШО. Така ли?

ХРИСТИНА. От тях ли си?

МИШО. От никой не съм. 

ХРИСТИНА. От тях си.

МИШО. Какво правиш тук?

ХРИСТИНА. Ами-и-и… Тук живея.  Ти, ти, ти защо не си тръгваш. Тръгвай си!

МИШО. Аха! Страх ли те е?

ХРИСТИНА. Ти кой си?

МИШО. Много те е страх… И аз тук живея.

ХРИСТИНА. Не те познавам.

МИШО. И аз не те познавам.

ХРИСТИНА. Значи не живееш тук!

МИШО. Ще живея тук.

ХРИСТИНА. Няма свободни стаи.

МИШО. Няма ли свободни стаи!? Какво ще правим сега? Ти от кога живееш тук?

ХРИСТИНА. От пет-шест месеца. Други стаи няма. И хазаите ги няма. Това е. Няма други…

МИШО. От пет-шест месеца живееш тук, така ли?

ХРИСТИНА. Така.

МИШО. И хазаите ги няма?!

ХРИСТИНА. Да.

МИШО. А този куфар? Този куфар?

ХРИСТИНА. Мой е.

МИШО. Тези?…

ХРИСТИНА. …дрехи…

МИШО. …парцали /пита за дрехите на закачалката/

ХРИСТИНА. Мои са… Ти какво ме разпитваш, да не си от полицията, че ме разпитваш.

МИШО. Събирай ги!

ХРИСТИНА. Защо?

МИШО. Защото от днес, от този момент, ти вече не живееш тук, разбра ли!

ХРИСТИНА. Как така?

МИШО. Тази стая е моята стая, това легло е моето легло, тази врата е моята врата!…   Ти си до тук!

ХРИСТИНА. Коя стая, коя врата!?...

МИШО. /вика/  Измитай се!..   

ХРИСТИНА. Чакай, аз…

МИШО. Събирай си боклуците и изчезвай веднага… Веднага, веднага… Ясен ли съм?

ХРИСТИНА. Няма.

МИШО. Опитваш се да ми образуваш нерви, така ли? /вика/ Това ли правиш? Кажи това ли правиш?

ХРИСТИНА. Не ме интересуват твоите нерви.

МИШО. Така ли? Така ли?

         Мишо започва да събира каквото му падне пред очите от нещата на Христина и да го трупа на камара в средата на стаята.

МИШО. Не те интересуват ли?... Не те интересуват….

ХРИСТИНА. Остави-и-и-и-и… Остави часовника!

МИШО. … и часовника, и блузата….

ХРИСТИНА. Той ми е подарък от татко!.. Пусни ми блузата. Ще я скъсаш… Идиот!..Гад!...

         Двамата се борят.

МИШО. Идиот, гад…Изчезвай!... / крещи/ Изчезвааай!

         Христина се опитва всяко нещо взето от Мишо и хвърлено на пода ,да го върне на старото му място, но Мишо е по-бърз и силен. Той вече е извадил от под леглото пътна чанта, отваря я и започва да я тъпче с дрехите и нещата на Христина.

         Христина се хвърля върху нещата си на пода и ги покрива с тяло.

ХРИСТИНА. Пусни ми блузата… Пусни ми блузата… Скъса я. Видя ли? Скъса я!.. Гад мръсна!

         Пауза.

         Борбата между двамата спира. Мишо се изправя и отстъпва няколко крачки. Христина остава да лежи върху куфара и камарата с дрехи.

МИШО./уморено/ Тъпанарка. /тихо/ Махай се!

         Пауза.

ХРИСТИНА. Ти се махай!

МИШО. Ще те смачкам!

ХРИСТИНА. Аз ще те смачкам!

МИШО. Парцал.

ХРИСТИНА. Аз си плащам...  

МИШО. Какво ме интересува. Махай се!

ХРИСТИНА. Няма.

         През външната врата влиза Невена. Връща се от работа. Тя оставя две големи найлонови торби до входната врата и отваря вратата на стаята, в която са Христина и Мишо. Спира на вратата.

НЕВЕНА. Какво става тук, боже мой! /вижда Мишо, изненадано и радостно/ Ами, ами… Мишо-о… Мишо-о-о-о…. /втурва се към него и го прегръща/ Детето ми, Мишо… Навън е ужасен студ. Сега ще се стоплиш. Тук е много по-добре отколкото вън….Върна се! Върна се, най-после! Кога си дойде? /към Христина/ Христинче, ами ти леля, що така на земята… /после към Мишо/ Ще ти извадя едни топли вълнени чорапи. За теб ги пазя, ще си ги обуеш…

         Христина се изправя, но остава до купчината с дрехи.

МИШО. Остави ме! Дойдох си.

НЕВЕНА. Дай да те видя… Като се прибирах, все нещо ме човъркаше отвътре… Чакай, виках си: ”Какво ли е това”, ама после забравих… Като се качих на автобуса, то вътре беше по-студено отколкото вън и забравих… Дай да те видя пак! Зачервил си се…Мишо-о-о-о…

МИШО. Какво ще ме гледаш!

НЕВЕНА. Милият ми той! Какви са тези сенки под очите ти? Шефът вика,  докато не измием всичко, да не мърдаме от закусвалнята. А пък то за миене много. Нищо… Нищо… Всичко ще се оправи. Важното е, че вече си вкъщи. /пак го прегръща/ Мишлето ми…

МИШО. /доста грубо я отблъсква/ - Махай се. Остави ме.

НЕВЕНА. Добре, добре, нека ти се порадвам… Ела в нашата стая, ела, ела… /Невена хваща Мишо за ръката и го дърпа навън от стаята/ Днес яденето беше хубаво. Бързо свършиха порциите на щендера.

МИШО./за Христина/  Тази коя е?

НЕВЕНА. / вижда, че ръката му е бинтована/  Какво е това на ръката ти? Божичко… Пребил си се! Да не си се сбил с някой!

МИШО. Нищо. Ще мине.

НЕВЕНА./говори, докато го дърпа през коридора към другата стая/ Как така “нищо”, пък “ще мине”? Сигурно те боли. Сега ще го видим… Бил ли си се пак… Защо, Мишо, защо?... Ще мине, ще мине… Няма нищо, а?

МИШО. Няма…

НЕВЕНА. Важното е, че вече си вкъщи. Дойде си… Знаех си аз, че ще си дойдеш. А пък леля ти Мария вика, онзи ден бяхме заедно в супера, то пък един супер – само скъпотия, та вика: „Те така лесно оттам не пускат, Невено, ти какво си мислиш!”  Пък аз все  си мислех, че ще те пуснат по-рано.

МИШО. Тя откъде знае как пускат?

НЕВЕНА. Е, леля ти де, леля ти всичко знае… Тя знае пенсиите на всички в квартала: кога ги носят, колко са…

МИШО. Преди не ми беше леля, сега ми стана… Така ли?

НЕВЕНА. Остави я. Миналото – минало. Кажи за ръката! Какво ти има?

МИШО: Остави ръката ми! Какво се хвърляш? Нищо не е минало. Ти плака ли й за пари на тази моя леля? Плака й! А тя даде ли ти – не даде. Какво ти каза? Кажи какво ти каза…

НЕВЕНА. „За Мишо не давам!”

МИШО. … защото Мишо е побойник и е опасен. Аз съм опасен! Така ли ти каза.

НЕВЕНА. Така.

МИШО. Значи „миналото било минало”. Няма „минало”! Всичко помня. Всичко по сто пъти съм си повтарял. Аз не исках, ама то само ми идваше в главата… Всичко…

НЕВЕНА: Толкова време… Виж си ръката!

МИШО: Нищо ми няма на ръката. Знам ги аз тях, всички ги знам. Леля ми била! 

НЕВЕНА: Лъжеш, нищо ти нямало… Колко пъти съм ти казвала?… Какво е човек в днешно време без ръце, а? Ами млад човек – още по-лошо. Пръстите ли? Все на нас ли ще се случват лошите работи. Как Господ веднъж не ни даде нещо повече от на другите? Той и на другите не е дал много, ама на някого е дал всичко. А от нас само взема, взема… Край няма… Душата ми взе!...

         Христина влиза в стаята при Мишо и Невена. Държи в ръката си скъсаната блуза и я показва на Невена.

ХРИСТИНА. Скъса ми блузата!

НЕВЕНА. Кой ти скъса блузата?

ХРИСТИНА. /сочи Мишо/ Той.

НЕВЕНА./ малка пауза/ Нищо, нищо… Е, случва се… Ще ти дам моята блуза… После…

МИШО./за Христина/ Коя е тази  шматка?

ХРИСТИНА. Не искам твоята блуза, искам си моята. Цялата стая обърна наопаки. Разби…

НЕВЕНА. А, нищо, нищо…/към Мишо/  Христина, наше момиче е… Навън е по-студено отколкото тук. Аха, тук е по-добре от навън. По улиците няма жива душа… Страх ме хвана. Никъде няма… Както и да е. /за Христина/ От село е…Последно време се уморявам по-бързо. Преди, като бях… Всичко ще се оправи…

МИШО. / за Христина/ Тая какво прави тук?

ХРИСТИНА. /показва блузата си/ Скъса я!...

НЕВЕНА. Ами тя… Сега ще се стопли, като пусна електрическата печка, и ще се стопли, много бързо топли… Тя тук работи… / и към Христина, която се е спряла на вратата, маха с ръка да си ходи от стаята/ Хайде, хайде… После ще говорим. Сега излез от тук.

ХРИСТИНА. /към Мишо/ Теб какво те интересува?

НЕВЕНА. Цехът е в старата баня. Там работи.

МИШО. Аха! Старата баня! Защо в банята. Да не би да работите там голи!

ХРИСТИНА. Как така “голи”? Защо се караш с мен, какво съм ти направила?  

МИШО. / на Христина/ Затваряй си плювалника!

НЕВЕНА. Те и банята, и нея приватизираха миналата есен… Хайде, Христинче… Хайде леля, че то Мишо си дойде… Недей и ти така. Хайде, хайде…Да се видим с него на спокойствие!.. Не съм го виждала от… После, после… Хайде, иди си ти в твоята стая.

МИШО. Коя е нейната стая.

ХРИСТИНА. Другата стая.

МИШО. Как така „нейната”!

НЕВЕНА./към Христина/ - Ти не се обаждай! /на Мишо/ Хайде и ти пък сега. Така се казва. Какво се заяждаш? Казах й да отиде в другата стая, защото тук сега ще се стопли от електрическата печка и…

МИШО. Каква електрическа печка, какви пет лева? Не й каза “другата стая”, каза й “твоята стая”.

ХРИСТИНА.  Плащам си наема. За ток плащам, за водата плащам… Ти какво искаш? /мърмори на себе си/ Всеки иска нещо, всеки нещо не му стига, всеки къса, каквото му попадне, щом не е негово, и все другият му е виновен./вика/ Няма-а-а-а!

НЕВЕНА. /към Христина/ Излез от тук! /Христина още стои на вратата/

ХРИСТИНА. Писна ми вече./към Мишо/ Ти какво искаш. Падаш от небето и са правиш на Господ. Гадняр!

         Христина излиза от стаята на Невена и блъсва силно вратата.

МИШО. Какво е това? Тя блъсна вратата! Тя блъсна вратата в нашата къща! На мен ми блъска вратата…

         Христина се връща и застава в рамката на вратата. Малка пауза.

ХРИСТИНА. Не исках.

МИШО. Ще те убия.

НЕВЕНА. / на Христина/ Излез ти казах! Не чуваш ли?

         Христина излиза. Започва да подрежда дрехите и нещата си, но не за да си тръгва, а за да е подредена стаята й.    

НЕВЕНА. /към Мишо/ Казах й „твоята стая”. Да, така казах. Какво значение има? Като дойде пролет, може и на двора да се седи. Няма да е така тясно. Все ще се подредим някак си.  

МИШО. Твоята стая, нейната стая, така ли? Ти за какъв ме мислиш? Изобщо мислиш ли ме? Пролет, щяла да дойде! А стига, бе! Или ей така. Какво ти става?

НЕВЕНА. Временно… Тук само…

МИШО. Тя ще живее в моята стая. И това няма значение, така ли? За теб това няма никакво значение!

НЕВЕНА. Ами-и-и…

МИШО. Какво “ами”. Нея я има, а мен ме няма. Мен изобщо ме няма. Зачертала си ме от списъка.

НЕВЕНА. Не говори така. Какъв списък!?

МИШО. Шут в гъза. Така ли?! Оня списък, най-важният, в който има всичко за всеки, в този списък ме няма, пропуснали са ми името…

НЕВЕНА. Мишо-о… Нямам списък.

МИШО. Така ли? Така ли? Кажи, така ли!

НЕВЕНА. Не е така.

МИШО. А как е?

НЕВЕНА. Мислих те по цели нощи. С теб лягах, с теб ставах в главата. И през деня все ти беше пред очите ми. Като вървях по улиците, колко пъти съм се припознавала в разни други. Вървя, вървя и изведнъж: ”Ето го Мишо, с  черното яке… Той е, той е!”

МИШО. А накрая?

НЕВЕНА. Ами то край няма. Докторката вика, че най-полезно било за мен да си отпочина месец-два… А пък аз си мисля, че най-добре за мен ще е да почина изобщо…

МИШО. Хъм… Защо ми ги говориш тия бабини деветини? За друго е въпросът!

НЕВЕНА. /за Христина/ - Много ме е питала за теб…

МИШО. Нея какво я интересува?

НЕВЕНА. Не знам, пита. И аз съм и разказвала.

МИШО. Какво си й разказвала?

НЕВЕНА: Как си бил отличник, как беше шампион по борба, как се обличаш…

МИШО. … как бесех котки на простира в двора, как ме набутаха в затвора, за Любомира…

НЕВЕНА. За Любомира нищо не съм казвала.

МИШО. Защо!

НЕВЕНА. Защо да й казвам.

МИШО. Как ме заряза и се ожени за мой приятел…

НЕВЕНА: Майка ѝ и баща ѝ са добри хора… Нищо не искат. Нямат друго дете, само тя им е!

МИШО. Чуваш ли се какви ми ги разправяш! За идиот ли ме вземаш? За тъпак ли?! Всичко ми взехте.

НЕВЕНА. Ти какво си се увълчил?

МИШО. Млъквай!

НЕВЕНА.  Само ти казвам. Добро е момичето…

МИШО:  Тая няма да стане.

НЕВЕНА. Какво толкова има.

МИШО. Празно е.

НЕВЕНА. Добре де. Ще поживее малко, ще си намери друга квартира, ще си отиде! Може…

МИШО: Не може!..Казах вече: Ще я изгониш.

НЕВЕНА: Не мога.

МИШО: Ще я изгониш, ти казвам.

НЕВЕНА: С майка й сме се разбрали…

МИШО: Аз ще я изгоня.

НЕВЕНА: Баща й ни претърси покрива лятото. Ей така го оправи. Без пари човекът го оправи.

МИШО. Не ме интересува! Няма да стане. Веднъж вече се случи, хвърлихте ме на улицата, на кучетата ме оставихте да ме ръфат,  втори път няма да  стане. Тя да се маха. /сочи към Христина/ Да се маха от стаята ми.

НЕВЕНА. Предплатила си е за една година.

МИШО. Ще й върнеш парите!

НЕВЕНА. Ами то… парите ги няма. Похарчихме ги.

         Христина се е върнала и стои пак на вратата

НЕВЕНА./към Христина вика/ - Ти защо си още тук… Какво правиш още тук? Казах ли ти да се махаш…

ХРИСТИНА. Искам само да кажа, че никой досега така не ми е викал, и няма да позволя…

МИШО. /към Христина/ Ти на мен ли?

ХРИСТИНА. Не, на арменския поп.

МИШО. Ще я убия!/хвърля по нея първия попаднал му под ръка предмет/

ХРИСТИНА. И да ме убиеш, няма да се махна! 

НЕВЕНА./към Христина/ - Махай се! Мишо, чакай, мама!

МИШО. Сега те смачках, скапанячка мръсна!

         Христина излиза.

НЕВЕНА. Недей, Мишо,  моля ти се! Още дрехите не си си сменил. Пак ли там искаш да те върнат? Пак ли? Добре ли ти беше там?! Пак ли сама искаш да остана тук? Пак ли по цели нощи да плача. Очите си изплаках. Пресъхнаха ми вече очите.

МИШО. Колко са парите?

НЕВЕНА. Повече са от хиляда лева.

МИШО. Хиляда лева…

НЕВЕНА. Нямам ги. /отваря си портмонето и го изсипва не земята/ Нямам ги, виж! Нищо нямам! За два лева могат да ме убият на улицата и няма да имам да си платя. /плаче/ Какво да правя?

МИШО. Добре, добре… Остави. Знаеш, че не мога да гледам някой да плаче. Вече съм тук. Ще измислим нещо. Имам планове. /прегръща я/

НЕВЕНА. Сили нямам. Глас нямам. Живот нямам. На, виж ме на какво съм заприличала.

МИШО. Успокой се. Животът не е толкова сложен. Ще го излъжем. Все нещо ще се нареди. Ще започнем отнякъде.

         Пауза.

В другата стая звъни мобилният телефон на Христина. Христина получава съобщение. Тя скача от леглото, търси телефона трескаво, намира го, отваря съобщението и чете. Чете го няколко пъти. Съобщението явно силно я тревожи. Оставя мобифона на масата. Той пак звънва с ново съобщение. Сега тя се страхува да го отвори. Но го отваря. Опитва се да набере някакъв номер, но от другата страна не й отговарят. Христина се хвърля по очи в леглото.  

МИШО. Трябва ми време. Преди не мислех за това. Първи клас, пети клас, гимназия, тренировки, състезания… Трябва ми време…

НЕВЕНА. Ето, няма я! /опитва се отново да прегърне Мишо/ Успокой се вече. Няма я вече. Все едно нищо не сме си казали за нея.

         Христина ляга в леглото и се покрива през глава с одеялото. После рязко става от леглото, взема от масата мобилния телефон и го хвърля със сила в стената.

МИШО. Оная нещо чупи.

НЕВЕНА. Остави я, да чупи. Да прави каквото си иска, нали си плаща... За мен ти си важният. Май се обърках.

МИШО. Не ме пипай! Целият ме олигави.

         Невена сяда на един стол и тихо заплаква.

НЕВЕНА./през сълзи/ Оставям те, оставам те…

МИШО. Какво има пак!

НЕВЕНА. Нищо.

МИШО. Има нещо, кажи какво е!

НЕВЕНА. Ами нищо. Какво да кажа? По цял ден блъскам в оная вмирисана кухня. Ръцете ми изгниха от верото и водата. Като застудее времето, не мога да си свия пръстите на ръката. Ето, виж, на. Ама ги свивам, защото ако собственикът види, че съм зле с ръцете, ще ме изгони от закусвалнята. Къде ще ходя на тези години. Малко плаща сега, ама пък дава да си вземем едно-друго за вкъщи от онова, което остане. Дава ни и за обяд. Иначе сме за никъде. Няма... От никъде – нищо. Бельото си не смея на двора да простра, че цялото е в кръпки и дупки… В събота и неделя ходя на една съседка да помагам за прането и гладенето. Та тя ми дава още някой и друг лев… И така. Караме я някак си. И наемът от Христина. Не е кой знае колко, ама пак са парички. Като има - плаща… Добро момиче е. Работи в шивалнята на един грък. Кога им плаща той, кога – не – гръцка работа. Съска им само, ама тя си плаща. 

МИШО. Престани да мрънкаш!

НЕВЕНА. Знаеш ли какво е да си сам?

МИШО. Аз ли?!

НЕВЕНА. Не се обаждаше никакъв.

МИШО. От къде да ти се обадя? По телефона ли?

НЕВЕНА. Може и по телефона…

МИШО. От кой телефон да ти се обадя. От оня свят ли да ти звъня. Няма телефони за оня свят. Или да ти пиша… Какво да ти пиша?

НЕВЕНА. Защо викаш?

МИШО. Не викам. Колко пъти ти дойде да ме видиш? Колко?

НЕВЕНА. Колкото съм могла.

МИШО. Веднъж. За две години и половина – веднъж.

НЕВЕНА: Отдавна беше…

МИШО. И какво – нищо!

НЕВЕНА. Тогава ми откраднаха портмонето във влака. Едно левче не можах да ти оставя, а пък бях заделила някой лев за теб. Стоях и те гледах с празни ръце. И няма какво да ти кажа, няма и какво да ти оставя…

МИШО: Сега нали ме видя?

НЕВЕНА. Толкова неща имам да ти казвам.

МИШО. За какво да си говорим? Кажи де, за какво искаш да си говорим? Хайде! За сестра ми, дето те заряза и изчезна във Франция ли, в Испания ли? За това ли?..За какво още да говорим, а! От вчера пътувам да се прибера вкъщи и сега… Не искам да говоря. Искам да спя!

НЕВЕНА: Животът ми мина ей така. Сякаш не живях на този свят, а на някакъв друг – по-лош. Уж имаше край мен хора, ама сега, като си помисля, все сама съм била. Мама и тате рано си отидоха. Не ги помня даже. Сама ви отгледах със сестра ти, сама се грижех за къщата, стоях вечер да чакам баща ти да се върне, а него го няма. Приватизираха фабриката, изгониха ни на улицата, и мен заедно с другите… Цял живот чакам нещо хубаво да ми се случи… Все чакам, а то - нищо… Стара съм вече, грозна съм. Ти ми остана само… /взема здравата му ръка и я слага върху бузата си/

МИШО: Добре де, добре! Само недей да плачеш. Хайде, престани! Спомняш ли си как миришеше в неделя сутрин къщата.

НЕВЕНА. На палачинки. Много ги обичахте със сестра ти.

МИШО. И на сладко от горски ягоди.

НЕВЕНА. И на сладко от горски ягоди.

МИШО. Беше страхотно.

НЕВЕНА. Значи помниш, а? Ходехме да ги берем над язовира.

МИШО. И на прясно мляко.

НЕВЕНА. На кипнало прясно мляко.

МИШО. Ставах сутрин в неделя и още преди да си измия очите, изяждах една палачинка. А пък ти много се ядосваше.

НЕВЕНА. Ядосвах се, вярно, ядосвах се.

МИШО. Не може така без ред, викаше. Първо очите и ръцете, после закуската…

НЕВЕНА. Не може така без ред, виках. Първо се измий и после на масата. Каква само съм била!..

МИШО. /имитира майка си/ “Не може така без ред. Първо очите и ръцете…” Криех се в банята… зад вратата и там изяждах палачинката…

НЕВЕНА. Аз виках и те търсех из цялата къща. Знаех, че си зад вратата на банята, но не се издавах. Мислеше си, че като си скриеш главата и ти не виждаш, и теб никой не те вижда. Да ти сложа едни пържени кюфтенца да хапнеш? От закусвалнята съм ги взела… От месо са… Е, имат и малко хляб, лук  и още нещо шефът им слага, ама аз не знам какво е. Вкусни са, хората ги харесват.

МИШО: Не съм гладен.

НЕВЕНА: Вчера съм ги донесла. Бяха останали и шефът вика, вземи ги, Венче, вземи, че да не ги хвърлям  на прасетата. Той и прасета гледа край града, в едни изоставени цехове, бяха на стъкларската фабрика… С доматен сос са! То доматите в соса не са много, ама пак става.

МИШО. Не съм гладен.

НЕВЕНА. Сестра ти се обади с картичка от Франция, щяла да ходи в Испания, че там повече давали. Написала ми картичка, а по телефона не се обажда. Пари ли няма, или не иска да чуе аз какво ще й кажа… Не знам, не знам вече…

МИШО: Да ходи! И на мен не се е обаждала.

НЕВЕНА: Страх ме е. Как така “да ходи”! Пише ми така, сякаш… Сякаш няма да се върне повече. А какво прави там, как живее – не пише.

МИШО: Не ме интересува. Някой търсил ли ме е?

НЕВЕНА. Теб ли.

МИШО. Мен.

НЕВЕНА. Никой, никой… Защо да те търси? Кой знаеше, че изведнъж ще се прибереш? Нали още година и половина ти оставаха. Броя ги. Всеки ден броя. Две години минаха. Остава една година и шест месеца и девет дни.

МИШО. … и девет дни! Някой търсил ли ме е, те питам!

НЕВЕНА. Никой не те е търсил. Той кой ли остана в нашия град, та да те търси. Всички се изнизаха в чужбина. И приятелите ти и те. Косьо от  махалата до реката е в Италия, Цецо, дето заедно тренирахте при Пацо, отиде в Англия, бил станал строителен работник, а  пък Жоро, ти знаеш, него го застреляха като куче в градинката пред блока, за едното нищо. Казват, че е за дрога, много пари дължал, ама аз не вярвам. Добро момче беше. Пък Маца, от общежитието дето, с червената коса, казват била на околовръстното. Аз не съм я виждала, ама така разправят хората. Не й пукало.

МИШО. Дай едно одеяло. Знам, че го застреляха. Заради наркотиците го застреляха. Беше истински приятел.

НЕВЕНА. Добро момче беше. И с него заедно тренирахте.

МИШО. Тренирахме… Къде е татко?

НЕВЕНА. Татко ти ли? Ами татко ти, оня ден, както си стоял пред кафето, дето е до прелеза, оттатък линията, и паднал…

МИШО. Кой паднал.

НЕВЕНА. Баща ти паднал.

МИШО. Как паднал? На земята паднал? На връщане от работа ли?

НЕВЕНА. Нещо с главата, викат… Чужди хора го видели и ми казаха.

МИШО. А ти?

НЕВЕНА. Хората така викат.

МИШО. Доктори в този град няма ли?.. Те какво казаха?

НЕВЕНА. То така става: изведнъж, а пък после… Знае ли човек утре какво ще му се случи!

МИШО.  Това ли ти казаха в болницата? Че става изведнъж и утре човек не знае какво ще му се случи. Та в нашата болница големи магьосници са се събрали? Боб хвърлят ли? Куршум леят ли? Какво ме гледаш като препарирана?

НЕВЕНА. Ами не сме ходили.

МИШО. Не сте ходили на доктори, така ли? 

          Невена мълчи.

МИШО. Пари ли нямахте? Времето ли ви беше свършило. Нещо по-важно от това ли имаше да правите? Кажи ми защо?

НЕВЕНА. То… Нали ги знаеш докторите – все в ръцете те гледат. А пък ние...  

МИШО./по скоро на себе си дава отговора/ Пари!.. Пари, пари, мамка му, пари…! /малка пауза/ А сега къде е?

НЕВЕНА. А?

МИШО.  Татко?...Кога ще се върне, питам?

НЕВЕНА. Не знам!

МИШО. Не знаеш, значи! А какво знаеш? За сестра ми – не знаеш, за татко –не знаеш, за ме – не знаеш. Какво знаеш? Кюфтенца със сос… Кюфтенца…

НЕВЕНА. Той, баща ти, нищо не казва. Като млъкне, и така... По цял месец мълчи. Ако ги няма чантите от ресторанта какво ще ядеш?.. Кюфтетата му били виновни!... То винаги така става: изведнъж!

МИШО. Какво става изведнъж?

НЕВЕНА. Ами всичко така става… Изведнъж става! Пък после, като се замислиш, разбираш, че всяко нещо, дето става изведнъж, е започнало отдалече. Започнало е много от далече, ама не си го видял, докато е било като трънче голямо, а като дойде - все е изведнъж. Както си вървял Добри от съседния блок, изведнъж се спънал, паднал и си изгубил портфейла, а вътре цялата му заплата… Е, вярно, пиян бил, ама заплатата изгубил… Добри отдавна си пие, даже май се е пропил… Изведнъж!…Не е много изведнъж.

МИШО.  Какви са тези глупости, дето ми говориш?

НЕВЕНА. Не са глупости. Така става. Да включа печката, а? То само единият й реотан работи, ама и той стига…

МИШО. Дай ми едно одеяло!

НЕВЕНА. Защо ти е одеяло?

МИШО. Спи ми се. Изнеси ми якето навън!

НЕВЕНА. Вземи тези чорапки. Топлички са, от домашна вълна… Намръзнал си. То днешните влакове като влакове ли са.

МИШО. Не съм пътувал с влак.

НЕВЕНА. Те и автобусите и те са едни…

МИШО. И с автобус не съм пътувал.

НЕВЕНА. Ами…ами…То всичко днес е едно… Нали знам…

МИШО. Много знаеш.

НЕВЕНА. Всичко ще се оправи – ще видиш. Нищо не е станало. Ще се подредят нещата. Ще си намериш работа. Какво като си бил в затвора, бил си и толкова. По телевизията даваха един филм за един, дето бил в затвора и после го пуснаха. Още малко и щеше да се ожени, ама… Ти нямаш ли право на дом, на… Божке, оня от филма тъкмо щеше да се ожени, и го убиха…

МИШО. Слушай ме сега внимателно! Този живот си е мой и ще правя с него каквото си поискам. Разбираш ли ме – мой! Ако искам, ще го подреждам, ако искам, ще го разбърквам. Друг да ми решава живота – няма да стане.

НЕВЕНА. Ами ти май само го разбъркваш!

МИШО. Млъквай!

 

следва продължение

 

илюстрация: Георги Чепилев


 

редактор: Христина Мирчева