по заглавие   по съдържание

Николай Няголов: "Човек трябва да обича постоянно, за да бъде творец"

06.05.2014
Снимка 1
"Сребърен дъжд, ябълки и разни други неща" е новата изложба на Николай Няголов, която галерия "Жорж Папазов", Пловдив ще открие на 8 май 2014 от 18.00 часа.
 
Експозицията е изградена от 14 платна с различни формати. В експресивното замахване на четката можем да разчетем любими мотиви на художника - созополски къщи или куполи на църкви; ябълка като част от пейзажа, триъгълни чаши за сутрешно и вечерно мартини, чаши, обвити от мъгливата пара на кафето: "Спомен за ябълката", "Кафе по време на дъжд", "Текила сънрайз" "Сребърен дъжд и нар"...
 
Сребърният дъжд е със засилено присъствие в изложбата на Няголов. Зад завесата от дъжд изплуват фигури и знаци, които всеки сам за себе си разчита. Абстрактната живопис изгражда нова реалност от градове, острови и водни пространства.
 
Със "Сребърния дъжд..." на Николай Няголов галерия „Жорж Папазов” ще посрещне поредното издание на Европейската Нощ на музеите на 17 май 2014 година.
 
По повод изложбата художникът отговори на нашите въпроси специално за "Диаскоп".
 
 
 
"Сребърен дъжд, ябълки и разни други неща"... Какво провокира поетичното заглавие и кои са другите неща, за които искаш да разкажеш в тази изложба?
 
В изложбата има цикъл от шест работи, които са провокирани от идеята за сребърен дъжд и по-точно предмети и неща, които познаваме чудесно, но поставени под този сребърен дъжд. Този цикъл породи идея и за останалите картини, в които отново виждаме познати предмети, но в необикновена светлина.
 
Времето променя ли твоят поглед към нещата от живота? Или твоят поглед към изкуството?
 
Променя и двете. Мисля си и се надявам, обаче, да е към по-добро.
 
Знаеш ли дали самият ти с картините си успял да промениш някого, нечие мислене или нагласа?
 
Не знам дали чак променям хората, но няколко притежатели на мои картини вече ми казват, че, виждайки моите работи всеки ден, откриват по нещо ново в тях и това прави деня им чудесен.
 
Общуваш с много хора и при това с много млади хора. Какво изобщо днес е мястото на изкуството?
 
Мястото на изкуството и вчера, и днес е едно и също. Истинското изкуство винаги е било нематериално, духовно изживяване. Надявам се да остане и занапред такова. Много от младите хора, с които общувам съзнават това.
 
Усещаш ли върху себе си влиянието на политическите събития в света – протестите у нас, кризата в Украйна, крайно отрицателните напоследък настроения  към всичко, което ни заобикаля?
 
Естествено, че оказват влияние върху мен, не само тези, но и всички събития, но се стремя това да не се отразява на изкуството ми. Поне моето виждане е такова.
 
Мислиш ли, че творецът, артистът е и до някаква степан жрец?
 
Не. Артистът, творецът е по-скоро един обикновен човек, който има мааалко повече сетивност и, разбира се, талант, чрез който достига до това нематериално и духовно, за което споменах.
 
Можеш ли да посочиш съвременен художник или събитие от по-широк мащаб - нещо, което силно те е впечатлило в последните години?
 
В последно време, заради възможността да бъдем по-информирани, много често ми се случва да бъда възхитен от интересни арт прояви по света. Не бих могъл да кажа имена, защото са десетки, но се радвам, че много често между тях присъстват и българи.
 
Какво предстои, виждаш ли пътя си поне с година-две напред?
 
Все същото, да сме живи и здрави, работа в ателието, изложбени изяви и по-прозаични, но приятни ежедневни неща.
 
Водили сме разговори на различни теми, но не помня да съм те питала кое е онова, което те вдъхновява – преди и сега?
 
На първо място, природата във всичките ù проявления и май това е основното.
 
Променят ли те съвременните технологии?
 
Като живописец те по-скоро ми показват колко е добре, че умеем да си служим с обикновените живописни изразни средства, така че по-скоро не влияят на работата ми.
 
Какво е мястото на любовта в твоя живот и в творчеството ти?
 
Без любов няма живот. Човек трябва да обича постоянно, за да бъде творец.
 
Намираш ли време за отмора встрани от суетата?
 
Аз самият доста често съм встрани от суетата. Обичам да съм сам в ателието с работата си, вкъщи със семейството си или с приятели на чаша вино. Това са любимите ми места.
 
Смяташ ли, че си човек, който е сбъднал мечтите си – ако не всички, то поне някои от тях?
 
Да. Имам прекрасни деца и семейство, а за изкуството ми могат да говорят повече другите.
 
Твоето пожелание към читателите и приятелите на "Диаскоп"
 
Обичайте, боготворете истинското изкуство!
 
 
 
С художника Николай Няголов разговаря Христина Мирчева.
 
снимки: Личен архив
 
 

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Николай Няголов е възпитаник на художественото училище в гр. Троян, специалност “Керамика”, а през 1988 г. завършва графика при проф. М. Бумов във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в областта на живописта, рисунката и неконвенциалните форми на изкуството. От 1989 г. е редовен преподавател по рисуване и комбинаторика в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, гр. Пловдив.

Освен в престижни галерии в България (в „Жорж Папазов” – за единадесети пореден път), представя своето изкуство няколко пъти в Калифорния, САЩ, в галерия „Търнам грийн”, Лондон, „Дом Витгенщайн”, Виена, в галерии в Берлин.

Участва в международни изложби и съвместни проекти, представящи съвременното българско изкуство в чужбина – “Културен мост Германия-България” през 1993 г., “Балканска среща” в Охрид през 2000 г., “Български художници” на о-в Св. Ахилеос в Гърция през 2003 г., “Съвременно българско изкуство” в Белмонт, САЩ през 2006 г.

Негови творби са притежание на частни колекционери в България, САЩ, Германия, Англия, както и на няколко музея за изобразително изкуство в България и чужбина.