по заглавие   по съдържание

Людмила Миндова: "На цъфтящите пред библиотеката японски вишни"

13.05.2014
Снимка 1

ШУМЪТ НА ТИШИНАТА

... между мен и века има продънване,
ров, изпълнен с шумящото време...
 

           Осип Манделщам: Шумът на времето*

Ако минеш много бързо
покрай кафенетата
на главната улица
и после внезапно спреш,
за да си вържеш обувките
или оправиш шапката,
ще чуеш шума на тишината.
Това ще те втрещи и ще залитнеш.
Паметникът на човека срещу теб
ще те хване миг преди да паднеш.

* Превод от руски: Пенка Кънева

 

ZEITGEIST
 

Пълната луна
се откъсна от синята риза на утрото.

                      Йосип Ости


Три нощи подред – сън,
в който двама души
се плъзгат по ръба на думите.
На третата сутрин – перо от гълъб
върху едната възглавница.
На другата – седефено копче от риза,
която гардеробът не познава.

 

ГЛАД

Ако дяволът знаеше,
че на мястото на скъсаната струна,
се появява друга, още по-изящна,
никога не би я скъсал,
нито пък ние щяхме да знаем
какъв ад е животът без музика.

 

СПОДЕЛЕНА САМОТА

Отидохме на кино.
Пак същият филм.
Все по-страхотни артисти.

 

РОМАН

Разказвам ти
този роман.     
Като екскурзовод
те развеждам
из всяко изречение.
Показвам ти
метафорите
и всички фигури,
в които съм се крила,
за да си почина.
На връщане мълчим.
Въздъхвам, казвам нещо
и се виждам в погледа ти –
порцеланова кукла,
която в този миг
изтърваш.
 
Сега ми разкажи
ти твоя.

 

НА ЦЪФТЯЩИТЕ ПРЕД БИБЛИОТЕКАТА ЯПОНСКИ ВИШНИ
 
Целуваме се
и езикът ми след малко
вече не е същият.

 

СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ОНОВА, КОЕТО НЕ ПОМНИМ
 

Ясно е вече, че си станал среднощ.
(не за любовните стихове, а за да хванеш
детето във въздуха, преди да е паднало).
Ясно е вече, че после си заспал,
с лице към другото легло
(не към любовните стихове,
преди да са паднали).
После си скачал още няколко пъти в просъница,
но нищо не помниш.

(Че кой изобщо помни любовта.)

На сутринта от леглото отсреща
две нежни ръчички ти подават
„Писма до младия поет” на Рилке.
(Ти държиш в ръцете си шише с мляко.)

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе.

Завършила е Славянска филология в Софийския университет, където по-късно защитава дисертация върху хърватската барокова литература. Преводач е на художествена литература от сръбски, хърватски и словенски език.

Първата ù поетична книга „Блус по никое време” излиза през 2010 г.

През тази година в издателска къща „Жанет 45” предстои публикуването на втората – „Тамбос”.

 


 

редактор: Христина Мирчева