Мила Искренова: "Част от неизказаните неща"

ЖЕНАТА се отдръпва...

Жената спуска завесите на своето внимание... Жената разбира, че МЪЖЪТ е това, което е, но това не ѝ е достатъчно…

ЖЕНАТА може да бъде много неща, но тя иска да бъде само ЖЕНА – нежна, чувствителна, емоционална, раждаща спомени...

Нуждае се от силата и закрилата на МЪЖА, от неговия ум. Тя е „уникална“ в избора на „уникалния“ МЪЖ... Очаква мъжът да я разпознае и да извади уникалната ѝ същност...

ЖЕНАТА е бисерна мида...

Харесва ми начинът ти да съобщаваш... Харесва ми, че изобщо го правиш, като скок в празно пространство. Харесва ми начина ти да се контролираш...

...Любовта е била винаги основната сила, която ме е движела във всичко, което правя – добро или лошо. Някой друг е решил да бъде така и то е така. Само страданието и разочарованията са ме направили по-интелигентна... Сега вече се разочаровам по-рядко, защото почти нищо не очаквам. Това не е тъжно, то е факт.

Опитвам се да разбера какво ни кара да страдаме така силно, когато някой си отива от този свят... Каква е тази сила, която ни свързва с някого и която ни причинява толкова силна болка, когато го загубим?...

Какво е животът без мисълта за смъртта?... Какво е смъртта, ако не се обичахме?...

Какво е животът без любовта?...

КРАСОТАТА ме мотивира – не само физическата, в естетически смисъл, но и духовната в етичния... Отсъствието на красота помрачнява и ражда тъжни произведения.

Най-много ме потиска липсата на въображение.

Социализмът убиваше красотата, фанатично раждайки духовни изроди и зверове, лишени от съвест, морал, въображение и цвят, раждайки ПУСТОТА... Той не е Средновековието, при което зад аскетичната външност се крие духовна прелест и мощ. Той е ужасяващо монотонен, сив, безцветен и скучен – вътрешно и външно.

Красотата е божествено откритие.

Красотата е висше понятие за нравственост.

Красотата е най-съвършената целесъобразност.

Красотата не е твърдо установена, а е изменчиво понятие.

...Скуката е островът на самотните души... Техният затвор.

Заточението, от което ги извежда само любовта към някого или към нещо.

Надеждата, че този път ще бъде различно, друго съвършено...

Това е тъгата по "изгубения Рай", безмълвното хлипане на душата, отделена от своя първоизточник. Плавното потъване в кошмара на Личността. Лудостта. Истерията.

Сънуването… Скокът в празно пространство.

...Не е нужно да разказвам живота си, за да разбереш нещо за мен. Миналото няма никакво значение, макар че сме пълни с него. Важното е, че сега, в това настояще, което осъзнавам,  съм приела правилата на манастира, не от липса на желания, а от страх, че живите чувства много повече рушат, отколкото създават. Това е вид втвърден емоционален конформизъм , на който държа...

Благодаря ти, че носиш достатъчно романтично безпокойство, което ме накара да не скучая известен брой часове... Ужасно ли звучи това?

Понякога изпитвам само страст, без любов, а понякога не изпитвам нищо.....

От момента, в който разбрах, разбрах откровено, че всичко земно е нетрайно, и че същото се отнася и за любовта, животът се превърна в огромно мъртво поле, което бавно и целенасочено запълних със собственото си въображение и артистизъм.

Тогава се отказах да притежавам – каквото и когото и да било. Аз самата не се считам за ничие притежание. Принадлежа само на моето чувство за добро и зло, за истина и лъжа, за правилно и неправилно и зная, че това е моето чувство. Опитвам се да разбирам другите и нерядко успявам, но това не ме променя. Изпитвам ужас, ако с някакво действие мога някого да нараня, освен ако не се чувствам длъжна да го направя, но и тогава не мразя.

Харесвам всичко, което е бунт, макар че аз самата рядко се бунтувам или може би това е постоянното ми състояние... Не зная.

И понеже не съм толкова самонадеяна, че да си мисля, че съм много наясно с нещата, споделям тези думи, като част от неизказаните неща, които лежат във всеки от нас...

ДУМИ ЗА КНИГАТА И ЗА АВТОРА

Книгата на Мила Искренова е биография на едно поколение.

Книгата на Мила Искренова е биография на времето.

Книгата на Мила Искренова е биография на съвременния танц в България.

Дневникът на Мила е шокиращ с близостта,  до която тя допуска читателя. Аз дори се отдръпнах. Когато някой се оголва до такава степен пред теб, ти се отдръпваш, за да можеш да възприемеш случващото се. В дневникa си Мила е без кожа. Само емоция. В творчеството си тя трансформира тази емоция в страстно изкуство.

Дневникът е само част от книгата на Мила Искренова. В книгата има поклон пред големите Учители в изкуството на танца. Това е другият дневник – дневникът на водачите – Морис Бежар, Пина Бауш, Марта Греъм. Дневниците се преплитат, преливат и изразяват чрез спектаклите на Мила Искренова.

Розалия Радичкова

Целта на Мила Искренова е не просто да обговори основните проблеми на съвременния танц и неговото „великолепно и злополучно“ българско битие, да се вгледа в аспектите на танцовата естетика и сценично изкуство, да обсъди световните тенденции и образци, като танца на Мърс Кънингам, Пина Бауш, но най-вече да разкрие живота и битието на твореца, взаимодействието му със средата, работата му с тялото и изразяването на духовната материя. Да покаже живота като творческа отдаденост, а изкуството като начин за себеоткриване, себепознание и неповторима и примамлива форма за дълбока комуникация с останалите хора.

Петър Пламенов

Вкусът на неговото тяло е ароматът на нейната душа. Тя е Мила Искренова, а Той – всичко останало.

Тази книга не може да бъде разказана. Няма сюжет. Но може да бъде изсвирена, защото е партитура или друга знакова съвкупност, възхитително категорична.

Толкова е богата и единна, че докато я възприемах на малки глътки, ми хрумна оксиморонът: „Соло оркестър“.

Композирана е по законите на речевата предкласика, а е изпълнена чрез всички синоними на движението. Толкова е лична, че думите в нея излъчват само онова значение, което читателят има нужда да им придаде. В тази книга различни словесни същности – есета, дневници, наблюдения, истории, рефлекси, фрагменти (от ежедневието и еженощието) – пулсират с еднаква вибрационна честота – тази на самата Мила Искренова.

Неда Антонова

редактор: Христина Мирчева