по заглавие   по съдържание

Пловдив - толерантен чрез остроумие

04.03.2013
Снимка 1

Хората се раждат в определена среда, нейната характеристика започва с родителите. Според това се определя произходът. Родовите, етническите, расовите, религиозните и националните особености на родителите автоматически се прехвърлят и върху техните деца. Всичко това са признаци, по които хората се различават помежду си. Нацията не е етническа общност, тя е социокултурна формация. Нацията възниква и се развива като единение на хора с различен произход, с различно културно-битово своеобразие и етнокултурни стереотипи. Общността на езика, територията, икономическия живот и т.н., не са достатъчни, за да се говори за нация. Нужно е и наличието на съзнание за общност, което се разкрива чрез културата. Етногенетичния процес е започнал с възникването на новата българска държава през 681 г. Но ще напомним, че и във Византийската империя, а Пловдив е бил и византийски град, са живеели: гърци, копти, сирийци, арменци, евреи, араби, славяни и илирийци..., а в периода на кръстоносните походи византийците се оказват в непосредствена близост с французи, немци, италианци. Известно е, че освен славяните, прабългарите и богатото тракийско наследство, във формирането на българската народност и нация вземат участие множество други етнически елементи, които дълго продължават да прииждат по нашите земи. Народите които са живели в Пловдив, са твърде много. Още в началото на неолита тук е имало селища с население от смесени раси. След това проникват илирите, траките и гърците. Може да се приеме, че хетите също са били жители и на Пловдив. Одриси, беси и сатри живеели столетия в Маришката долина, Родопите и Средна гора. Човешките наслоения отразяват завоеванията на Македонския цар Филип, келтите и римляните /които повече от 5 века управлявали града/, готите, ордите на Атила, славяните.Чести са заселванията и на отделни племена, колонисти - евмолпии, кендрисос, еврии, родонии, артемисиа, иракли, асклипи, адрианиа. Обаче те били без особено значение за общия бит на населението. Славяните и българите са  народите, които след траките заселват Пловдив и оставят отпечатък в неговия бит за много векове. В културно отношение освен гърци, римляни и македонци трябва да се отбележи присъствието в нашата съдба и на арменци, евреи и турци. Арменците имат дълбоки корени в съдбата на българската народност и нация. Първите значителни групи пристигат през 5 век. През периода 1934-1937 г у нас има 16 арменски училища, издават се 75 различни вестника и множество книги /около 400/. В България живеят и евреи, които пристигат по нашите земи още по време на Втората българска държава. В Балканите циганите се преселват заедно с османското завладяване. Според преданието те са потомци на преселници от Северна Индия, от долината на р. Чингам/Цингам/. Д-р Петър Берон тълкува името им в обратен ред НА ГЪСТ - ТСЪГАН, ТЕ КОИТО ЖИВЕЯТ НА ГЪСТО. Присъстват в България и албанци/арнаути/,помаци, власи, каракачани, татари, алиани, шопи...

В зората на своето политическо възкресение, в конституцията си от 1879 г., България предвиди еднакви граждански, политически и културни права за всички поданици без разлика на вяра и народност. България отива и по-далече: Конституционните постановления за правата на малцинствата са били прокарани в заседателството на страната и в административните разпоредби. Свободата на съвестта и вероизповеданието е била най-широко почитана. Това право имаха не само католици и протестанти, не само мохамедани и израилтяни, но и гърци и румънци. Там, където желаели, богослужението се извършвало на родния език и факт е, че вероизповедно-националните общини в България се радвали на широка автономия. Тая толерантна политика на България била публично призната от малцинствата. В Мемоара, подаден до Парижката конференция от 1919 г., от страна на българските евреи се съдържа следното: "В противоположност на жалкото положение на малцинствата в Румъния, Гърция и Сърбия, религиозните и културни мюсюлмански, израилски и арменски общини в България се намират днес в най-цветущо състояние. Те имат храмове, училища, собствени организации и свое духовенство. От гледище на тяхната родна култура, тези общини се радват на привилегии, каквито мъчно се намират другаде. Явната цел на тези училища, които българското правителство позволява, дори насърчава, е да спомогнат за развитието на езика, културата и националния дух на малцинствата. При това те се подпомагат още парично от правителството. Достъпът към обществени служби и професии е свободен за всички способни да ги изпълняват. Вътрешната автономия, на която се радват малцинствата в България е може би е единствена и без пример в която и да е било друга страна в света. А Пловдив е най-толерантният български град. Съжителството на малцинства придава на пловдивския живот  остроумие, А В СВОЯТА СЪЩНОСТ НАРОДНОСТНИЯ ОБРАЗ НА ПЛОВДИВ СИ ОСТАВА БЪЛГАРСКИ. Народът не позволяваше да бъде унижаван. Шегата от улицата се подемаше в пресата от текстописци и карикатуристи. Народът през вековете се сражаваше с хумор. Ето защо при изследването на българските комикси ще се търсят оформените през вековете образи с особената характеристика на действащите лица и техните взаимоотношения - тук ще е и  странната институция "арменския поп", както и турският тарикат или еврейското НА МАНЯНА. Градските грънчари правеха странна и смешна фигура на бедния арменски поп, който с отворена уста пее и благославя, но под него е написано -БЮРО ЗА ОПЛАКВАНИЯ. Тази статуетка и днес свидетелства, че стопаните имат чувство за хумор, но самооплакването е  забранено за бедните. Оплакването няма надежда и адресат, отговорът ще е само язвителен смях. Или на турски посветеният се наричал тарикат, което светкавично станало - хитрец,т.е. който се измъква от трудни обстоятелства. А евреинът - човек на упованието в утрешния ден, живеещ с надежда, на комикс диалекта  препраща към утрешния ден, т.е. - никога.

Така иронията и усмивката ни учат да се посмеем на глупаци и измамници, на извора на безбройните злини, и че без тази ирония в Пловдив щяхме да се презираме и мразим. Комиксите черпат идеи, сюжети, теми направо от живота, от действителните факти в обществения, политически, стопански и битов живот. Своята мъдрост, остроумие, дух и философия, комикс изкуството взема от мъдростта, хумора, духа на своя народ и идеите на своето време. Мястото на комикса обикновено е вестникът - общественото сърце, което трябва да пулсира ежедневно.

"Диаскоп"