Красимира Алексиева: "Осъществяването на Огнян Недков - възторгът на осъществената мечта"

Огнян Недков – един особен случай в съвременната българска живопис, една необикновена творческа карма. Завършил художествена гимназия в София, той прави несполучливи опити да влезе в Академията. Уви! Съдбата е приготвила друг път за него. Започва да работи, като 20 години е художник по рекламата в Държавната Пловдивска телевизия. Престанал е да рисува свободно. След 1999 г., в новото време, той изведнъж се оказва уволнен от работа. Не може да намери друга, оставяйки безпаричен и безперспективен е изоставен и от семейството си. Подкрепен единствено от майка си, при която отива да живее. Изведнъж решава и взима под наем стая, купува си платно и бои и тръгва късното раждане на един, вече не млад, художник. Започва една упорита, всекидневна работа. Началото е много трудно, но Огнян проявява изключителна упоритост и трудолюбие. Той трябва да отключи закърнелия талант, да му намери пътя, да го развие до неговата уникалност.

Фактът, че няма други перспективи, несгодите и трудностите са силен допинг за натоварен труд. Подкрепен от шепа приятели и от галерия, която вярва в неговата дарба и възможности, след няколко, много трудни години, художникът е открил своя силно индивидуален стил, своя личен живописен почерк. Появяват се картини, харесвани от по-широката публика и купувани. Расте самочувствието на твореца, чувства се все повече и по-ярко силата на таланта му. Отначало го сравняват с Густав Климт. Но това е за кратко.

Огнян пие вода от няколко източника – арт нуво, арт деко, българската икона, остава много близо до стенописта, а поантилизмът става окончателен маниер за работа.

И се появява новият Огнян Недков, когото не можеш да сбъркаш вече с никого. Рисува много бавно, понякога картина за два месеца. Все по-успешно изгражда своята фигуративна структура, създава собствена живописна концепция. Рисува предимно жената, голо тяло, композиции от два – три персонажа, мадони. Силната му стенописна дарба остава да личи в едрите, понякога статични фигури, в декоративните и маниерни фонове, които са постоянно присъствие в картините и винаги създават празнична тържественост за храмов ритуал. Все повече и повече се облагородяват и оживяват голите женски тела. Оригиналните структури на позите, изящно подчертаните, меки линии на формите, изключително внимателното и нежно изобразяване на женствеността узряват в картини, които разказват нещо ново и ценно за жената. Една чиста първичност и в същото време игрива предизвикателност съпътстват голотата и я обличат в нюансирана и фина еротичност. Еротичност с младежки дух и едновременно загадъчна и меко фриволна.

Появяват се крила и постепенно събира сили за серия картини с ангели. Особени ангели – някак твърде земни и все пак – въздушни създания. Често крилата имат декоративен характер – зад ярките и непослушни тела. Сякаш художникът опитва да създаде общност на духовното и телесното. Получават се тържествени и патосни платна, заредени с много витална поезия.

Все по-истинска и майсторска става живописта на Огнян. Нюансирането, разлагането на цветовете, достатъчно точно овладяно, вече силно определя една от основните характеристики на неговата палитра. Фината разработка на боите достига висока степен на майсторство. Често телата, дрехите са потънали в изтънчено сфумато – приглушено и галено цветността шепне любовно.

В други картини ярката, чиста показност на цветовете ликува празнично и шареното е като приказка за нескончаемостта и многоликостта на живота и природата. По принцип живописта на Огнян е изключително жизнена и оптимистична и това е силна част на дарбата му. Тези качества не се натрапват, не гримасничат, те просто са там върху платното.

Това особено добре личи в картините с мадони. Всъщност, има ли нещо по-жизнеутвърждаващо от майка с дете.

Мадоните на Огнян носят осъзнатата загадъчност на майчиното мисионерство. Лица, които идват от българската икона, от народното ни творчество, лица, съчетаващи красота, дълбока нежност и поетичност, лица, замечтани и вглъбени в тайнствата на майчинството. Поставени върху приказна декоративност мадоните греят в хармонията на висшата екзистенциалност на човешкия живот. Те са богини в един екстаз на създаване на този живот, те са празникът на празниците!

Много може да се говори за декорацията в картините на Огнян. Станала друга основна характеристика в живописния му натюрел, тя е неизменна част от всяка картина. Именно тя внася, до голяма степен, онази жизненост и празничност, които са определящо свойствени за платната. Художникът рисува декорациите вече с такава вещина, че зрителят не ги забелязва веднага. Така и трябва да бъде – те са второстепенни, те трябва да подчертават фигурацията с нейната важност, а не да се налагат. Но те са неусетните манипулатори в картината, внасят порядъка и за това са изключително важни. Поставени недомислено и небрежно, декоративните моменти могат да съсипят всяка една творба. Тук идва майсторлъкът на Огнян в изграждането им. Силни и все различни, емоционални и приказни, но винаги на втори план. Поддържащи и незаглушаващи. Толкова хармонично шарени, че не уморяват окото. Въпрос на вроден художнически вкус и усет, така, че това, което до голяма степен прави творбите на автора толкова харизматични е чудесният съюз на декоративния фон, който много често е като витраж от западно европейска катедрала и чистите, одухотворени и мили лица на персоните, идващи направо от българската иконопис.

Много интересен факт е подредбата на композиционните решения в картините. Силно е зрителското усещане, че няма нищо случайно и на прима виста. Композициите са дълго мислени, подредени внимателно, щрихирани предварително и промислени ясно за влиянието, което ще наложат в окончателния вид на картините. После, цветовете могат да бъдат и хрумка на мига.

В позите на персонажите е засекретена мисълта и философията на твореца, останалото е вече усетът за подходящия колорит.

Мъжът няма голямо присъствие в картините на Огнян. Той присъства в някои по-особени платна, като "Червеният кон", "Икар" или просто е вторият от двойката.

В последните години Огнян създава особено „нежни” картини, които са си чиста проба визуална поезия. Образите сякаш плуват в нега, една внимателна мистичност завладява сетивата.

Творбите на Огнян Недков са като навързани приказки, родени от неговата фантазия и дарба. Станали вече самостоятелен факт, те продължават да се родеят помежду си и сякаш краят на една картина повежда началото на друга. Прекрасна възможност за автора да не спира с четките, да изгражда една творба с мисълта за следващата и качественото осмисляне на един човешки живот ликува върху платната със силата на победоносен химн, с възторга на осъществената мечта.

2012 година

на снимката: художникът Огнян Недков открива своя изложба с Краси Алексиева и Сим Алексиев в галерия "Възраждане" - Пловдив, 10 декември 2013

редактор: Христина Мирчева