по заглавие   по съдържание

Мария Липискова: "Аквариум"

01.07.2014
Снимка 1
Люлеещият се стол е  покрит с одеяло
и прилича на малка закрита лодка.
Тя стои на дъното й, с прибрани крака и отпуснати ръце – вместо весла, две стари
растения
в стаята.
Оглежда се наоколо, вижда малките самотни острови, които не е посещавала от години
и затваря очи.
 
От години гласовете не достигат до нея, въпреки, че няма вътрешен прозорец, от който
да гледа  малките скрити дворове, които нямат спомен за детството 
 
По-скоро са глухи и пусти в безметежността си. Затваря очи.
 
В тази лодка може да се отпусне, дървеният стол се полюлява едвам, едвам,
тя отваря устата си беззвучно,
като прозрачна риба, оставена на повърхността
да диша. Почти не си спомня тези места.
 
Младостта й, по скоро детството, преминало
с една голяма почти колкото нея кукла, твърда, със сини очи, която казва
мама. Младостта.
Постепенно. Пламенно. Допира гърба си до камъните, докато жадно отваря краката,
устата си.
Тук е безшумно. Тя просто си поема дъх.
 
Сега е отпуснала ръцете си. И вместо весла, на този стол, около нея има две стари
растения. Покритата лодка пътува, тя се превръща в голяма прозрачна риба.
 
Диша на повърхността, с хрилете, напълно беззвучно  си отваря устата. Въздухът влиза
през кожата й
очите й ясно виждат сушата. Устата й пресъхва. Взема от нощната вода.
 
Наводнила е стаята, нощната вода, която слага на шкафчето в детството й
Където преди  стояха подредени обувките и кърпата с името й.
Сега на шкафа оставя нощната  вода, която всяка нощ дави сънищата й
тя едвам диша, устата й е пресъхнала.
 
Кожата й вече не носи блясъка, в който се отразява времето …
 
Сега стои покрита с това старо одеяло
с цвят на водорасло.
И  гледа през стъклото
на аквариума .

 

Стихотворението не е публикувано досега и е част от  
ръкопис за стихосбирка "Пристанището на часовника".

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева