по заглавие   по съдържание

Владислав Тинчев: "Юдит, която вече не е същата"

08.07.2014
Снимка 1

Елиптичност, алитерация, силна образност – с това се характеризира стихотворението, а и цялата книга на Владислав Тинчев. Особено ми хареса последното стихотворение „Юдит ме разказва“, съставено от заглавията на всички предишни – така се получава един своеобразен поетичен уроборус, сякаш стихосбирката никога няма да свърши, а винаги ще се върти в своя нескончаем кръг. Но и огледалност: разказването разказва самото себе си – един почти Борхесиански похват, на какъвто е способен само човек, имащ представа и усет за това що е то висока литература.

Митко Новков

 

 

Тъмно

Тъмно
Тъмно насам и тъмно натам
Даже и теменужките в саксията
са принудени
да станат тъмни
Мъжът спи в тъмното
диша шумно
уверено
Това Юдит ли е
Сяда до ръба на леглото
Спящият се размърдва
не-спокойно
а тя прехвърля ножа в
дясната си ръка и го
погалва
 
 
Юдит мълчи
 
Звъня за втори път
каза Юдит
на писмото
което бе притихнало
под липсата на получател
 
 
Юдит рис-к-ува картина
 
По виещата се
стълба напредва
кучето на
изкушението да
съм луната в края й
 
 
Юдит или устните
 
Какво носиш, Юдит
бе въпросът
Застиналите устни
не носеха отговор
очите следваха устните
а подносът с
виното
се стичаше между
счупените чаши
и чакаше отговор
устните следваха думите
Сама ли си
Меланхолията на
настървените птици
кълвеше виното
от бузите
сякаш търсейки
устните за които
никой не знаеше
че са отговор
на въпроса
кой те изпрати, Юдит
Заредени погледи
откъде е виното
и къде са мъжете ти, Юдит
Далече зад лицето
притихнаха устните
Ще говоря само
пред слепи

 

Владислав Тинчев
"Юдит", ИК "Жанет 45", август 2013
Оформление: Румен Жеков
Редактор: Иво Рафаилов
Брой страници: 64
Цена: 9.00 лв.
 
 
илюстрация-колаж към публикацията: ©Диаскоп

 


 

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владислав Тинчев (1977, Пловдив) е завършил немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Университет Хамбург. Докторска работа на тема „Визуален стил и драматургия на новите американски сериали.”

Издал е: “Сезоните на моята действителност” (1998, Награда на Министерството на културата на България) и “Попадане” (2000, Академичен център за култура и литература, София).

Носител е на първа награда в националния литературен конкурс “Веселин Ханчев” (1996).

Работил като редактор във вестник Литературен Форум заедно с Иво Рафаилов, Николай Павлов, Николай Атанасов и Стоил Рошкев.

Множество публикации на поезия в литературни вестници като “Литературен вестник” и “Литературен форум”, както и на научни работи на тема „Телевизионни Сериали“ в немско- и английскоезични издания. В течение на две години издател и главен редактор на българското риболовно списание "Шаран".

Пише поезия, фрагменти, обзори на телевизионния бранш.

Работи като сценарист за немските телевизии и продуцентската къща Constantin Film.

Живее в Хамбург.

 


 

редактор: Христина Мирчева