Владислав Тинчев: "Юдит, която вече не е същата"

Елиптичност, алитерация, силна образност – с това се характеризира стихотворението, а и цялата книга на Владислав Тинчев. Особено ми хареса последното стихотворение „Юдит ме разказва“, съставено от заглавията на всички предишни – така се получава един своеобразен поетичен уроборус, сякаш стихосбирката никога няма да свърши, а винаги ще се върти в своя нескончаем кръг. Но и огледалност: разказването разказва самото себе си – един почти Борхесиански похват, на какъвто е способен само човек, имащ представа и усет за това що е то висока литература.

Митко Новков

Тъмно

ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Владислав Тинчев (1977, Пловдив) е завършил немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Медии (специалност филм и телевизия) в Университет Хамбург. Докторска работа на тема „Визуален стил и драматургия на новите американски сериали.”

Издал е: “Сезоните на моята действителност” (1998, Награда на Министерството на културата на България) и “Попадане” (2000, Академичен център за култура и литература, София).

Носител е на първа награда в националния литературен конкурс “Веселин Ханчев” (1996).

Работил като редактор във вестник Литературен Форум заедно с Иво Рафаилов, Николай Павлов, Николай Атанасов и Стоил Рошкев.

Множество публикации на поезия в литературни вестници като “Литературен вестник” и “Литературен форум”, както и на научни работи на тема „Телевизионни Сериали“ в немско- и английскоезични издания. В течение на две години издател и главен редактор на българското риболовно списание "Шаран".

Пише поезия, фрагменти, обзори на телевизионния бранш.

Работи като сценарист за немските телевизии и продуцентската къща Constantin Film.

Живее в Хамбург.

редактор: Христина Мирчева