по заглавие   по съдържание

Димитър Грозданов: "Свилен Блажев - Автор на своето време"

15.07.2014
Снимка 1

Димитър Грозданов за художника Свилен Блажев

 

В записките си (по-скоро белетристични, отколкото изкуствоведски) отпреди 30-35 години съм отбелязал един спор със Свилен Блажев за творческите обединения и групи и по-точно – за Съюза на българските художници. Тогава бяхме на противоположни страни. В по-скоро време, буквално преди месеци, в един подобен спор отново заехме различни позиции, като личните ни мнения бяха обратни на онези, които бяхме изказали в онова далечно време. Споменавам тези епизоди, защото за Свилен противоречивостта е характерна. Особено в случаите, когато всъщност представлява последователност, т.е. един вид личностно развитие. Подобни процеси са характерни и за изкуството му. Понятието „изкуство”, отнесено към Свилен Блажев, не звучи пресилено и странно, тъй като той е типичен майстор – има похвати, изработил е своя технология, в основата на работата му стоят здрави и изпитани стойности. Повече му подхожда обаче определението „творец”, защото той има свой личен стил. Свилен е съществен протагонист на нашата художествена сцена, където покрай главните действащи лица изобилства с епигони (имам предвид повече гръцкия корен на понятието, отколкото актуалното му значение). Той много добре знае това, но някак си не му отдава значение, смята, че е нормално и дори не вижда преките заемки. В този смисъл защитава свое понятие за школа, с епитета „национална” може би.

За Свилен Блажев определението „национален стил” е изпълнено с много смисли и съдържания. Още като студент, в ателието-жилище на таваните срещу Клуба на архитектите (на улица „Димитър Полянов” тогава, а сега „Кракра”), в края на 70-те години той търсеше свои и базирани на традициите структури, фактури и изрази. Същевременно експериментаторският му стремеж, дързостта му, както и познанията (той учи стенопис в Художествената академия), разкриват допълнителни страни на неговия талант. В онези години той комбинира релеф с живопис (аналог у нас са само ранните опити на Ванко Урумов), фигурацията с крайната условност, съвременния наратив със средновековната метафора. С течение на времето Свилен допълнително разви стила си. Изкушен съм да спомена големи чужди имена като Ел Греко, Кийфер, Волс, Берник, Сирони, Паладино или информел, някои насоки от румънската школа, Гърция и Византия, която самият художник най-често сочи като пример за вдъхновение. От нашите автори близки са му Атанас Яранов, Петър Дочев, Станислав Памукчиев и други. Тук не се насочвам към епигоните му, които са по-специален случай. Впрочем, с поколението у нас, родено през 50-те години, Свилен Блажев има многопосочни и истински взаимовръзки, които са обект на специален анализ. В едно есе Свилен посочва и назовава някои свои етапи, наречени „Бъдник”, „Византия”, „Фолк” и т.н. Това би трябвало да изчерпва характеристиката му до края на миналия век. Паралелно обаче той работи класически пейзажи, натюрморти и композиции. Употребих понятието „класически”, защото те са типично „Свиленски” и не са отнесени към началото на ХХ век, което е характерно за повечето от връстниците му, ориентирани към традиционните жанрове.

Монументалните творби на автора са специален вид. Той има достатъчно реализации у нас, за да се формулира тяхна класификация, но близостта с кавалетните му работи често се налага и те могат да се включат в общото русло на търсенията му. Вероятно само „Яйцето” от втората половина на 80-те години се отклонява със свои странности, още повече че става въпрос за една серия. С едно от тези произведения Свилен се включи и в тъй наречения български авангард, откъдето сам и бързо се самоизключи, усетил, че индивидуализмът подхожда повече на същностното развитие и пътя му.

С изкуството си Свилен Блажев напомня, че съвременното пространство може да живее и чрез традицията. Природата на този процес е както естетическа, така и знакова. Тук той не се обръща към херменевтиката, а към смисли, които търсят родословието на съвремието. Съзнава, че езикът на изкуството, който има своя история, няма край и не може да бъде архаичен. В това се състои и актуалността на авторските му постановки.

В началото на ХХІ век Свилен Блажев прави серия икони, като същевременно работи абстракции и пейзажи. Цветово той постига най-невероятни комбинации – например цьолинблау и умбри или охри, сиво и розово. В един свой уъркшоп от 2013 година в софийската галерия „Дебют“, пред ученици от Художествената гимназия художникът показа как стилизира тялото, за да внуши непорочност и чистота в религиозните теми. Заедно с това той стилизира и довежда еротиката до степен, когато тя се превръща в абстракция, като същевременно пак не е пренебрегната. Подобни решения са негов запазен патент.

Идеята за тези редове, които пиша за Свик (както го наричаме приятелите му), бе да акцентирам върху личното, върху общата история и като че ли върху спомените. Знам колко рисковано би било да поема тази посока и преднамерено я избягвам. Но най-вече ми се струва, че не това е същественото за Свилен. Той е по-истински в творчеството, отколкото в личното съществуване (където често играе и така крие душевната си ранимост).

Свилен Блажев е от големите художници на съвремието ни. Не се страхувам да изкажа подобна уязвима мисъл, именно защото приех да напиша нещо лично за него. А за себе си трудно бих посочил много художници, за които подобна констатация е възможна.

В последните десетина години Свилен Блажев премина от естествени материали (боя, пръст, слама...) към използване на изкуствена кожа, пластмаси, метални плоскости. Той смени пластицизирането с концептуалността на чистите, равни и предлагани от индустрията стойности. В контекста на цялостното му развитие това представлява отново имплицитно митологизиране на близкото минало. Този път става дума не за „Бъдници”, „Византия”, Средновековие или Възраждане, а за оценка на визията, която определя 60-те години на ХХ век. По този начин Свилен преминава от модерността към нео-модерност, към съвремие – в това се състоят и поредните му приноси към изкуството.

 

Снимка: Изложба "Калейдоскоп" на Свилен Блажев в галерия "Жорж Папазов", Пловдив по повод 55-годишния рожден ден на художника в Нощ на музеите и галериите - 17 септ. 2008 година (Личен архив)

 

От каталога

Свилен Блажев/Svilen Blazhev. Избрани творби/Selected works 1984-2013 (двуезично издание)
ИК "Жанет 45", ноември 2013
Превод на английски: Богдан Русев
Оформление: Philip Popoff Design
Редактор: Мария Панчева
Брой страници: 200
Цена 35 лв.

 


 

редактор: Христина Мирчева