Георги Чепилев: "Психологическото пространство в комиксите"

08.03.2013
Снимка 1

Пространството на комикса не просто се запълва с предмети - запълва се с психологически "струи", т.е. атмосферен материал. От предмет и чувства се образува единна стихийна цялост на вътрешен субективизъм.

През 1793 г., по поръчение на революционното правителство, френският класически художник Давид нарисувал портрет-паметник, реквием: "Смъртта на Марат". Макрат, който Шарлота Кордие заклала във ваната, дава точна характеристика за дейците на френската революция. Давид представя Марат в такава обстановка, в каквато го застигнала смъртта. За разследването бил изпратен Робеспиер.

"Аз го намерих в поза, която ме порази - съобщава Давид на Конвента - неговата ръка, протегната от ваната с изписаните му последни мисли за народното благо. Тези думи са запечатани в картината на лист хартия: Разплатете се с тази асигнация на онази майка с пет деца, чийто мъж умря за родината. Безжизнено увисналата ръка на Марат стиска перото, а в другата ръка е записката на убийцата: Достатъчно е, че съм много нещастна, за да разчитам на вашето разположение."

Окървавеният кинжал е хвърлен върху бездиханното тяло на Марат, с изкревеното от страдание лице и пронизаната гръд. "Аз искам едно - да умра за отечеството", казал Марат малко преди смъртта си. И той загинал, увековечен в картината на Давид като герой. "На Марат от Давид" е написано върху творбата, по подобие на паметниците.

Но умиращият Марат е не само паметник. Независимо от разногласасията, образът е трогателен и дълбоко човечен. Лицето на току-що заклания  Марат е предадено силно, то е изродено и анормално. Лицето не е грабливо, не е жестоко, нито лъжливо, а нравствено затъпяло. Не умствено, а именно морално тъпо. За него въпросът на съвестта не съществува, човек без нравствено обоняние. Другият възглед го оправдава - макар и поразен от болест, бил е принуден да работи, за да превъзмогне болестта си. Този слаб и некрасив човек пада геройски като силен дух. Той не е жалък, а извисен в своите страдания, при това естествен и обикновен. Разни хора - разни идеали!

Това, което ни интересува от гледна точка на комикс изкуството, е вътрешното преразпределение на пространството. Тук живописта изобразява скучна гладка стена. Ако завесата в "Сикстинската Мадона" от Рафаело, маркира границата в битието, при "Смъртта на Марат" вместо завеса има каменна стена. В картината на Давид смелата празна горна половина е изключително изразителна и по характер на осветлението е свързана с Караваджо. Рационалното необяснимо осветление в горната част е като прозорец в друг свят, отделен от земния и обозначаващ вечна субстанция. Малкото предмети, които окръжават героя, създават неговия свят. Макар и крайно прозаичен, уродливо увиснал от ваната -  фигурата наподобява монументален мраморен античен саркофаг, а масата с мастилницата - постамента. Това не е интериор, а нещо по тънко - превръща мъртвото тяло във ваната в нещо монументално, нещо над хигиеничните прости съображения. Така пространството става субективно, изразяващо вътрешния свят. Стената-преграда /затвореното пространство/ е елемент на интериора като тема на изображение. Преграда за погледа, предел, граница на вътрешния свят. Стената е нещо абсолютно и ако изведнъж се разтвори, ще се покаже друга стая, т.е. друга клетка. Живописното изображение дава две пространства: 1/ пространство на видимите в изображението предмети; 2/ вътрешно, което остава зад предметите и което по отношение на видимите вещи встъпва като тяхно съзидателно начало. Ако преди всяка изобразена в картината вещ е била съсъд на вътрешен смисъл, то сега тя е граница на личното и престава да бъде носител на своя вътрешен смисъл. Видимото пространство се разраства, психологизира се, става все по-ясна жива среда на личното обитаване, а предметите - преграда са границата на личния свят.

Издание "Диаскоп" показва страници от комикс на Р. Марчело, свързани с мотива "вана". На единия кадър малката драскотина от раната се разтваря в буйно течащата вода, която пълни ваната, нещо като хомеопатията, често използван прийом в киното. В другия образец е представена страница с централна тема  "Студ" - до личния басейн на някакъв "багдадски крадец"  се вижда съд за лед, лед в пълна чаша и герой, опитващия да се стопли с кърпата. Този персонаж изпада в паника и сякаш прави опити да се пребори със студа, счупвайки накрая чашата с лед. Като че ли кофа с ледена вода му се е изсипала върху него.

Тази е една от любимите ми страници на Марчело. Всички предмети изграждат атмосферата - и прикриващият чадър, и наливането на алкохол до басейна, и обувката между счупената чаша, и пристигащият с автомобил мъж със засенчено лице.

Народната мъдрост обобщава: когато човек изпада в паника, направо оглупява.

 


 

©Диаскоп комикс