по заглавие   по съдържание

Психологическото пространство в комиксите

08.03.2013
Снимка 1

Пространството на комикса не просто се запълва с предмети, но най-важното - напълва се с психологически "струи", т.е. атмосферен материал. От предмет и чувства се образува единна стихийна цялост на вътрешен субективизъм.

През 1793 г. по задача на революционното правителство, френският класически художник Давид нарисувал портрет-паметник, реквием. "Смъртта на Марат", който Шарлота Кордие заклала във ваната, дава точна характеристика за дейците на френската революция. Давид представя Марат в такава обстановка, в каквато го застигнала смъртта. За разследването бил изпратен Робеспиер.

"Аз го намерих в поза, която ме порази - съобщава Давид на Конвента - неговата ръка, протегната от ваната с изписаните му последни мисли за народното благо. Тези думи са запечатани в картината на лист хартия - "Разплатете с тази асигнация, на онази майка с пет деца, чийто мъж умря за родината". Безжизнено увисналата ръка на Марат стиска перото, а в другата ръка е записката на убийцата - "Достатъчно е, че съм много нещастна за да разчитам на вашето разположение". Окървавения кинжал е хвърлен върху бездиханното тяло на Марат, с изкревеното от страдание лице и пронизаната гръд. "Аз искам едно - да умра за отечеството, казал Марат малко преди смъртта си. И той загинал, увековечен в картината на Давид като герой. "На Марат от Давид" е написано върху творбата, по подобие на паметниците.

Но умиращия Марат е не само паметник, независимо разногласните възгледи, образа е трогателен и дълбоко човечен. Лицето на току-що заклания  Марат е предадено силно, то е изродено и анормално. Лицето не е грабливо, не е жестоко, нито лъжливо, но нравствено затъпяло. Не умствено, а именно морално тъпо. Т.е. за него въпроси на съвестта не съществуват, човек без нравствено обоняние. Другия възглед го оправдава - макар и поразен от болест е бил принуден да работи за да превъзмогне болестта си. Този слаб и некрасив човек пада геройски като силен дух. Той не е жалък, а извисен в своите страдания, при това естествен и обикновен. Разни хора - разни идеали!

 

Това което ни интересува от гледна точка на комикс изкуството е вътрешното преразпределение на пространството. Тук живопистта изобразява скучна гладка стена. Ако завесата в " Сикстинската Мадона" от Рафаело, маркира границата в битието, при "Смъртта на Марат" вместо завеса има каменна стена. В картината на Давид смелата празна горна половина е пълна с изразителност и по характер на осветлението е свързана с Караваджо.Рационалното не обяснимо осветление в горната част е като прозорец в друг свят, отделен от земния и обозначаващ вечна субстанция. Малкото предмети които окръжават героя, създават неговия свят. Макар и крайно прозаичен, уродливо увиснал от ваната -  композицията наподобява монументален мраморен античен саркофаг, а масата с мастилницата - постамента. Това не е интериор, а нещо по тънко - превръщайки мъртвото тяло във ваната в нещо монументално, над хигиеничните прости съображения. Така пространството става субективно, изразяващо вътрешния свят. Стената-преграда /затвореното пространство/ е елемент на интериора като тема на изображение. Преграда за погледа, предел, граница на вътрешния свят. Стената е нещо абсолютно и ако изведнъж се разтвори ще се покаже друга стая, т.е. друга клетка. Живописното изображение дава две пространства: 1/ пространство на видимите в изображението предмети; 2/ вътрешно, което остава зад предметите и което по отношение на видимите вещи встъпва като тяхно съзидателно начало. Ако преди, всяка изобразена на картината вещ е била съсъд на вътрешен смисъл, то сега тя е граница на личното и престава да бъде носител на своя вътрешен смисъл. Видимото пространство се разраства, психологизира се, става все по-ясна жива среда на личното обитаване, а предметите - преграда са границата на личния свят.

 

Издание "Диаскоп" показва страници от комикс на Р. Марчело, свързани с мотива "вана". На единият кадър малката драскотина от раната се разтваря в буйно течащата вода която пълни ваната. Нещо като хомеопатията, често използван приьом в киното. В другият образец е представена страница с централна тема  "Студ" - До личния басейн на някакъв "багдадски крадец"  се вижда съд за лед, лед в напълнена чаша и опитващия да се стопли с кърпата герой. Този персонаж изпада в паника и сякаш прави опити  да се пребори със студа - счупвайки  накрая чашата с лед. Като, че ли кофа с ледена вода му се е изсипала върху него. Тази е една от любимите ми страници на Марчело, всички предмети изграждат атмосферата - и прикриващия чадър, и наливането на алкохол до басейна, и обувката между счупената чаша и пристигащия с автомобил мъж /със засенчено лице/.

Народната мъдрост обобщава: когато човек изпада в паника, направо оглупява.

 

Автор: Георги ЧЕПИЛЕВ