Димитрина Бояджиева: "Ничия" - Животът, това мръсно нещо...

22.07.2014
Снимка 1

Димитрина Бояджиева за романа на Христина Панджаридис

"Ничия", ИК "Жанет 45", 2014

 

Според Флобер „талантът е продължително търпение”. Ако прибавим и това, че „талантът е индивидуална проява на творчески дух”, то не трябва да се учудваме, че Христина Панджаридис - майсторката на хайку, проявява дарбата си и в романа.

Когато започнах да чета втория й романа „Ничия”,  началото като че ли малко ме заблуди. Мислех си - просто животът на  една българка, отишла на работа в Испания. Оказа се обаче, че в историята на  нейната героиня Доротея паралелно върви  един скрит неподозиран въпрос, породен от дневника на дъщеря й. Смъртта на дъщерята Невена буди печал, секнала радост, тревожност. Потисната от прочетеното, майката си спомня забравени човешки отношения, душевно охлаждане, мрачни предчувствия и смътна тревога за бъдещето. След прочитането на дневника тя открива любопитни картини от живота на Невена и съученичката й. Улавяйки ги като чувствителна мембрана, Доротея се пита: и да не са били обикновени човешки ласки, чистосърдечни прегръдки между две момичета, защо това ни изненадва повече, отколкото злото?  Изпълнена с противоречия, съмнения и колебания и най-вече с много въпроси, авторката на романа прави една печална равносметка: колкото и да не ни се вярва, колкото й да се правим че не съществува тази тема, тя съществува, но не трябва да губим вътрешната си духовност.

При Панджаридис тревожните въпроси на ума  и топлата тъга на сърцето са очертани успоредно.

 Макар темата на която се спрях да е необичайна, да „отблъсква” някой, „по-чувствителни” читатели, прочетете този роман. Чете се леко,  думите владеят въображението със съкровеното чувство на интимния трепет на авторката, превърнат в спомен за образ.

При Панджаридис любовта не е просто целувка, не е бедно видение на краткотрайното, а духовна потребност. Проблемите в нейното творчество не са класови, а чисто човешки. Авторката ни поднася света, в който живеем, по свой начин.  Този роман е едно предизвикателство и има свой ключ към реалността. На места е като плесница, на други – удар с юмрук. Какво по-изненадващо –  емоционален сблъсък и тъжна  равносметка. Битието отразено като цяло не е с нюансите на мига, а в рамките на мига, където животът тече. Един силен поток от герои и случки с белетристично очарование и на най-дребни и всекидневни неща, с каквито всъщност е пълен нашия живот. В романа се усеща онзи дух, който движи живота, защото самата Панджаридис притежава духа, който движи човека, докато сътворява.

 

снимка: Христина Панджаридис и Капка Кънева,
              художник и оформител на романа "Ничия", НДК, София 2014

 


 

редактор: Христина Мирчева