Иглика Дионисиева: "Безотказно"

Денят изскочи иззад огледалния небостъргач и се удари в стъклото на прозореца.

Часовникът изгука с най-приятния женски глас времето и поканата за изживяването на поредния ден от живота.

- Окей, окей - чу се тънкият глас на мистър Присклин, който бавно се надигна от леглото и седна пред огледалото. Лека усмивка на лицето - миг и ъгълчетата  затрепкаха от напрежение. Присклин очакваше днес да получи жизненоважната "стока", за която бе написал най-голям чек. Съмнение сбърчи челото му - наистина ли ултраскъпият човешки орган ще бъде перфектно здрав и безотказен?... Тестовете щяха да покажат. Колко други органи поради ненадеждност се бе опитал да продаде отново. Но в повечето случаи трябваше да ги подарява на болници. Е, все пак вписваха името му в листата на дарителите.

След серията от тествания на новата суперзащитена сграда и последният сейф бе монтиран. Мистър Присклин подтичваше и се суетеше, нетърпелив да види в новите помещения безценните си и капризни стъкленици. Вложил много пари, той имаше най-сполучливите и надеждни разтвори в Щатите. Това му костваше няколкогодишно следене на всички смъртни случаи в страната. Сега многообещаващите плодове на черните хроники бяха в ръцете му. Като залог за дълъг и безпроблемен живот.

Едва вечерта Присклин изпита жадуваните защита и пълнота. И усещане за вечност, към която с толкова усилия и средства успя днес да причисли и себе си. Бе купил на изключително висока цена малък мозък, а също и "мозъчен разтвор" - ултрасъвременен подобрител. Докато се наслаждаваше на успеха си в един от салоните на ресторант "Хилтън", до него беше приятелката му Ел, отстрани - вездесъщият бодигард.

Очите на Присклин издаваха странен, ленив блясък, отразявайки залеза, усмивката - точно в границите на оптималните сантиметри. Изпълваше го увереност, пъзел от грандиозни планове за десетки години напред. Обърна се и направи движение с устни, за да сподели с Ел идеята, осенила го току-що... Но се въздържа в последния момент. Ел бе погълната от тоалетите, които разхождаха манекенки между клиентите на ресторанта. Присклин импулсивно бе решил да направи и нея "вечна". Да, но... Тя скоро ще му омръзне. А той ще си намери друго младо, здраво и красиво тяло. Ел - вечна? Тогава не би могъл да се отърве лесно от нея, нали?... Само реши, че с добра реклама ще развие индустрия за покупко-продажби и съхранение на органи. Ще направи страхотен удар в идните десетилетия.

Ревюто в ресторанта се проточи. Присклин започна да проявява нетърпение. Уговориха се с Ел за уикенда. Да го прекарат на неговия басейн. Слънце, плуване, масаж, секс - в границите на здравословното. И Присклин вече бързаше да остане сам.

Щом Ел слезе пред къщата си, лимузината понесе Присклин към "живата" банка. Той искаше да стигне час по-скоро до богатството си, да му се наслади още веднъж.

Колата спря плавно пред високия зид с внушителна желязна врата. Присклин скочи и за броени секунди мина през всички фото- и алармпостове, бързайки към камерата на своето бъдеще. Вълнението му растеше с всяка крачка към това място, с всяко движение на пръстите по кодовото табло. Когато вратата се оттегли с глухо фучене в стената, ръцете му потръпнаха неволно, а в устата си усети кисел токов вкус. Лъхна го хлад и стерилност. Влезе с големи крачки, мина покрай строго подредените хладилни каси, всяка с кодово табло и латински надпис за съответното съдържимо. Разтвори тази, която едва днес бе приела последния орган. За миг се обърна, изгледа всички надписи около себе си - сякаш да се увери, че нищо не липсва.

Беше щастлив и възбуден от мисълта, че тези здрави органи ще служат само на него, че е успял да събере най-доброто. Опита да си представи как ще изглежда тялото му след 50 години, а после и след 100. Ще зарежда банката с нови, свежи органи, за да може да ги сменя по два-три пъти.

Присклин леко, на пръсти излезе от залата и се затвори в кабинета си. Потъна в мечти, които веднага се преобразуваха в планове и числа. Възбудата го правеше бързопресметлив и изобретателен. От унеса го извади личният му лекар, дошъл да оповести края на здравословния ден. Присклин се подчини безпрекословно.

Легна си щастлив от успешния бизнес и от начина, по който усещаше организма си. Лицето му отнесе в съня израза на пълното блаженство.

Изминаха два или три часа от момента, в който Присклин потъна в здрав сън. Небето бе ясно, но дневният парещ въздух още не се бе вдигнал. Навън, далеч от обсега на климатиците, се дишаше тежко. Звездите мигаха, движеха се светлини на преминаващи самолети.

Една от светлините се заклати и като подскочи, започна да пада косо към земята. Чу се грохот, горящо кълбо се стовари върху дома на Присклин и хлътна в покрива. Бухнаха искри и пламъци, разхвърчаха се горящи парчета. На близките къщи се счупиха стъклата по прозорците. Включиха се алармите на колите и огласиха нощта с различни електронни гласове.

Бодигардовете на Присклин се разтичаха не съвсем наясно със ситуацията. Къщата не бе много пострадала. Единствено там, където бе паднало "нещото" от небето. Всички затичаха натам.

Присклин не излизаше. Нахълтаха в спалнята му - там миришеше на изгоряло, бе се вдигнал прах от паднала мазилка. В тавана зееше дупка.

Намериха го в неестествено положение. Покрит от нападалите парчета, в едната си ръка бе стиснал кабел от алармената инсталация. От Присклин излизаше не негов глас.

Една от камерите се бе забила в черепа му. Бе омазана с нещо бяло, но явно електрониката й бе оцеляла след удара и падането. Гласовият сигнал може би нямаше скоро да изчерпи възможностите си. Над самото добре запазено ухо на Присклин крещеше:

- Внимание! В района регистрирана опасност! Евакуация! Внимание! В района регистрирана опасност! Евакуация! Внимание! В района регистрирата опасност! Евакуация! Внимание! В района регистрирана опасност! Евакуация! Внимание! В района регистрирана опасност! Евакуация! Внимание! В района регис

илюстрация: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева