Георги Чепилев: "НАСИЛИЕТО НА СЛОВОТО ВЪРХУ НИЗОВИТЕ КОМИКС ОРГАНИЗАЦИИ"

05.08.2014
Снимка 1

"Истинският българин не лъже! Затова нищо не е по-хубаво от това да бъдеш българин."

                                                                                                                         Йордан х. Константинов  Джинот

Има такива консерви, в приготвянето и опаковката на които човешките ръце не вземат никакво участие.

Този начин на фабрикуване на консерви е еднакъв с очертания нов път на българските комикси. Не е нужно да се знае структурата на българската комикс граматика, но чиновници, самозвани комикс учени могат да насърчават нашите стремежи или да пречат, вкарвайки ни в определен политически път с помощта на особени методи на бюрократичната машина и в кой да е момент да нагласят историческото развитие според свои изгоди. Това са причините поданиците на съвременна България да са обхванати от недоверие. Днес всички връзки, обединяващи българското общество се разпадат. Признаците на това разпадане се забелязва навред. Дошъл е момент в който хората вече пред нищо не се спират, тъй като конкуренцията е станала все по-ожесточена, политическите организации все повече увеличават размерите си, а егоизмът поради бедността на държавата става все по-могъщ. И всичко това за сметка на хармоничното развитие на нацията.

Безизходното отчаяние на днешна България е родено от един абстрактен призрак – липсата на организаторска способност на българина. Именно този факт заслужава най-сърдечно и внимателно изучаване.

Твърди се, че до демократичните промени, т.е. през социализма, у нас нямаше възможност да се говори за онова, което се мисли. Но след 1989 г. всички изведнъж заговориха за нещата, таили дотогава в себе си. Свободата на словото навлезе широко в живота ни. Тъй като от тази свобода хората започнаха да не се учудват на нищо, с цел да се разпалва любопитството, се появиха сензационни статии. Стига се дори до нагло изкривяване на действителните факти, все с егоистичната цел за лично обогатяване или изгода.

У нас предимно се търси реформа в горните етажи, но не и в долните. Може да се каже, че долни етажи не съществуват. Говоря за такива, каквито преди Втората световна война бяха например църковната енория с нейните дружества. Към примера могат да се причислят всевъзможните съюзи, дружества, фондове, организации, съвети, комисии и пр. най-ниски инстанции в системата на държавата. Днес те са изгубили своите съдебно- политически функции и тяхната компетентност силно е ограничена.  Къде днес да намерим представителите на народа, под чието влияние се влиза в съприкосновение с нуждите и интересите на масата и я подбуждат към съзнателно участие в обществените работи? Каква роля имат градските избиратели в политическата борба, която има за своя арена парламента и парламентарните избори? Естествено е, че животът ни се изроди и обърна в клоака на злоупотребения, тъй като липсва какъвто и да е контрол от страна на населението.

Историята на нашите градове се политизира, а малките места се обърнаха в гнили места с открита търговия с избирателни гласове. Поддържането на политическото влияние на тази или онази партия като единствена цел, носи повече вреда отколкото полза.

Възможно ли е да се разбие затвореността и да се даде право на глас при изборите? Същността се състои в създаването при всеки град на особени органи на самоуправление, организирани в пълно съответствие със съвременните демократични принципи. Макар днес централната власт да е предоставила в областта на самоуправлението пълна свобода, то бюрократическия характер никак не е смекчен. Самоуправлението в България представлява печална картина, защото достъпът към градското и държавно управление е затруднен, дори напълно закрит за лица, които стоят извън затворени корпорации.

Нека се припомни библейския пример за Йосиф Прекрасни, който чрез дарбата си да тълкува сънища от роб и затворник става пръв царедворец. Докато сега в България поради споменатата причина хората изцяло са отстранени от участието в градски, селски и държавни работи. Законът дава право на глас, но той е превърнат само в някакво регистрационно бюро. От това пребразуването на обществено-политическия строй не е под влияние на народната маса. А главен фактор на историческия прогрес е народът, който познава себе си, своите цели, своите сили. Обаче къде е днес елементарната школа, в която гражданинът се научава да взема съзнателно участие в работите на своята държава и където да изучава своите задължения?

 Първите години след 1989 г. народът беше тълпа, която проявяваше своето участие в политическия живот само чрез митинги или от време на време в улични безредици. И все по-настойчиво хлопаше на вратата на парламента и изискваше за себе си по-широко участие в политическия живот. Но управляващите не можаха да отговорят, не обърнаха внимание на това, че правното равенство, личната свобода и местната самодейност са неразривно свързани с политическата независимост.

Подобно странно и фалшиво развитие в съкратено време може да се види от последните години на българското комикс развитие. Не е необходимо да се изнасят снимки на събитията в тази област  у нас преди 2008 г. – „Годината на комиксите”, защото интересуващите се са очевидци. В епохата, когато всичко бе заразено, това бе една кристално чиста територия с възможност в бъдещето. В тази непозната страна българските автори можеха да станат откриватели и да прокарат нови пътища в световната културна криза.

Що се отнася до българската история на комикса и анализа на различните аспекти – и до днес не са се намерили изследователи, които да продължат разработката на важните проблеми у нас в тази област. Справедливостта изисква да се отбележи, че единствените, които програмно и задълбочено поставяха основите на научната комикс дейност у нас до 2008 г. и имат доказателства за своята дейност са: „Диаскоп” и г-н Александър Въчков. Колкото и да позират днес някои амбициозни автори, това са неестествени движения. Престижно ще е да изложат на международните изяви, ако имат подобни стари публикации. Ако нямат такива публикации, едва ли ще „помогнат” чрез лъжи на българския комикс да бъде приет в световната комикс аристокрация. Последното може да стане чрез  задълбочена и вярна историческа оценка на изминатия път от българските комикси. С други думи, както опитите на човека да полети бяха обречени на несполука поради външното подражаване на полета на птиците, така и българските комикси не ще се издигнат. Прелом ще настъпи, когато се осъзнае строежа, структурата на крилата.

Ето защо „Диаскоп” вече не се интересува от изявите на бивши списания и бившите техни автори. Жалко наистина, защото ако се анализираше техния принос, ако не златна, то сигурно щеше да е сребърна мина за Българските комикси. Сега са необходими  млади писатели, художници, комикс учени и издатели, които да имат свой малък творчески колектив и художествена дейност в своя квартал и град и едва след това следват националните и международни изяви и контакти. Както е при спорта. Словесно насилие е самоизбрани да селекционират каквито и да е художествени самодейности. Резултатът ще е същия като опита на Гугенхайм – младите не се интересуваха от тяхното мнение. Пречка ще е, когато частни амбиции се прикриват със закони или институции. Тогава никой не ще се интересува и от родината си.