19.01.2017
"Поезията на Дебелянов не е космична поезия, но тя носи дързостта да бъде сама за себе си отделен свят. Тя не иска да се разклони като могъщ дъб над българската земя, а само да се настани в човешкото сърце като тръпка, която разгръща любовта като едничката създателка и пазителка на живота." (К.П.) За Димчо Дебелянов не може да се каже, че е пил от изворите на народната песен, нито пък, че се е люлял в люлката на родната земя. Той не се числи в редицата на народническите творци, но все пак той е наш. В неговите стихове не звучат гласовете на гората, не се преливат вълните на златогривите ниви и ние не долавяме стъпките на българската съдба. Ала всеки един от нас намира топло, интимно кътче...
прочети повече...
08.01.2017
Димчо Дебелянов: Избраник на българската муза Какво представлява днес България по отношение на своя обществен живот – хаос и търговия на дребно? Невъобразим хаос, който е толкова тъмен за тези, които случайността е повикала за управници на едно несъзнаващо се население! Но дали хаосът е затова, че случайни хора управляват? Или тези хора управляват, защото е хаос – въпрос, подобен на този за кокошката и яйцето. И в тези времена, отново, като перли са животът и делата на Димчо Дебелянов: символ на упорита борба с икономическите несгоди на живота, с пречките за образование и възход на изкуство и култура. И с доброволната жертва за Отечеството. От "Диаскоп" Български поети за Димчо Дебелянов...
прочети повече...
01.03.2018
От пощата на Диаскоп: Здравей, Христина, Изпращам ти романа за рода ми "Истории/История", който беше току-що издаден като електронна книга. Книгата е пряко свързана с темата Левски, има исторически изследвания, които за първи път се посочват в нея. Например връзката между обесването на роднината на Левски, приятел на прадядо ми Бочо Загорски през Страшното в Карлово и успешният опит на прадядо ми Партений Белчев да предотврати същото в Сопот чрез един усилен, рискован бяг от Карлово до Сопот сред хиляден башибозук. Един от първите българи, завършили Киевската Семинария, той е бил учител на Вазов в Сопот/описан от Вазов с обич в "Даскалите", в "Под игото" като даскал Климент, "Епитропа", в...
прочети повече...
03.03.2020
Тази вечер е празник - празник на истината, на която се посвети Кристин Юрукова. Тя – истината, е като огъня - огъня на душата, която я е възжелала и се е устремила към нея, и като огъня, който пречиства тази същата душа. Затова Христина Мирчева, гл. редактор на онлайн медията Диаскоп, с голямото прозрение и разбиране на писател обобщава посмъртно многото публикации на Кристин в тази медия със заглавието: „Почит към огнения дух на писателката Кристин Юрукова”. Христина едва ли е знаела, че нейната почти съименичка (защото Кристин е кръстена на баба си Христина) сама е писала за огнения си дух още през 2003 г.в стихосбирката „Сън на сянка” следното: И РОЗАТА, И МАКЪТ приеха да са огън. А...
прочети повече...
21.11.2021
„Дълбая в пространството на бялото платно, тъй както баща ми дълбаеше земята – за да изровя слънцето“. За тези думи на художника Димитър Казаков-Нерон се сещам, когато и аз започна да дълбая върху белия лист на думите, за да запаля с тях слънцето. Също като рисунката някои стихотворения стават на един дъх, а други очакват да ги дълбаеш, да сменяш думи, образи, внушения. Една дума само - и картината вече не е същата. Тя грейва или се намръщва, стои неестествено, накуцва, намига или внезапният размисъл пристига. Играта с думите продължава, докато накрая спрат да ти се изплъзват и зазвучат като симфония. С тези мисли за раждането на стихотворенията долита и краткият отговор за какво всъщност...
прочети повече...
16.10.2020
≈ „Надявам се, че музиката ми не ви откъсва от живота ви – казва южнокорейският композитор и пианист Ийрума. – Вместо това искам тя да бъде с вас винаги, сякаш е фоновата музика на живота ви“. Неговият албум “First Love” стана повод да напиша няколко стихотворения на фона на тази ефирна музика. И аз се надявам поезията да е фонова музика на живота, ако не и самият живот. Татяна Явашева ≈ Машина на забравата Времето забравя. Чувам как шуми неговата машина на забравата. Забравата постоянно ми поднася белите страници на незабравата - да пиша върху тях с невидимо мастило. Но забравата какво е? Дали не е затвор за спомени, в който всички са осъдени на смърт без право на помилване? Дали тя не...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!