Съкровищата на Европа: Едгар Дега, детството на свети Йоан Кръстител в пустинята и самовластието на Семирамида

29.08.2025
image

Едгар Дега (1834-1917) – френски живописец, график и скулптор, един от ярките представители на импресионизма. Учил в парижката живописна школа, стремял се да усвои майсторството на Енгр, пътувал в Италия, САЩ, Испания. В Италия се запознава с работата на Александър Иванов „Явяване на Христос пред народа” и неговото влияние остава отпечатък във всичките му композиции. Една от темите, които изследвал през ранния си период под впечатления от италианската живопис, е детството на свети Йоан Кръстител в пустинята. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета – сестра на Анна, майка на св. Дева Мария. Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара от Иродовите войници, задето не казал къде е...

прочети повече...

Елиситацията – изкуството да извличаме информация в съвременните човешки отношения

25.08.2025
image

Автор: Професор, доктор на психологическите науки, капитан I ранг о.р., инженер Илия Петров Пеев Умението да установяваме контакт с човека отличава добрия експерт в много области – педагогика, психология, медицина и психотерапия, водене на преговори, право, дипломация, разузнаване, специални служби, мениджмънт, политика, лидерство, кадрова дейност и мн. др. Ключов момент в тези професии е способността на специалиста незабелязано да извлича информация и да влияе върху поведението на хората. Тази способност на английски език се нарича елиситация (англ. elicit – извличам, изтръгвам, предизвиквам, разкривам), т.е. това е способността да убедим човека да достигне до определени изводи по логичен...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Не можех аз да видя – за да видя

11.06.2025
image

Поглед към стихотворението на Емили Дикинсън Желанието за аналитично проникване в една поетична творба... Може би е същото, което кара човека да надниква в безкрайността на света, без да му се удава да я разгадае. Но и друго: пристрастието към словото, към стихотворението, което ще бъде преоткривано и преживявано още и още... Винаги. Умирайки – чух да бръмчи муха. Покоят – който в стаята настана – напомняше въздушния покой – между два напора на океана. Очите бяха сухи – от изстискване – дъхът се стягаше – за да съпътства последната атака – че на нея – сам кралят – щеше да присъства. Аз паметта си завещах – подписах онази малка част от мен – която за подпис бе пригодна – и тогава – във...

прочети повече...

Марин Иванович: Завръщане към порядъка с изложбата от мозайки на Лука Петрач

19.05.2025
image

Във вечната борба на Човека с Времето, Времето е във всяко отношение по-силно. Съществува отделно от Човека, не бърза, невидимо е и следователно неуловимо и въпреки това последствията от неговото съществуване са очевидни. Времето е даденост, а Човекът е неукротим. Затова то не се бори с него, то съществува и си „върши работата“, а Човекът – пламенен, избухлив и нетърпелив към Времето, забавя или ускорява, за да си свърши своето, постоянно се бори да остави следа, да победи безпорядъка и възстанови реда. Чрез създаване на стихосбирки, рецензии и есета, антологии, албуми и изложби, ние работим в полза на реда и укрепвайки колективната памет се противопоставяме на „увеличаването на хаоса във...

прочети повече...

Красимир Линков: Посланията на Бахрам Хаю - Притчи за вътрешния свят

05.05.2025
image

Световноизвестният художник Бахрам Хаю гостува с изложба в залите на Градска художествена галерия – Пловдив. Представянето му пред българската публика е предизвикателство, силно ангажирано към човешката същност, към общуването и тревогите в личната култура на индивида в глобализиращия се свят. За мен е сигурно, че Бахрам Хаю търси отговори питайки себе си. Поне едно от другите ни Аз се стреми да ни погледне отстрани, за да оцени последствията от десетките години митарства и степента на проникване на тъмното и светлото в нас. Пътят е направил Бахрам и неговите герои общочовешки, универсални, без „тук и там“, а „навсякъде и по всяко време“. Норма за Голямо изкуство. Ако вътрешното уязвимо и...

прочети повече...

Минчо Панайотов: Размисли върху графиката (Дюрер, Рембранд, Гоя, Пикасо…)

27.02.2025
image

Естествения стремеж на човека като разумно същество да комуникира със себеподобните си го е накарал да търси различни начини и средства за целта. Графичната рисунка е била изначалната проява на рисуващия homo sapiens. Пещерите предоставят достатъчно доказателства за тази спонтанна реакция, която ражда подобието на образа. Разбира се, пътят от първите изображения до графиката като конкретен вид изкуство е дълъг и когато днес коментираме неговата същност, като своеобразна реакция на артиста към случващото се в средата, която го заобикаля, вече приемаме, че то освен своята условност и пластичен език, основан на минимум изразни средства, преминава и през един носител чрез който вълнението на...

прочети повече...

1..15 от 3232