19.01.2026
КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Той се облегна на вратата на гарата в Остенде, Белгия и запали цигара. - Извинете, чакате ли някой? – чу женски глас. Обърна се. Беше млада жена с бяла рокля. - Не – усмихна се той. И тя се усмихна и го огледа преценяващо: - Наистина ли? - Да. - Приличате ми на някой, с когото имах среща. Всъщност аз не съм го виждала. Но така, както се беше описал по телефона, прилича на вас. Той поклати глава. - Не съм аз. - Не се ли шегувате? - Не. - Може ли огънчето? - Да. Заповядайте. - Мерси. Тя запали цигара. - Откъде сте? - От една далечна страна. - Не ви вярвам. Не сте ли французин? - Не. - Говорите перфектно френски. Мисля, че пак се шегувате. - Не се шегувам. - Но как...
прочети повече...
15.01.2026
ОТРАЖЕНИЯ ► Първа публикация: 11 май 2013 г. момиче с облак издърпа синия облак и си го сложи като шал усмихна се слънчево обу си обувките за дъжд но това няма нищо общо с времето тя излезе бавно от времето издърпвайки дългите си вечерни ръкавици вечната ù пролетна шапка набързо разцъфна и небесно синьото ù отиваше облакът стоеше на главата ù лицето ù – този пейзаж нямаше нищо общо с времето Големите моряци Големите моряци виждат черно бяло небесните вълни шумът и гласове на дъното просветващи пасажи риба а малките моряци очите им са пъстри и виждат цветове и брегове светлината между коленете на жените когато се навеждат да приберат от пътя лятото Гледам легнала минаващите облаци дъждовна...
прочети повече...
13.01.2026
ОТРАЖЕНИЯ ► Откъс от пиесата "Мили мои" (малък квартет за петима). Първа публикация: 30 март 2013 г. Гримьорна. По-скоро тоалетка с тройно огледало и стол. Пред огледалото се гримира АКТЬОРЪТ. Прави го бавно, внимателно. Той е възрастен човек. Актьорският му костюм е омачкан и доста захабен. Върху тоалетката с огледалото има и пластмасова чаша с прозрачна течност – водка. Актьорът си тананика игрива музика. Отпива от пластмасовата чаша и пак си тананика. След всяко отпиване, песничката му звучи все по силно. АКТЬОРЪТ. До тук… Стига. За беден слуга е достатъчно. Грозотията ми трябва да е трогателна, а не отблъскваща. Народът обича да се трогва. На млади години не бих приел тази роля –...
прочети повече...
20.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Зимно слънцестоене Събота, най-късият ден през годината. Часовникът не звъни, не бързаш за никъде. Идва утрото в осем — мрачно, навъсено. Можеш да се мотаеш по пижама из къщи, да храниш гълъби на перваза, да поседнеш на приказка в кафенето, да избираш във мола подаръци от дългия списък за Коледа, после на топло във къщи да гледаш мач от дивана, да четеш книга... Но в пет следобед вечерта вече пристига. И това е часът, в който въпреки тъмното и студа на теб никак не ти се стои у дома. Спонтанно излизаш на самотна разходка из безлюдния краен квартал. Но каква изненада! Сняг неусетно е завалял, появил се е пъстър пазар до елха на площада със танцьори, певци на открита...
прочети повече...
20.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Поставяне на елха Във вторник, минути след сутрешното ми кафе, на път към пощата е спряно движението Поставят с кран новогодишната елха — външното лице на радостта ни. По-зелена от ноемврийската мъгла, по-висока от светлината на деня. В сряда ще я украсяват и ще си пием питието в нейната компания. Две зелени и през късната есен дами... Застоявам се, не ми се мърда, забавлявам се с детето, неизчезнало от мен, отново поръчващо подаръци по въздуха. На изоражението: Рождественски празници в началото на 20 век Христина Панджаридис в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2025 © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които...
прочети повече...
19.12.2025
ПРОЗА В ДИАСКОП ► Никак не обичаше да пътува през София. Петнайсет години по-рано беше учила в най-стария университет в страната и с радост си спомняше студентските години, но въпреки нелесния си живот, удоволствието от това, че се бе върнала да живее в родния си морски град, беше далеч по-голямо. Неда беше пристигнала рано сутринта с нощния влак, който я изтърси с неудобния куфар на смрадливата централна гара. Пи някакво кафе и се придвижи към летището. Малко неща изглеждаха променени, освен може би хилядите отсъстващи българи, дето се бяха изнесли към широкия свят точно през Терминал 1 – в ония години единствен. И тя беше миткала усилено насам-натам, но никога не пожела да не се върне и...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!