Христина Мирчева: Ница

20.06.2024
image

Тераса с поглед към морето. Железните извивки на перваза са образ на вълни, но също и филизи на цветя като в рисунките от Хокусай – била е гордостта на архитекта със задължителното изобилие от виснали саксии. От мраморния под се извисяват двама влюбени: той е докоснал тънката ù шия, а тя – бодливото му рамо: опасни за останалия свят, един за друг са меки двата кактуса, израснали в саксия. Дори не подозират как ги гледа голото момиче от тъмната картина на стената, прегръща силно коленете си вместо любим и само вятърът я гали. Илюстрация: © Георги Чепилев Стихотворението е от последната книга на Христина Мирчева "Риф", 06 декември 2020 ИК Жанет 45 Редактор: Аксиния Михайлова Оформление:...

прочети повече...

Димитър Кенаров: "Отново по Дунав" — "Диктатори, трактори и други приключения"

19.06.2024
image

Български писател се отправя на пътешествие по Дунав с осем фоторепортери. Следват осемте им истории. Таксис, 2021 Донауешинген / Катрин Кук Дъжд вали над градския парк в Донауешинген в Шварцвалд. Не силен дъжд, а едва доловим от слуха ръмеж, водниста мъглица, която не заглушава докрай обажданията на птиците. Нервното чирикане на шаварчето, морзовият код на кълвача. Разклоняващите се алеи водят в гората, сред папрат, липи, смърчове и дъбове. Подминавам паметна плоча с надпис „Няма да забравим, 1939 – 1945“, а след нея – голямо езеро, в което плуват лебеди и патици. Не след дълго дърветата изчезват и на тяхно място изниква спортен комплекс с тенис кортове и футболен терен, точно сега пусти...

прочети повече...

Даян Сюс: "Синкаво" и "Марихуана"

11.06.2024
image

Превод от английски език: Юлияна Тодорова СИНКАВО Купих си син нож. Не се сдържах. Не че ми се промени животът. Режеше точно като всеки друг нож, макар и син, който за малко създаваше чувство за нещо ново и бих могла да се определя, ако се наложеше, като човек който е доста странен със своя син нож, макар и обикновен във всичко друго освен цвета. Имам пълно чекмедже с ножове като обичайните, а някои от тях режат удивително добре, до кокал. Но ще ме познаете не по кръвта а по синьото. Виждал ли си, верни приятелю, каква е линейката отвътре? Не е мрачна, както би си помислил. Не и розова. Не пастелен цвят. Чисто бяла като сватбена торта, като лепило за училище. Всичко се вижда. И последната...

прочети повече...

Христина Панджаридис: Замяната

08.06.2024
image

От архива на Диаскоп В рубриката "Илюстровано четиво" Какъв писател съм... Аз съм бивш писател. Последните десет години живея върху славата си. Хората си спомнят романите ми. Издателствата ги преиздават. Получавам и писма на почитатели – все по-рядко. Не се сърдя, радвам се. Отварям бутилка вино и се награждавам за подаръка на съдбата. Писмо от читател – скъпоценност, равна на девственост в първата брачна нощ. Допреди година редактори от доброто ми старо време звъняха и подпитваха деликатно не работя ли върху нещо ново... Бях изровил от ученическите си записки непубликувана импресия за пътуването си из Средиземно море и я дадох за печат. Анемична, но нали сложих името си и застраховката, че...

прочети повече...

Даян Сюс: Поезия

05.06.2024
image

Превод от английски език: Юлияна Тодорова Няма смисъл да ти разказвам за грижите си. И ти си имаш свои. Струва ли си да ги сравняваме? За разлика от Уилямс* който пишел стихотворения върху лекарски рецепти помежду прегледите на пациенти, нямам рецепта за теб. Интересувам се повече от особената природа и енергията на грижите ни. Може би това не ти е достатъчно. Понякога се пристрастявам към някоя музика. Мога да халюцинирам така че няма нищо лошо в образите ми. Що се отнася до мен не търся мъдрост. Мъдрите често не пишат мъдро, нали? Опасността е да затънеш в клишета. Може би Кийтс е бил необичайно мъдър но ни е дал красота, каквото и да е това, и истина - синоним, написал той, на красота,...

прочети повече...

Христина Мирчева: Октомврийски ден

01.06.2024
image

„Има идеално тяло за раждане“ – дочуваше като в мъгла думите на завеждащия отделението. Мъж на средна възраст – нито млад, нито стар, с впечатляваща осанка и дълбок глас. Ръцете му опипваха огромния ù корем, плъзгаха се по ханша. Пръстите на ръката му проникнаха в нея. Говореше за някакво разкритие, нямало разкритие. Дали това беше нещо лошо? Очакваше да я боли, да я заболи поне малко, но не изпитваше никаква болка. Не и като родилката на кушетката отсреща, която се мяташе в безсъзнание, а бедрата ù бяха целите в кръв. От часове лежеше в тази стая и гледаше през прозорчето точно над нея. В рамката съзерцаваше могъщия платан с жълти, охрови, лилави и сини листа. Октомврийският топъл ветрец...

прочети повече...

1..15 от 3232