Димитра Канева: Пясъчен часовник — Падам нагоре

17.04.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► Пясъчен часовник Аз съм пясъчен часовник. Отброявам времето със спомени, безбрежни като прах. Прозират под стъкления похлупак на тялото ми. Където и да вляза, заемам пространство. А толкова искам да съм като тънка струя дим - да мога да мина покрай ударите на времето. Която и дреха да облека, не мога да скрия извивките на мислите си, нито издатините на чувствата. А толкова искам да се сгъна в ъгъла като практичен предмет. Аз съм пясъчен часовник. Когато се превърнах в жена, ми казаха че имам перфектните пропорции да бъда майка. Че тялото ми е храм. Но после се видях по календарите. Чух името си в мръсните вицове. Показаха ми, че съдбата на пясъка ми е да...

прочети повече...

Ина Иванова: Тялото на паметта — Непокътнат свят

17.04.2026
image

НОВИ КНИГИ ► Ина Иванова пише за любовта без сантименталност, за скръбта без патос, за ежедневието с онова метафизично любопитство, с което деветгодишното дете изследва зарастващата си рана. Силна, смела, смислена книга за това какво е да продължиш напред. Албена Тодорова, поетеса и преводачка Тялото на паметта Ръцете, които мелят бисквити и орехи, после топят маслото на водна баня. Жените, хвърлящи поглед през прозореца, навън, където плодовете зреят и градовете спят, размекнати в следобеда, и децата спят в размекнатия следобед, а косите им ухаят на прясно окосена трева, докато котките лениво почистват тялото на дома с език в разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл...

прочети повече...

Димитра Канева: Падам нагоре

10.04.2026
image

Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► Госпожица Меланхолия Наричайте ме госпожица меланхолия - тялото прощава нежно на всички ранени спомени. Наричайте ме госпожица агония - мозъкът клокочи с мисли за всички големи падения. Наричайте ме госпожица бъркотия - сърцето се хвърля вироглаво във всички бездънни пропасти. Дали не съм госпожица благословия? Когато стоя неподвижно, всяка мечта изглежда възможна. Но аз винаги правя крачка напред. Душата се движи в посока на сигурна катастрофа. Аз съм госпожица еуфория. Няма нищо по-сладко от дългоочакваното разочарование. Няма по-силен адреналин от изгубената надежда. Наричайте ме госпожица… Няма значение каква. Наричайте ме госпожица. Никога госпожа....

прочети повече...

„Смърт във водата“ на Ирна ван Зейл – трилър, който разкрива мрежа от тайни, корупция и насилие

05.04.2026
image

НОВИ КНИГИ ► В дебютния си роман „Смърт във водата“ Ирна ван Зейл запознава читателите с детектив Сторм ван дер Мерве, нетрадиционна разследваща полицайка с остър ум и бунтарска жилка. Докато разхожда кучето си по плажа в крайбрежния град Хроотбаай в Южна Африка, Сторм прави ужасяващо откритие: мъртвото тяло на млада журналистка с липсваща ръка. Отстранена от Централното полицейско управление в Кейптаун и преместена в малък полицейски участък, където разследва стари неразрешени случаи, Сторм осъзнава, че ситуацията в Хроотбаай е дори по-опасна, отколкото е подозирала. Докато Сторм търси отговори, тя установява, че всички са заподозрени и залогът е смъртоносен. Междувременно в Кейптаун...

прочети повече...

Христина Мирчева: Кристалната чаша — Хипнагогия

20.03.2026
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► След десетилетия на внушения, които приспиват духа с думите „Бъди спокоен, народе, спи спокойно“, съвременният живот ни изправя пред сурова действителност – насилие, борба за власт и хляб, огрубяване на битието, животински инстинкти, облечени в парфюмираната тога на един нихилистически модернизъм. В тежкия въздух човек започва да търси изход – протестира, бори се, преминава през трудния и болезнен мост към „пазара на живота“. Там, сред прах и смут, перспективите се размиват, а хоризонтът се губи. И все пак, в този мрак авторката Христина Мирчева долавя възможност за пробуждане – дори там, където на пръв поглед властва ниското. Защото и в най-простата музика може...

прочети повече...

Стефан Кисьов: Съботен разказ

19.03.2026
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Най-силната страст в младостта си изпитах към една непозната, черноока жена, която зърнах една вечер, на едно новогодишно тържество. Тогава работех в един от софийските трамвайни паркове в Красна поляна като елмонтьор – бях завършил френска гимназия, четях Стендал, Пруст, Монтен, Бодлер и Аполинер, но бях решил да скъсам с познатия ми до болка свят на прашните библиотеки, уютните класни стаи, да поема по романтичния път на бродягата и като не се запиша да уча в университета, символизиращ за мен скучната утъпкана пътека, да се боря с трудностите на ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ. Ето защо вместо като съучениците си да попадна в някой университет, ВУЗ в България или чужбина, след...

прочети повече...

1..15 от 3232