01.03.2024
Васил Кичуков: Една беда не идва сама Васил Кичуков: ГОПИ Васил Кичуков: Джамбазин Васил Кичуков: Далечен край Васил Кичуков: Забравени времена Васил Кичуков: Лунна пътека Васил Кичуков: Ирония на съдбата Васил Кичуков: Интелигентно Васил Кичуков: Боята Васил Кичуков: Бай Ставри „РЕЗЕРВЕ-ТО” Васил Кичуков: Кварталната градинка Живописна България: "Васил Кичуков. Историята е обич и любов" Пейзаж: @Георги Чепилев Васил Кичуков в Диаскоп © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Българска култура, комикси, художници, изкуство Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува....
прочети повече...
03.04.2025
Достойна постъпка Вече разсъмваше, когато пръв се събуди Нико. Погледна към Ида, която спокойно си доспиваше след бурната нощ. По всичко личеше, че няма намерение да става скоро. Той излезе на терасата, протегна се и се загледа в сутрешния небосклон. Червена ивица свързваше къщите с купола на комините. Тя постепенно избледняваше в светложълто под напора на слънцето. Светът за него беше същия и не беше същия. Дълбоки бръчки се появиха по челото му и предадоха изключителна строгост на лицето. Върна се в стаята и реши да направи по едно кафе. Имаше джезве, имаше малко кафе и бучки захар. Включи котлона и докато чакаше да загрее отново, се надвеси над спящата Ида. „Какво стана, момиче? Докъде я...
прочети повече...
23.12.2024
Бързака и Петър се прибраха в стаята, където Душо ги очакваше с видимо безпокойство. Навиха постелката от царевична шума и поставиха до вратата столчето. Настаниха на него Бързака, а Душо трябваше да бъде бръснаря. Той взе от прозореца дървения гребен, доста по-голям от подарения на Петърчо и започна да реши пооредялата коса на Бързака. - Ей майсторе, да не ти трепери ръката и да ме накълцаш, та да заприличам на котка, която си сменя козината - и се засмя на шегата си Бързака. Дечо започна от врата да подравнява поиздължената и дълго време неподстригвана коса. Реши, режe, отдръпва се назад да види резултата и пак реши и режe. Зад лявата ухо беше изрязал повече, спря и поседна на нара...
прочети повече...
26.11.2024
Ех, какви гори, какви поляни са се ширнали пред погледа на желаещите да използват даренията на природата. За всички животни има препитание, дори в излишък, но правото да се ползва най-много от благата се пада на по-силния, умеещият да се нагажда, да се съобразява с другите обитатели от близо и далече. В края на гората е заела позиция глутница вълци. Пред нея в цял ръст с вирната глава е застанал водачът. От двете му страни се кипрат две симпатични вълчици, вперили поглед в красавица, техен идол. Те не се ревнуват, нито го желаят, само искат да са сигурни в положението си в организацията. Оглежда той ширналата се пред него поляна и сътворява стратегията на нападението. Преди да събере...
прочети повече...
26.10.2024
Някой някога беше казал: „Да загасим телевизорите”. Може би човекът е имал предвид да си запазим очите, да освободим повече време за работа, а може би и за четене. Да, ама тогава нямаше такива хубави предавания, нямаше повторения на филмите и новините. Разбира се, в повторението няма нищо лошо, защото по-голямата телевизионна аудитория е в напреднала възраст. Досещате се, че това е началото на забравянето, да не казвам, че е началната фаза на едно заболяване. Колкото и разнообразна да е телевизионната аудиторията, на всички са интересни шоупрограмите. Ама и те са хубави, дявол да го вземе! Не те оставят да ги пропуснеш: „Като две капки вода”, „Маскираният певец”, „Силата на волята”,...
прочети повече...
09.09.2024
Един, че два, че три......и месец почти дъждовни и градобитни дни. „Спри... Недей... Труд кървав, Боже, пожалей!”. Силно слънце, силен дъжд, жарко слънце, поредна порция дъжд… За кадем и градушка. А житото не пожънато вече месец след Петровден. Ах, тези бури, как увъртяха житните стъбла. Има ли посока, та да захванеш жътвата с комбайни? Само сърповете могат да свършат работа, а ние сме ги навесели по механите или захвърлили за старо желязо. По-добре е невежият по убийствената за земеделеца обстановка много да не пита и допълнително да затъмнява почернялата селска душа. Но как да не споделиш мъката по почернялото зърно? Как да не разбереш човечеца, като не знае кога ще може комбайна да влезе...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!