11.12.2017
Връзката между психоанализата и постмодернизма е генетически пряка – чрез посредничеството на (нео)авангарда, който в исторически развоен и собствено езиков план играе двойствена роля – едновременно като максималното осъществяване на модернизма като „също“ и като прекрачване отвъд в посока на радикалното му „друго“, към онази тъмна сянка, която модерността винаги тайно е влачила със себе си. Основната нишка на сюжета е, разбира се, краят на Просвещенския проект и на неговия монолитен и рационално детерминиран картезиански субект. Самият Лакан – най-верният епигон на Фройд, както сам скромно се определя – отбелязва, че психоанализата е възможна само на базата на модерния картезиански Аз....
прочети повече...
15.11.2017
Но преди онова убийство-фетишизация на Бащата в номотетичните сфери на символното, което ще се случи в постмодерната поезия на 90-те, сюжетът вече се е състоял в сферите на политическото и модерното. Убийството на Бащата-деспот, отмяната на неговия свят- език като политически акт, в сферите на политическата реалност, е централен сюжет за част от модерната българска поезия между края на 1950-те години и началото на 90-те – онази част по развойната линия от Константин Павлов до поколението на 80-те, която ще се окаже генетически продуктивна за появата на постмодернизма през 90-те. Тридесетгодишен период, когато зрее и се осъществява едно особено, алтернативно раздвояване в сферите на...
прочети повече...
02.02.2016
Орфей, или самотата На Малина Т. - за силата на вкуса като съпротивление. За пръв път не с ръце в джобовете и не с глава високо горе в корените на тревата пиша поезия. А на стол върху маса, макар прозорецът пред мен да е широко разтворен, изпълнен с оловно небе, натежало от влага и ромон на дъжд по лозовите листа. За пръв път пиша поезия, когато животът ми е сфера, лишена от център – след взрива отделните парчета се разбягват в пространството под непреставащия ромон на дъжда. Когато за бъдеще не мога повече да говоря, а настоящето се разпада – мога миналото само да търся, тъмните и светли сенки на дедите си (татко и майка са тук, чувам как гласовете им се промъкват на пресекулки между...
прочети повече...
24.06.2014
Слънцестоене и "Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис" "Национална литературна награда Памет (година първа – година на Иван Методиев)" Церемонията по връчване на наградите се състоя в неделя, 22 юни 2014, в „+това” (София, ул. Марин Дринов 30), по време на събитието „Слънцестоене”. Наградите са за книга с поезия, издадена през 2013 година. „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” и „Национална литературна награда Памет (година първа – година на Иван Методиев)” са учредени съответно от Читалище „Братство 1869”, Община Кюстендил и Национална мрежа „Култура на...
прочети повече...
10.06.2013
ОЧАКВАМ Мога да те очаквам навсякъде еднакво възторжен, а ти да не идваш. Мога да те очаквам тук и другаде. В средата на лятото или в края му – в самия му край, на ръба на зимата. Мога да те очаквам в детството си. Мога като вълк, мога като гора. Като колиба в гората мога. Мога на всички места по света. И навсякъде да бъда щастлив, че не идваш. ПРОЛЕТ В ГОРАТА - и откриваш цялата пошлост на парфюмерийната индустрия. БОГ - Спасих едно червейче. И отнех обяда на едно паяче. С какво право? САМОТЕН - като в утроба. ЕЗИЧЕСТВО - Всяка сутрин тръгвам на изток. И се завръщам на запад. ПОЕТ - това звучи обидно. Звучи като турист. Предпочитам просто вървящ. Пътешественик в неизвестното. ПОЕЗИЯТА -...
прочети повече...
13.04.2025
Литературен фестивал Пловдив чете 2025 Литературен салон Spirt & Spirit Издателство Жанет 45 представят Пламен Антов и "Нагоре по реката назад" 15 април 2025 от 19.00 часа Клуб Петното на Роршах Модератор: Борис Минков ► "Ако е вярно, че интерпретацията прави интерпретираното, то не е ли авторът само един много предвидлив прединтерпретатор на бъдещи наивни интерпретации?" "Наивно е да се търсят истини в книгите, още по-малко истина. Не истини, а блестяща игра на разнообразни свързвания, припламващи като фойерверк и разпадащи се." "Когато бръснарят и Алонсо Кихано спорят дали един определен предмет е бръснарски леген или рицарски шлем, не съществува никакво – абсолютно никакво обективно,...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!