10.12.2023
Опирайки се на похватите на постмодернизма, Людмила Миндова в своя роман разкрива цялостната хуманитарна, и не само, представа за обществото, за човека в контекста на хедонистично-консуматорския модел на света. Без да заключвам текста в границите на определено литературно течение, мога да кажа, че писателката успява да изпълни замисъла си, а именно да покаже реалния социален и политически крах в ХХ в. в България. Контекстуалният диалог между управляващи и народ напомня на библейското разделение на света на добро и зло. Избягвайки клишираните определения, Людмила Миндова дава свое виждане за този дуализъм, на който се опира човешкото съществуване. Като извадка от документален филм са...
прочети повече...
03.10.2018
Розата Всяко семе, хвърлено в земята ни и нивите, които хранят нашите легенди ще пазят тайната на тази кръв а аз ще разказвам за аромата на сезоните и за светкавиците по небето. Из „Пустиня“ Адонис Замъгленият ми от тъга мозък се изкачва по стъблото на розата като по стълба към пожарите от миналото в родния ми град. Няма преди и после сега е времето да убием тъгата. Потта ми като мръсна риза виси по бодлите на розата, виси като непростим грях. Димът от пожарите се стеле по правите улици на родния ми град, стъпките на поетите, родени в него, отекват като писък. Разбирам, че единствено тя, розата, е виновна разбирам, че единствено тя, розата, ме свързва с небето. Въртя се с нея, земните...
прочети повече...
10.09.2018
Търсене "Насочи ни към пътя, достигащ до теб" Коран, Сура I Ал-Фатиха След години търсене нито път намерих, нито храм, нито истина нито мъртвите проговориха – мислех, че така се живее. Генезисът на пътя ме отведе в Кербала извървях пътя от Мека до Медина и от Медина до Мека проливах кръвта си, целувах меча си раздавах любовта си. На кръстопът съм. Изгубих се. Трябва да извървя най-страшния път към себе си. Истината "Божията сила в немощ се показва съвършена." "Завет", Св. Иван Рилски Вярваме, че Истината е в нас дори, че се раждаме с Нея, засяваме нивите си с Нея, пеем, въртим се, смъртта побеждаваме, крием се, крием и Нея. Това ли е пътят към съвършенството не знам. Пламъците на свещите...
прочети повече...
15.03.2016
Айше Рубева за книгата на Христина Панджаридис "Някъде другаде", ИК "Жанет 45", 2015 "Кой съм аз? Един от изгубените от погледа на изкуствоведите сюрреалист. Художник. Учител по рисуване пет пъти в седмицата – общо 24 часа. Направил съм три самостоятелни изложби, а в тясното ми ателие с форма на правоъгълник, трикрилен прозорец и капандура имам готови картини за поне още две. Нито съм издънка на Салвадор Дали, нито съм първи братовчед на късмета. Любими платна на моя ексцентричен идол са „Портрет на Пикасо”, „Спане” и „Мечта, причинена от полета на муха”. Специално пътувах до музея в Сейнт Питърсбърг във Флорида. Беше подарък от нашите за приемането ми в Академията. Музеят е голям и в него...
прочети повече...
20.04.2015
Размисли на Айше Рубева за стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър "Как наказва Бог" Стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър "Как наказва Бог" ме заинтригува най-напред със заглавието си. Очаквах стихотворенията да разкриват Божието наказание над грешниците, един вид Дантев ад. Но след като прочетох стиховете, не открих в нито едно от тях теологическо откровение или екстаз от величието на Божествения съд. По-скоро стихосбирката е вид Ноев ковчег, събрала в себе си любов, грях, обич, себераздаване, съчувствие, емпатия, търсене на пътища и посоки за себе преоткриване. Добави капка удоволствие към болката. Авторката приканва читателя си да се научи да живее, но не според общоприетите...
прочети повече...
25.05.2015
Превод от турски: Айше Рубева нощта на мари черна е съдбата на мари затова обича котки преди работниците да съберат морето залутана сред безсъници се губи сред огледалата подведена от вятъра хвалещ младостта ѝ едно скрито заминаване в душата ѝ дебне на кого приличаш по-бяла от тъмнината, мари от едно неразбрано време звънците на мъгливите северни острови слизат бавно към заминаването ти сякаш за да оправят всяко незнание за да разбият всичко свързано с желание мари, тази мургавост е така стилна тази самота е тъмносиня мой красив страх при теб дойдох през болка говори за мен прегърни ме прати ме при мислените си планини мълчаливата си тревога поднеси на този мъж до утрото на всеки сън има...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!