07.09.2016
Смъртта на Силвия На Силвия Плат О Силвия, Силвия, в ковчег от камъчета и лъжички, с две деца, два метеора, реещи се в мъничката детска стая, устата ти в чаршафа, на сводестия таван, в безмълвна молитва, (Силвия, Силвия къде отиде щом ми писа от Девъншър за картофите и пчелите които гледаш?) къде точно застана; как полегна? Крадецо – как се промъкна, пропълзя сама към смъртта, която така силно и отдавна желая, Смъртта – казахме си, че израстили сме я вече, оная, дето носихме на гърдите си слаби, оная, за която говорехме толкова често всеки път щом обръщахме по още три мартинита в Бостън, смъртта, нашепваща за психоаналитици и лекарства, смъртта, мълвяща като булки, наумили си нещо,...
прочети повече...
01.09.2016
Послеслов на Том Филипс към книгата "Две пиеси", изд. Скалино, 2016 В края на 70-те, когато бях още ученик, Силвия Плат и Ан Секстън бяха вече утвърдени имена в поезията. Спомням си как веднъж занесох в часа по английска литература антология с американска и британска поезия, в която двете поетеси бяха основни фигури – видни представителки на така наречената „изповедна школа“, която включва и други американски имена като Джон Бериман и Робърт Лоуел. Всъщност, в тази антология стиховете им бяха подредени едни до други – влиятелната антология The New Poetry на А. Алварес първоначално е публикувана през 1962 г., преди Плат и Секстън да се самоубият – и те са вече прочути (или по-скоро...
прочети повече...
01.09.2016
Пиесата „Милост. Да играеш Ан Секстън“ е посветена на Линда Грей Секстън. Първородната дъщеря на поетесата, изпълнителен директор на нейното литературно наследство. Писател. Всичко започна от едно спонтанно възклицание на Емилия Миразчийска в началото на 2013 г.: „Ти трябва да изиграеш Ан Секстън!“. Не знам точно какво я накара да мисли така. Периферно бях чувала за Ан Секстън. Прочетох преведените двадесет и шест стихотворения на български език, потърсих биографични данни за тази красива и малко страшна жена. Приятелката ми Албена Аврамова от Вашингтон бе така добра да ми донесе книгата-бестселър на Даян Мидлбрук „Ан Секстън: Биография“. Започнах в свободните си дни да чета и отбелязвам...
прочети повече...
09.10.2016
Разговор на Христина Мирчева със Светлана Дичева - журналист и писател, по повод нейната пиеса "Миграцията на сьомгата" от книгата "Две пиеси", изд. Скалино 2016. "Когато веднъж си се залял с вряла вода и си изтърпял всички оздравителни процеси на кожата и духа, вече не смееш да докоснеш врелия чайник… Не е ли така с всички нас? Това не е равнозначно на страха да създаваш връзки. Хората не се боят да създават връзки, боят се да създават такива връзки, в които разкриват напълно себе си. Героите в пиесата, и женските и мъжките образи, се боят тъкмо от това." Светлана Дичева "Миграцията на сьомгата е метафора на смелия избор на човека да избере съществуването пред небитието. Съществуването е...
прочети повече...
07.09.2016
Всъщност, темата дойде сама при мен. При едно от гостуванията ми в САЩ, където живеят мои роднини, установих, че току-що е преиздаден романът на Силвия Плат „Стъкленият похлупак“. Бях чела някои преведени стихове на поетесата преди това, разбира се, така че имах представа, че е голямо име в поезията. Поинтересувах се от романа, прочетох го и започнах да ровя истерично в интернет, за да узная повече за тази посегнала на живота си поетеса. Тогава един американец, приятел на семейството, ми каза безапелационно: „Това е една луда, напъхала главата си в печката“. Стори ми се грубо и несправедливо. Изневиделица попаднах на публикация, че предишната година синът на Силвия Плат и Тед Хюз, Никълъс,...
прочети повече...
14.10.2017
Известният концептуален художник К.И., който изложи миналия ноември серия платна в Тейт модърн с основна тема рибни продукти, гостува на музея Бункамура в Токио с популярната си композиция „Скарида хапе опашката си“, а на биеналето в Трявна направи грозен скандал, като отказа да покаже творбата си „Консерва риба тон с доматен сос“, изпадна в тежко затруднение, когато една сутрин не можа да се напъха и в най-широките си панталони, модел „шалвари“, наричани от жена му „палатката“. Тя дотича веднага, призована от гръмките му ругатни, но не можа да помогне с нищо. К.И. стоеше в средата на стаята, разкрачен срещу утринната светлина, шалварите се бяха запънали на десетина сантиметра под пъпа и...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!