10.10.2018
Балканският човек Повечето наши писатели, завършили различни научни дисциплини, са се отказали от професиите си заради литературните си интереси. Изключение правят Вера Мутафчиева и Йордан Велчев. А сега само Велчев. Не познавам друг човек, който да се отнася с такава себеотдаденост и одухотворена чувствителност към своята научна работа като него. Във всичките ни телефонни общувания научавах до коя страница е стигнал, какво ново е изнамерил и разбирах, че дори и в обхвата на разговора ни се е запилял някъде из вековете, примерно в 1404 година, и разплита враждата между Сюлейман челеби и Муса, и намирах съвсем за излишно да го занимавам с днешните ни тегоби... Талантът и прецизният му...
прочети повече...
27.09.2018
Тази знаменита двойка Повече от шест месеца чаках Жоро Слона да нарисува корицата на книгата ми „Град върху градове“, която и без това цели седем години обираше прахта из рафтовете на изд. „Хр. Г. Данов“. Та след дадената най-сетне благословия книгата да тръгне за печат, това негово протакане ми беше дошло в повече. И една сутрин не издържах и някъде към 10 часа взех влака за Пловдив. И от гарата хукнах направо към Небет тепе. Изкатерих стълбичката зад църквата „Св. Марина“ и нахълтах в двора на старинната къща срещу входа на Амфитеатъра, която Слона обитаваше. Почуках на входната врата. Никакъв отзвук. Почуках пак. И още не знам колко пъти. И отвътре зашляпаха чехли. Вратата се открехна и...
прочети повече...
05.04.2018
Един от доайените на съвременната българска поезия ще чете свои стихове и ще разговаря с публиката на 10 април(вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката. Авторът ще бъде представен от проф. Божидар Кунчев, Силвия Чолева и Иван Ланджев. Входът е свободен, а книгите на Иван Теофилов ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление "Обслужване на читатели" през целия месец април. За Иван Теофилов Иван Теофилов е роден на 24 март 1931 г. в Пловдив. Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1955 г. Бил е драматург в драматичните театри в Сливен, Бургас, Русе и автор-драматург и режисьор в Централният куклен театър в София.През 1984 г. е водещ редактор на поредицата за...
прочети повече...
11.02.2016
ЕКСПРЕСЪТ "МАРСИЛИЯ - ПАРИЖ" лети обезумял и разпилява обзора на прозореца в купето, а аз не мога да откъсна поглед от погледа ревнив на паметта, изпълнен с посетените места на отдалечаващия се Лазурен бряг в цветиста, множествена концентрация и с ръста на Мига. И сякаш че съм в някакъв сферичен свят, където тълпи от визии безгрижно триумфират като в Луна парк и неизменно искат да ги съзерцавам, но отвътре, без да ги отварям за живота. В РЕЙМСКАТА КАТЕДРАЛА На Георги Рупчев Над своя тежък, призрачен обем могъщата и хладна катедрала златистия си купол и вдълбала като блестящ алегоричен шлем. Тук някакво магическо "ако" живее. Ако мръднеш в тъмнината – на всички орнаменти сетивата се сбират...
прочети повече...
07.01.2016
Годините 1973-та и 1974-та за Народна република България най-общо са свързани с честването на 50-годишнината от Септемврийското въстание от 1923 г. и 30-годишнината от 9 септември 1944 г. Тези чествания са ознаменувани през цялата година чрез различни обзорни статии, тематични броеве (сп. „Септември“), чрез публикуване на поредица от юбилейни книги (от изд. „Български писател“), организиране на съвместно пътуване на български и румънски писатели по река Дунав[1]. Спомените на Тодор Живков и Цола Драгойчева във в. „Литературен фронт“ през 1974 г. задават и поддържат патоса от предстоящото честване. Освен това СБП се стреми да показва, че неговите членове разбират добре ролята си за...
прочети повече...
18.12.2015
Времето на празника е време „пашкул“, време, омотано в нишките на една кръговост, в която сякаш протичането му е спряло. Времето на празника е време „излаз“ от ежедневното битие, ежедневните думи, движения и траектории и влизане в едно като че ли „вечно мистично настояще“[1]. Времето на празника е време, което се осъществява, „оцветява се“ от багрите на дрехите или поне от тяхната неежедневност, но и от звуците, които включват не само тоновете на глъчката или буйността на фойерверка. Макар звукът на глъчката да изпълва пространството, то побира, освен пазарното смесване на езиците на миналото и настоящето, също и полутоновете на „изкуство на времето“[2] – музиката, която се осъществява не...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!