16.12.2023
Коледен архив на Диаскоп: Доброто трябва да се припомня! Коледа е. Личеше си. Забързани хора, напрегнати търговци на стоки и разбира се, снегът, който покриваше всичко в бяло. А пък и какво е Коледа без сняг? Гъби Гъбев знаеше това и също се готвеше по своему да посрещне празника, но както винаги – сам. Свикнал бе със самотата. Тя отдавна вече не го плашеше, но по празниците беше друго. Наоколо – приятели, песни, близки хора, а той имаше само своите спомени. Все пак трябваше да има нещо скъпо до себе си. Започна леко да се смрачава и Гъбето реши да се разходи малко. Преди това обаче подготви коледната си трапеза: няколко сушени плода, малко орехи, чаша мляко и парче баница. Запали и една...
прочети повече...
20.11.2015
От две седмици Гъби Гъбев вече работеше. Това бе събитие за него, защото безпаричието страшно го мореше. Натрупал бе борчове и сметки и сега искрено се надяваше скоро да се разплати. А тя, работата, на пръв поглед не беше нищо особено – санитар в местната психиатрична клиника. Заплатата бе минимална, но включваше обяд и задължителните осигуровки. За Гъбето това бе достатъчно. Задълженията му се свеждаха до почистване на стаите и до контрол върху поведението на болните по време на преглед, при хранене, при посещения на близки. Началото бе трудно, но безпаричието го караше да стиска зъби. Един негов колега, Попето, все се шегуваше на тази тема: - Ей, Гъбев, ще свикнеш, мой човек! И аз в...
прочети повече...
29.03.2014
Случи се така, че веднъж Гъби Гъбев Гъбев изгуби своя паспорт. Прибра се от работа вкъщи, прерови дрехите си, огледа се наоколо. Нямаше го. Заедно с документа липсваха още служебният му пропуск, квитанцията за платен месечен ток и два автобусни билета. Макар и щедър човек, Гъбев не бе свикнал да губи: близки, малкото останали приятели, любими вещи. Веднъж бе изчезнал повреденият му джобен часовник с ланец, скъп семеен спомен, и Гъбето се поболя. Няколко дни той бе в треска, докато не намериха реликвата в канцеларията на завода между две прашасали папки с рационализаторски предложения. Вечерта спа лошо. На сутринта, напускайки своето коридорче в квартал „Запад“, той все още не бе решил...
прочети повече...
21.12.2013
Коледа е. Личеше си. Забързани хора, напрегнати търговци на стоки и разбира се, снегът, който покриваше всичко в бяло. А пък и какво е Коледа без сняг? Гъби Гъбев знаеше това и също се готвеше по своему да посрещне празника, но както винаги – сам. Свикнал бе със самотата. Тя отдавна вече не го плашеше, но по празниците беше друго. Наоколо – приятели, песни, близки хора, а той имаше само своите спомени. Все пак трябваше да има нещо скъпо до себе си. Започна леко да се смрачава и Гъбето реши да се разходи малко. Преди това обаче подготви коледната си трапеза: няколко сушени плода, малко орехи, чаша мляко и парче баница. Запали и една свещ, която кой знае защо сложи близо до прозореца. Навън...
прочети повече...
15.09.2013
Всички заминаваха. Или поне тези, които можеха да си го позволят. Посоката бе една – на Запад; желанието – да се промени нещо към по-добро. Останалите слушаха за тях и чакаха новините, времето, да падне Шенген... Не че вярваха на всичко това, просто чакаха и с някакъв стоицизъм брояха дните до идващия месец, до следващото лято и зима. Години наред те бяха свикнали на това и сега, макар и по-уморени, продължаваха да се съобразяват с времето, защото знаеха,че единственото, което можеха да му сторят, е да го отмерват. За Гъби Гъбев нещата не стояха по различен начин. Той обичаше родината си и не искаше да я напусне за дълго. Патриот по душа, Гъбев си спомняше често думите на своя командир от...
прочети повече...
08.06.2013
Светлозар Игов за книгата на Иван Чолаков "Сам в дъжда" Темата за така наречения „малък човек” е традиционна и за световната – от Чехов до Кафка, и за българската литература – от Г. П. Стаматов и Елин Пелин до Светослав Минков и ранния Емилиян Станев. Сборникът разкази на Иван Чолаков разгръща тази тема, като авторът се съсредоточава върху съдбата на своя герой Гъби Гъбев в годините на българския преход. Скромен и плах човек, порядъчен и отстъпчив, дребният чиновник Гъби Гъбев живее в своя „подобен на кутийка свят с точно и системно подредени „дни-клечици”. Самотникът, получил от живота само една миниатюрна, и то дефектна квартирка – „коридориниера”, е сред първите съкратени в началото на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!