05.09.2018
Добрите хора няма да се свършат и няма да пропадне този свят. *** Спокойни и красиви дни! Илиана ОСМИСЛЯНЕ НА ЛЯТОТО Лових светулки в шепите на детството. В прегръдката те гаснеха след миг. А аз си мислех – светлината лесна е! И щом я хванех, губех дъх и вик. И ставах малка плаха победителка на краткото сияние в нощта. На заранта светулките ме питаха: - Защо заробваш светещи неща? Тогава нямах вяра на въпросите, чиито отговори са съвсем далеч – ръцете ми се учеха да носят. Не знаеха какво е светла сеч. Настава есен. Вече не посягам на никоя свободна светлинка. Натрупах жътви в светлината блага и не ловя светулки хей така. ОМАРА В мъглите над горещите води животът е видение среднощно. Аз...
прочети повече...
18.10.2016
"...и знай, че това не е стихотворение. Това е побеляла поезия." Илиана Илиева, "Писмо до сина ми" МАМА СЛИЗА С ПРОЛЕТТА Снеговете се разпридат и вода от склона блика, мама по баира иде със синчец и със иглика. Сякаш зърнах я – момиче сред овалната поляна, тънко, лекичко подтичва – в локвиците олюляна. Гледам си я – и не бързам да се доближа до нея – нека този миг замръзне, в него искам да се рея. Този миг е първа пролет, като среща между двама – две момичета във полет, и по-малкото е мама! ВИНОВНА ПАМЕТ Паметта е вина, паметта е дразнител в свят, където няма праг на обител. Между пясъчни къщи или мраморни гробници бродят сити, намръщени и доволни негодници; има бедни хранители,...
прочети повече...
07.09.2015
След Сатурн и Меркурий, и Онтарио-Ери - да отидем за миг и на връх? Има чудни в Руанда – жена е Гахинга, Мухабура е с мъжки дъх. Не е Вихрен и в циркус не ще се пречистим, но е дваж по-висок от Олимп и вулканите сутрин са толкова тихи, че ще можем на тях да поспим. Не отказвай ми, мили, купих конче с кобила онзи ден от Голямо Конаре – вдигнах цял панаир, дишах прах и осил – но продадох на баба пендарите! Тъкмо няма какво да ни дрънкат из път – да ни спомнят синджирите роби. Ще съм бяла жена върху твоята гръд и на Африка в черните доби. илюстрация: ©Георги Чепилев КОЯ Е? Илиана Илиева Родена на 08.04.1969 г. в гр. Враца. Завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" и СУ "Св. Кл. Охридски"...
прочети повече...
11.11.2016
На добър час на книгата на Илиана! И да не мислим докога! (И.Д.) "В тази книга поезията не се интересува от надпреварата с модерното. Паметта на езика се оказва дълголетна и стабилна като домашно дърво с корона от стари и кичести български думи. Това са стихове със силни вибрации, изградени от бистри метафори и слова, готови да прегръщат." Това усетих и написах за книгата „И не помислям докога” , когато я прочетох за първи път още в електронен вариант през месец февруари тази година. И очаквах времето, когато ще мога да я държа в ръцете си, както с трепет се чака дете. И ето я сега – материална вещ, която радва сетивата ми от съприкосновенията с нея. Зарежда ме със светлина и надежда, дори...
прочети повече...
25.09.2015
Илиана Илиева от мястото на събитието Точно 47 поети участваха в Осмия "Софийски салон за поезия", който се сбъдна на 24 септември 2015 в залата на Унгарския Културен Институт в столицата. Инициативата е по идея и дръзновение на Ангелина Василева (преводач, поет, преподавател) и София Филипова (литературовед, редактор, преподавател ). Традиционно рециталът на хайку и поезия се превърна в дългоочакван "маратон". В него се включиха доайените Димитрина Ганчева, Мая Кисьова, Божидар Пангелов, Димитър Дженев, Валентина Йотова, Зорница Харизанова, Илеана Стоянова, Лъчезар Лозанова, Елисавета Шапкарева, Борис Жогов, Людмила Христова, Иванка Янкова, Мая Любенова, Детелина Тихолова и.др. С интерес...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен Стефан Иванов: Без мен Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери... Ейда Лимóн: Новият химн на нацията Ейда Лимóн: Безкрайността Георги Николов: Разговорна поема Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно" ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!