01.02.2018
НОВА ГОДИНА Каква ще бъде новата година Не ща да знам. Не може тя по-зла Да бъде от оная, що измина: Отдавна са прелели моите тегла. В надеждата не вярвам. Тя е дума, Която не намира в мен отклик, И радостта чудовищна е глума Измислена от някой зъл язик. Но топло сила прося аз от Бога, Да сдържам тайно в своите гърди Плачът, що кърти мойта участ строга, И да не видя подлите врази Злорадно да ликуват, че не мога Да нося твърдо своите беди. НЕ ПЕЙ О, славей мили, престани, не пей. Не пей таз песен весела, любовна. С песните си в душата ми тъжовна, О славей мили, нова скръб не лей. Не пей, не спомняй тия дни честити, Когато от любов пияна бях. Защо, като улетяха, от гърдите, Не улете и...
прочети повече...
30.08.2015
РАФАЕЛ И ПЕТРАРКА (Разговор в Елисейските полета) Рафаел Защо си тъй тъжен, о дивний Петрарка? Теб жребий безмерно жесток се падна И в сълзи безспирни живота мина. И тук ли таз жалост дълбока и жарка, Спътница мрачна на твойте мечти С горчиви въздишки ти пълни душата? Гледай всичко край тебе от радост блести Ти сърдиш с печалний си вид небесата. Тук край е на всички земни тегла – Страдалците тука ги чака усмивка, Борците намират тук мир и почивка. Тук светотатство скръбта е, престъпна хула. Петрарка Съвети, о Санцио, даваш отлични, Но моите тъги ти не можеш разбра. Под две се родихме ний звезди различни. Живя ти любим и оплакан умря В ръцете трепетни на тая, която Живота ти с радост и рози...
прочети повече...
04.01.2016
Доц. д-р Ружа Маринска по повод 200 години от рождението на художника Димитър Добрович (1816-1905) Добър вечер! Приятно ми е, че Димитър Добрович е събрал голяма публика. Мисля, че има защо. Добрович наистина е особен случай. Надявам се в рамките на лекцията да мотивирам това твърдение. Най-особеното в случая е, че ние изобщо нямаше да знаем, че е имало такъв художник, ако Димитър Добрович на преклонна възраст не беше решил да се завърне в родината. Ако това не се беше случило, по-любознателните от нас биха знаели, че през ХІХ век е живял художникът Димитриос Домвриадис, чиито произведения се пазят в Атинската пинакотека и толкова. Но за наше щастие Димитър Добрович е решил да се завърне в...
прочети повече...
01.04.2017
Кристин Юрукова сподели свои мисли по повод изложбата си "Българските веди" в НБ "Иван Вазов", Пловдив. Тъй като изложбата ми бе съпроводена, както винаги, с представяне на мои книги, ще започна с цитат от романа ми "Съновиденията на Семела": "На хвърлей място от Острова е Оходен. Излизане на първите хора от Небитие в Битие. Прави първите си стъпки първият човек - от дома си до Храма - дома на Бога. Тази стъпка му е най-важна, божественото в него му шепне - накъде без Бог. Преди селището на Оходен е била Магурата, вълшебният дом на маговете и на бог Ра на слънцето. Рисунките по стените са превърнали пещерата в светилище, прадревна българска традиция - чак до Ивановските скални манастири и...
прочети повече...
24.11.2016
Откриване: 24 ноември 2016 от 18.00 часа Адрес: Зала "Орфей", ул. Ибър 25, Пловдив Втора поредна изложба се експонира в зала "Орфей" след нейното официално откриване на 06 октомври 2016 с картини от художничката Нина Златева. Петринел Гочев ще гостува с 18 живописни и 11 скулптурни творби. „Шутът Йорик и принц Хамлет”, „Юда”, „Пилат”, „Битие”, „Игра на карти”, „Циганска баница”, „Танц”, „Пианистът”, „Жана” са някои от заглавията на платната. „Ограда”, „Конче”, „Червено”, „Глава на момиче”, серия вази от шамот и други представят скулптурната част от изложбата. Творческият принос на Петринел Гочев е оценен най-добре от акад. Светлин Русев, споделя галеристката Лидия Радева. Тя ще прочете...
прочети повече...
15.05.2023
На 17 май в 18.30 ч. Ви каним в Casa Libri (ул. „Цар Асен" 64) за една специална вечер, посветена на Данте Алигиери. Гости на събитието ще бъдат Ицко Финци, Лиза Боева и Кирил Кадийски. Ще се разходим из поетичните дебри на „Ад“ - първата част от епичната поема „Божествена комедия“, следвана от „Чистилище“ и „Рай“. В нея се описва пътуването на Данте през Ада, съпроводен от древноримския поет Вергилий. Като алегория „Божествена комедия“ представлява пътуването на душата към Бог, а Адът описва признаването и отхвърлянето на греха. Най-ранният превод на произведението на български датира от 1906 г. и е дело на Константин Величков. Макар езикът от началото на миналия век да звучи архаично и на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!