30.10.2019
Кръстьо Раленков за стихосбирката на Цвета Делчева "Отворени възможности", изд. Ерго 2019 ► 1. В средата на 2019 г. се появи една нетипично обемна, нелека, но много интересна и много внимателно изпипана - и като оформление, и като поетическо съдържание - книга, която изчетох бавно, но с нарастващо естетическо удоволствие и респект пред замисъла и моженето на авторката. Издание на издателство "Ерго", което по принцип държи /и удържа/ висока летва по отношение на поетическата словесност, тази книга носеше заглавието "Отворени възможности" и неин автор бе Цвета Делчева. За по-изкушените читатели, които обичат гмуркането в дълбините на това, което наричаме български литературен живот и пазят...
прочети повече...
18.12.2018
АВГУСТ Нямах сили да съжалявам, че не съм се пробуждал достатъчно. Гледах кораба, който напускаше бавно изнуреното южно пристанище. Вдишвах гъстата влага, наслоена във жегата, сякаш някой внезапно ме бе нарисувал посред някакъв маслен и тежък пейзаж. И разсеяно слушах тази глъчка, протегната чак до мен от съседния плаж. Помня, мислех си глупости разни, например, че морето дори да се блъска, няма как да се счупи. И че утре, навярно, ще съм вън от опасност, стига само да стигна до утре. Беше август, дълбок като всеки упадък. Хоризонтът - клиширано син. И напомняше с нещо неподвижното лято самоубил се делфин. НЕЩАТА, В КОИТО СИ САМ Вечер над Хелзинки. Шепна ти лапсуси вдън ухото на "Нокиа"....
прочети повече...
04.10.2018
Кръстьо Раленков за книгата на Радослав Коцев - Даро "Небето не понася лично местоимение", изд. Хулите 2018 г. Не помня вече кой беше казал или написал по повод на две стихотворения: „Неговото стихотворение е майсторско. Нейното е истинско.“ Във всеки случай това изказване ни насочва към двата необходими бряга, между които протича и о които се блъска всяко изкуство – художественото умение, от една страна, и автентичността, от друга. Има нещо такова, че колкото по-умел и ловък става човек по отношение на изображението, нараства и опасността от спекула с автентичността, с преиграването й, с фалшифицирането й. Същевременно валидно е и обратното – един талантлив начинаещ поет обикновено е...
прочети повече...
14.10.2016
Кръстьо Раленков за сборника с разкази на Димитрина Бояджиева "Бароковата Манолита" , изд."Фастумпринт", София Нямам представа защо напоследък в това объркано, фрагментирано, накъсано и нерядко тягостно като кошмарно съновидение време, в което живеем, на мода излязоха романите. Подозирам, че това е несъзнателната тъга, индивидуалният недостиг и блян на всеки един от нас, по единните, бавни и монолитни истории, по истории, които да удържат, разкажат и запазят света в режима на неговата успокоителна, всеобемаща и всеобяснителна метанаративна цялост. Някогашните метанарации - т.е. големите обяснителни и подреждащи в някаква логика света разкази, са мъртви в своята предишна безусловност. Нито...
прочети повече...
05.05.2015
В рубриката "Какво да четем?" Кръстьо Раленков за Радослав Коцев-Даро и неговата последна стихосбирка "Сказание за единак" Единакът е гладен, много по-гладен от глутницата. Подозирам, че е гладен за красота. Подозирам, че е гладен за общение. Стадността му е неуютна - и това го определя като самодостатъчен и уязвим едновременно. Всяко съприкосновение с групата е проблематично и в някакъв смисъл конфликтно, и само препотвърждава неговата оразличеност, позицията му на "чуждо тяло", на "друг". За да оцелее, той трябва да владее еднакво добре действието и отстранената позиция на наблюдателя, на внимателния наблюдател... Де да ставаше въпрос за вълци! Само че става дума за екзистенциалната...
прочети повече...
03.06.2014
Кръстьо Раленков представя поетичния сборник на Радослав Коцев - Даро "Изваяна от скреж любов", 2013 Държа в ръце дебютната стихосбирка "Изваяна от скреж любов" на Радослав Коцев, по-известен в пишещите среди под псевдонима си Даро. Особени текстове. Особено, красиво, парадоксално и, според мен, доста точно заглавие. Свикнали сме да мислим за любовта предимно откъм жарката й страна. Откъм лумванията на страстта или откъм конкретния уют, свързан с конкретния любим човек. Това е, така да се каже, свръхблизкият план на камерата, обхождащ влюбено всеки детайл. Това е, така да се каже, според една широко разпространена метафора, нашето пребиваване "в гората", където можем да се възхитим на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!