Васил Кичуков: ГОПИ

10.12.2023
image

Друго направление на Гражданското общество в помощ на институциите беше ДС - Другарският съд. Не се стряскайте преди да си изясним неговите функции. Както за всяко нещо и за него мненията бяха различни. Например на бай Стоян Неверника. Той тръбеше наляво и надясно, че е „радкина” работа, че само намират на хората служби. Веднага му се „опъвам”, защото нито заплати, нито хонорар получаваха членовете му. Бай Ристе също беше на страната на неверниците за дейността на ДС. Той вземаше винаги участие в разискванията с миродавното си мнение: „Хайляк хора, по нашенски казано, тръгнали да се занимават с действията на свободните граждани. Абе холам, за тая работа си има съдилища”. Много съселяни,...

прочети повече...

Васил Кичуков: Джамбазин

18.10.2023
image

— Пяньо бре, къде си се курдисал пак, бре? — идваше към съпруга си чана Данка. — Няма ма, Дане, ние с бате Анго ш´идем да гледаме на Начо Мравката коня. — Знам ги яс тия ваши джабамбазки работи. Кат та гледам си турил и новата гугла. — Е де, къде си надиплила другите, та не можах да ги намеря — понамръщи се мъжът. — Кравата мучи цял следобед, поне да беши й турил малко държан. От зарана сте я подхванали с тия аркадаши, та край няма. — Глей ся как говори! Жено, срамота е да не ми вярваш. — Уф...ф...ф, махай ми се от очите, жа зема да са гътна от тебе, праждосвай се вече. Разгневена чана Данка се врътна и заситни към плевнята за сух държан, да сложи на кравичката. Най-много я беше яд, че го...

прочети повече...

Васил Кичуков: Далечен край

05.10.2023
image

Писателите споделят Отдавна го замислям, има-няма двадесетина години. Съдбата ни събра, един почти атеист и един, свързан от малък с православието. Аз и той сме живели почти по едно и също време. За мен не бяха толкова години на повратности в живота, колкото за него. Не се опитвам да разкажа биографията му и съвместната ни дейност, а да се получи нещо като роман на човешките съдби през периода на изселническата вълна от Долна Тракия, днешно гръцко и турско владение, от Народната република и демократизацията на българското общество. Нито съм политолог, нито съм историк, а най-малко социолог, но всеки има право на мнение! Нали така ни учат в демокрацията? Времето, в което започвам да пиша...

прочети повече...

Васил Кичуков: Забравени времена

26.08.2023
image

„Забравени времена“ на Васил Кичуков ни връща към далечното минало, към времена на робство и страдания. Това е историята на едно семейство на фона на драматични събития – от времето преди Освобождението до 1944 година. ( Местата са Пловдив и селата и градовете в пловдивска околия.) Драматични са и взаимоотношенията в семейството, чиито клони богато се разклоняват през годините, разкривайки съдбата на всеки един от героите. Авторът го прави умело, разказвайки увлекателно, така че не ти се иска да оставиш четивото. Умението проличава от майсторски предадените обстановка, пейзажи, различни картини и не на последно място от пресъздадените образи – както главни, така и второстепенни. Те се...

прочети повече...

Васил Кичуков: Лунна пътека

17.03.2023
image

Изненадата наистина беше голяма. Тя премина край групата със сериозното изражение на непозната. Поздравяваше с кимане на глава и подминаваше колегите. Не го забеляза, но той помнеше тази походка, това сериозно лице — кръгли огромни очи, коса с цвят на черна смола. Светлият шоколадов тен на кожата се е запазил и след двадесете години, през които не бяха се виждали. От краката му започна нагоре да пълзи отмаляващата сила на изненадата. Тялото потрепери в стария копнеещ ритъм. Не, не продължи към главата, а се спря в сърцето, за да усили сърцебиенето. Явно то беше решило да отвори онова запазено кътче отпреди двадесет години, за да изживява отново и отново младежката вярна любов, младежкия...

прочети повече...

Васил Кичуков: Ирония на съдбата

10.01.2023
image

Преди големия завой, покрай „Студената вада”, влакът изсвирва по веднъж на всяко преминаване. Машинистът насочва поглед към помощника, решил да му повери управлението, а той надува свирката. Разказал му беше, че тук имат нива и го прави като поздрав, но никога весел. Стаята е малка, влажна и с неприятен застоял въздух. Трима са в нея по различни причини. Отдавна вече си знаят историите и всеки е решил, че несправедливо му са присъдили толкова години да лежи. Леглата са едно двойно и едно единично. Той е настанен на горното като най-млад. Анчо. Стената е прободена хиляди пъти от отворените очи на безсънието. На нея са изписани коварните мисли на младостта и борбата. Олюлява се, сякаш влакът...

прочети повече...
1..15 от 3232