03.04.2019
Време: 4 април 2019, четвъртък, 18.00 часа Място: Културен център "Тракарт", подлез Археологически ► С думи за книгата: Елена Диварова Иван Сухиванов, представен от Издателство Жанет 45 и Културен център Тракарт в разговор за книгата "Стилът на невъзможното", списание "Море" и разкази. Иван Сухиванов в "Диаскоп" Иван Сухиванов: "Първи стъпки в литературата" - "Стилът на невъзможното" Иван Сухиванов: "Нямо кино" Иглика Дионисиева: "Поетичното минимизиране в "Нямо кино" от Иван Сухиванов Иван Сухиванов: "Алцхаймер" "Томи. Нощна смяна" "Фиорди" "Куриерът" - "Обратно броене" © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно...
прочети повече...
07.07.2018
Номерата по улица "Средна гора" прекъсваха на № 15 и се възобновяваха на № 31, а между тях сянка на кипарис... Куриерът си спомни как се лута, когато изпълняваше първата поръчка, докато проумя, че липсва логика. На "Средна гора" се случваха необичайни неща – понякога след позвъняване от прозорчето надникваше непознат субект и казваше, че такова лице не живее на този адрес и че май въобще не е... Старинните табелки свидетелстваха, че фамилиите на известни лекари, адвокати и административни лица обитават странната уличка. Върху стените на някои къщи, изпод бръшляна, проблясваха металически табелки със стария правопис. Некролози със същите фамилии бяха разлепени по дървета и огради... От...
прочети повече...
01.04.2016
С първите лъчи ни завзе плажна летаргия: конвертируемото състояние тук... Отпускаш клепачи и изключваш – мигновена нирвана, през която пропускаш въображаемите залози на случващото се. Благородна леност, за която май говореше Аристотел... Щрак! Една полугола скандинавка ме фотографира... Това, което не се улавя в снимка е маранливата левантийска носталгия, която лъха откъм белите руини по склоновете на залива... Слънцето напича яко. Моят приятел (писателят) никакъв го няма. “Охо!” – дочувам откъм гърба си. Обръщам се и виждам, че се е пльоснал върху шезлонга и се опитва да разтвори чадъра. Скандинавката щраква и него. “Снимат те за фон” – казвам, за да го дразня. С това отключвам репертоара...
прочети повече...
26.02.2016
Новата стихосбирка на Иван Сухиванов „Нямо кино”(Издателство „Либра Скорп”, Бургас, 2016) е с приятен ретро дизайн и е предизвикателна с противоречивите си послания. Поетичните късове са лаконични, съставени само и изцяло от най-важното. Такива, каквито са пестеливите реплики във филмите от епохата на нямото кино. От една страна това е стихосбирка, като по подразбиране фокусът и тежестта на реципиентското възприятие трябва да е словесната част, поезията. Действително в книгата нещата стоят точно така, графиките, съвсем малко на брой, са деликатно разположени между текстовете и не отклоняват възприемателското внимание от стиховете. От друга страна именуването на книгата „Нямо кино” изисква...
прочети повече...
10.11.2015
***** чух в пищене на чайка – твоето име над водната пустош ***** видях писъка над крематориума парообразна горест ***** бляскавият път на неона таксита в алеи от самота разсеяно мислиш единствен ти ли виждаш това ПРАГА тъжна улица нелепи къщи шпил на катедралата в отрязъците на небето ключалките изтръпнали в дъното на въздуха не ми каза никой тук че съм единственият смъртен ***** денем сенките на птиците тръгват към морето брегът не съществува Стихотворенията са от новата поетична книга на Иван Сухиванов "Нямо кино" Изд. Либра Скорп, 2015 Редактор: Елка Димитрова Графичен дизайн: Петра Лимоза Снимка към публикацията: ©Диаскоп редактор: Христина Мирчева...
прочети повече...
22.01.2015
Божко не помнеше какво го караше вече цяла вечност да виси ежедневно пред черквата св. Наум... Лятос спеше под подивяла ябълка в парка, край изоставената тоалетна, запечатана като чернобилски реактор. Иначе го виждаха всеки ден на пейката, с найлоновите чували, натъпкани със стари вестници и с вечната шапка-идиотка. Четеше вестниците наред, преди да ги предаде във Вторични суровини. Попълваше нерешените кръстословици. Времето беше спряло. Покрай старите вестници в изгубената му памет проблясваха събития, познати незнайно откъде. Натъжаваше се, но нищо не можеше да стори. Остаряваше. Пиеше рядко. Болното му сърце не понасяше запои. Впрочем беше окуцял междувременно, а и почти не виждаше без...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!