19.06.2017
От нелюбов е грапавината по устните. Късен мак ме целуна за сбогом. Мъгла над езерото. Разтваряш се. Не искаш да се върнеш в очертанията си. Пиша върху тънкия лист на надеждата с перо от страх. Кастанети в стъпките на минувачите – октомврийско пасо добле. Светнали като планети, два чадъра размениха цветовете си и дъждът ги поведе през локвите, далеч от бъбривите улици. Синът ми предсказва лунните приливи с глас на делфин. Сънят ми – гълъб на Пикасо – прелита над Готическия картал и каца в дланта на лудата просякиня, тя пее Аве Мария... Стихотворенията са от новата книга на Лили Христова "Градина под прозореца" Редактор: Елка Димитрова Лит. консултант: Людмила Ламбовска Коректор: Живка...
прочети повече...
19.06.2017
Думи за книгата и автора "Градина под прозореца" е книга на зрелостта, но и на недоразделянето с погледа отпреди нея. Със сигурност е различна от първата стихосбирка на Лили Христова – „Ориса ме Алиса“. И това е много добре за авторката. Прекрасно е, когато един автор се разгръща, развива, открива нови свои страни, погледи, думи – и за себе си, и за онези, които го четат. С това по никакъв начин не подлагам на съмнение свежия, своеобразен и чаровен глас от Алиса. Градината обаче открива дълбочини, води из лабиринти – следи състояния и гледки, медитира, обмисля. По-сложна е. С повече увереност. И ненаивна – въпреки пленителната способност на Лили да пази усета си за наивното. Различните...
прочети повече...
29.12.2015
Снегът и Чехов С ефирен чехов драматизъм северният вятър нарисува върху стъклото на прозореца ми вишнева градина. Сребрист, неумолим, той ме затвори в калъф от ледна тишина. Светът остана вън и не видя как три сестри в душата ми разплитаха съдби и връзваха на възли безсънните ми нощи. Денят завърши като вуйчо Ваньо. Венец от снежен вишнев цвят положих и си простих. А утре в мен ще е прекрасно. Говориш с Алиса Странен разговор. Гласът ти мърка, отърква се в слуха ми или боли като одраскване. Учебник по женска логика е Алиса. Уча се, ловя изчезващи усмивки... Луда съм като Шапкаря! Не си стих Лъжи като бездомни запетаи кръстосват сложни изречения. Прах от безсмислени тирета погреба живи...
прочети повече...
28.08.2016
Христина Мирчева за стихосбирката на Лили Христова "Ориса ме Алиса", Бургаска писателска общност, 2016 След поетичната книга в съавторство с Живка Митова „Родена в понеделник“ (Макрос, 2003), Лили Христова прави своя дебют с „Ориса ме Алиса“ на 19 юли 2016 година. Дни преди новото издание да излезе от печат, на 16 юли, в рамките на Яворови дни, Поморие авторката получава втора награда в ежегодния поетичен конкурс „От заник слънце озарени“, посветен на П.К. Яворов. Бургаската поетеса Лили Христова е сред 250 участника в конкурса. За себе си Лили Христова споделя, че „поезията е реалният сън, в който иска да живее. За нея е важен светът на думите - понякога враждебен, а друг път ласкав....
прочети повече...
19.10.2018
Премиера на книгата "Перо от черен котарак" на Лилия Христова ще се състои на 19 октомври 2018 година от 18.00 ч. в камерната зала на Културен център Тракарт. Представя - Начо Христосков. Думи за книгата В сборника си с разкази “Перо от черен котарак“ Лилия Христова изследва какво се случва с романтиката на любовта в нашето неромантично време. Нейните герои и героини са готови да платят цената, за да останат от светлата страна на света, макар и често да не подозират колко голяма е тази цена. Една книга, в която ранимостта не е недостатък, а мост към човешкото в човека. Деян Енев Накратко за автора Лилия Христова е родена в Несебър. Работи като начален учител в Несебър, живее в Бургас....
прочети повече...
02.03.2018
През 2018 година "Диаскоп" ще предостави на читателите си по хронологичен ред в няколко поредни издания по едно избрано стихотворение от всички публикувани автори в рубриката "Образ и слово - Поезия" 2017 с желанието да не забравяме, припомняйки си силата на поетичното слово, като продължим все така да даваме поле за изява на писатели и издатели и през 2018 година. Юлиуш Словацки, Амир Ор, Лили Христова Юлиуш Словацки: "Анхели" Превод от полски: Дора Габе ГЛАВА XI Когато се приближиха до гробището, Анхели чу химна на оплакващите се гробове, сякаш жалба на тленната пепел към Бога. А щом се издигнаха стоновете нагоре, ангелът, който седеше на върха на могилата, трепна с криле и ги успокои. И...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!